Определение № 48 от 18.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3730/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата О. К. А. срещу решение № 681/21.03.2018г., постановено по в.гр.д. 3006/17г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение на СГС, с което е отхвърлен предявения от нея иск за сумата над 5000лв. до 70000лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ против Прокуратурата на РБ. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на чл.52 ЗЗД поради несправедлив размер на присъденото обезщетение и във връзка с това в изложението се иска допускане на касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на съда да прецени всички обективни обстоятелства за прилагане на принципа на справедливостта. С обжалваното въззивно решение е прието, че на ищцата е повдигнато незаконно обвинение за обсебване- за това, че се е разпоредила с чужди движими вещи, които са и поверени за пазене като със свои(стоково- материални ценности и оборудване на клуб- ресторант), наказателното преследване е продължило около 7 години като през това време спрямо ищцата е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Ищцата е била оправдана поради недоказаност на състава на престъплението. След като е съобразил възрастта и общественото положение на ищцата, както и обстоятелството, че вредите не надхвърлят обичайните, съдът е определил обезщетение в размер на 5000лв. за компенсиране на болките и страданията. При тези мотиви на въззивния съд и твърдяното нарушение на чл.52 ЗЗД, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Трайна е практиката на ВКС, че за да се определи справедливо обезщетение съдът следва да прецени всички конкретни обстоятелства, свързани с незаконното обвинение и значението им за намаляване или увеличаване на размера на обезщетението. В случая въззивният съд не е обсъдил обстоятелството, удостоверено в обвинителния акт, че ищцата в обясненията си пред Прокуратурата на РБ е заявила, че от парите след продажбата на стоките си е прихванала дължимото и трудово възнаграждение. Необсъждането на това обстоятелство е в противоречие с практиката на ВКС, но то няма значение за изхода на делото, доколкото касационна жалба срещу решението е подадена само от ищцата, а това необсъдено обстоятелство има значение за намаляване размера на обезщетението, а не за неговото увеличаване и поради принципната забрана за влошаване положението на жалбоподателя, съдът не може да го вземе предвид. А съгласно указанията, дадени в т.р.№1-2010-ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване е необходимо разрешаването на поставения въпрос да има значение за изхода на делото. Тъй като въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за увеличаване размера на обезщетението, то не се установява противоречие с практиката на ВКС, според която съдът е длъжен да вземе предвид обстоятелствата, водещи до увеличаване на обезщетението, откъдето пък не се установяват предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: