Решение № 697 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1978/2009 г.

Решение № 697 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1978/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. Б. К. от с. Шейново, община К. процесуалния представител - адвокат А. против въззивно решение № 290 от 16.10.2009 г. по в. гр. д. № 334 по описа за 2009 г. на Окръжен съд С. Загора, с което е потвърдено решение № 221 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 2155 по описа за 2007 г. на Районен съд К. което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване"ХОББ-бронхиален тип. ХДН I степен, неврит на слуховия нерв"в размер на 190 лв. за периода 1.01.2006 г. - 31.02.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 1.12.2004 г., като е отхвърлен иска в останалата му част до 10 000 лв. и за периода 13.08.2000 г. - 31.12.2005 г. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт в отхвърлителната му част, на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с цялостно уважаване на иска. С определение № 256 от 15.03.2010 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставените въпроси за правното основание на иска, причинените неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване, реда, начина и началната дата за обезщетяването им. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Относно поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване: Определението на понятието "професионално заболяване" е дадено в чл. 56 от Кодекса за социално осигуряване - КСО /в сила от 1.01.2000 г./ Пред вид, че професионалното заболяване е правопораждащият факт, от който за работника възниква правото да търси от работодателя обезщетение за претърпените от него вреди - за установяването му е приложима уредбата, действаща към момента, за който е предявена исковата претенция . В случая тя е за периода 1.08.2002 г. - 26.11.2007 г. Приложимата уредба е чл. 61 - 62 от КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране и потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести - отм. НРСРПООПБ /ДВ бр. 33 от 4.04.2001 г./ и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001 г. - отм., Наредба за медицинската експертиза на трудоспособността от 2005 г. Съгласно същата - признаването на професионалния характер на заболяването е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността-Т. и НЕЛК. Постановеното от тези органи решение е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за - наличието на установено по надлежния ред професионално заболяване, за началната дата, от която може да бъде претендирано обезщетение за причинените в резултат на заболяването вреди и за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Отговорността на работодателя е безвиновна и задължението за обезвреда възниква независимо от това дали той, или негов орган или друг негов работник е виновен за увреждането. Единствената предпоставка, ангажираща имуществената отговорност на работодателя пред пострадалия работник или служител - в този случай е наличието на трудово правоотношение. Неимуществените вреди се свеждат до претърпените болки и страдания, отражения върху психиката и самочувствието на пострадалия в резултат от професионалното заболяване. Размерът им се определя от съда по справедливост, съгласно нормата на чл. 51 от ЗЗД, която намира приложение с оглед препращащата норма на чл. 212 от КТ. Въз основа на постановени множество решения по реда на чл. 290 от ГПК - ВКС уеднакви практиката, като прие, че и след измененията на разпоредбата на чл. 200 от КТ /ДВ бр. 52/2004 г. и ДВ бр. 15/2010 г./ - увреденият работник или служител може да търси обезщетение за причинените му вреди, щом те са резултат от трудова злополука или професионална болест - без значение дали причинената му нетрудоспособност е под или над 50%. По основателността на касационната жалба: С постановения акт в обжалваната част, въззивния съд независимо, че е посочил, че професионалния характер на заболяването на ищеца е признато с решение на Т. от 1.12.2004 г., е счел, че следва да се присъди, на основание чл. 200 от КТ, обезщетение само за 16 дни за 2006 г./през които ищецът е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност/, като е преценил, че претърпените болки и страдания, изразяващи се в затруднено дишане, кашлица, повишена уморяемост следва да се овъзмездят със сумата от 190 лв. Пред вид липсата на признат по установения ред професионален характер на заболяването преди 2004 г. - съдът е счел, че исковата претенция за 2002 и 2003 г. - следва да се квалифицира като предявена по общия ред на чл. 49 от ЗЗД. Счел я е за неоснователна поради неустановяване на виновно поведение от страна на работодателя. При съпоставка между по-горе изложените отговори на поставените въпроси, във връзка с които е допуснато касационно обжалване и мотивите на постановеният въззивен акт, следва извод за неправилност на постановения акт, което е основание за неговата отмяна. Ищецът е започнал работа на 3.11.1970 г. в ОПП "Ф. Е.", понастоящем "А. К. работи и към настоящия момент. С издадено на 1.12.2004 г. експертно решение на Т., считано от 1.06.2003 г. е установено професионално му заболяване- "ХОББ-бронхиален тип. ХДН I степен, неврит на слуховия нерв", като му е определена 30% нетрудоспособност. Следователно- началната дата, от която той може да претендира обезщетение за причинените му вреди е 1.06.2003 г. Исковата претенция за 2002 г. и за първите пет месеца от 2003 г. е неоснователна, тъй като до 1.06.2003 г. не е бил установен по надлежния ред претендирания правопораждащ факт-наличие на професионално заболяване. Ответната страна е направила възражение за погасяване на част от исковата претенция по давност. При положение, че исковата молба е предявена на 26.11.2007 г. - тригодишният срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ тече от 26.11.2004 г. С оглед направеното възражение следва да се приеме, че възможността да се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на установеното професионално заболяване е погасена по давност за периода 1.06.2003 г. - 26.11.2004 г. Размера на дължимото обезщетение следва да се определи за тригодишния период от 26.11.2004 г. до 26.11.2007 г. Установено по делото /чрез заключение на съдебно медицинска експертиза/ е, че за този период ищецът многократно се е подлагал на стационарно и амбулаторно лечение. Представена е епикриза, установяваща, че за периода 8.11.-20.11.2006 г. - той е бил на лечение в "С. болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести-Радунци" ЕООД. Разпитаните свидетели И. и К. установяват, че поради заболяването си - ищецът трудно диша, често не му достига въздух, непрекъснато кашля, изморява се лесно, особено при изкачване на стълби, изпитва постоянни болки в гърдите. Отказал е цигарите и алкохола, а през последните четири години се е наложило да се откаже и от редовните си до тогава походи в планината. Според дадените показания-независимо от професионалните му умения, именно влошеното здравословно състояние на ищеца не му позволява да работи допълнително, включително и да направи работилница в дома си. Видно от заключението на приетата медицинска експертиза-заболяването на ищеца - хронична обструктивна белодробна болест ограничава въздушния поток в дихателните пътища и това ограничаване е "обикновено прогресивно и свързано с патологичен възпалителен отговор на белите дробове към инхалирани вредни частици или газове". Ограничена е възможността на дихателните пътища да бъдат отворени по време на издишване. Според вещото лице "ХОББ има променливо естествено протичане" и е "прогресиращо заболяване, особено при продължаващо действие на вредни фактори". При така изложените факти - като съобрази освен дадените показания на свидетелите относно множеството ограничения, които е следвало да изтърпи ищеца и необходимостта да продължи да ги търпи и за в бъдеще, вида на професионалното заболяване, описан от заключението на медицинската експертиза, още и периода, за който се присъжда обезщетението /за три години, като до този момент друго не е било определяно/, както и определения процент нетуроспособност, настоящият съдебен състав намира, че справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди - болки и страдания възлиза на 10 000 лв. От тях 190 лв. вече са присъдени с решението на районния съд, което като необжалвано в тази част е влязло в сила - или понастоящем следва да се присъди сумата от 9 810 лв. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение