Определение № 14024 от 30.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11231/2024 г.

Образувано е по частна жалба от М. У., гражданин на Република Турция, срещу Определение № 19101 от 07.10.2024 г. на Административен съд София-град по административно дело № 8950/2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на лицето срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4007/29.08.2024 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и е прекратено производството по делото. С обжалваната заповед, на основание чл. 106а, ал. 1 т. 3, б " г" от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно спиране от движение на МПС Мерцедес Туризмо РХД М с рег. №[рег. номер] от категория М3 до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закона и необосновано. Счита за неправилни изводите на съда, че за него липсва правен интерес от оспорването, поради което жалбата му е недопустима. Обосновава, че в случая М. У. е посочен като адресат на административния акт и като такъв за него правният интерес се презумира. Сочи още, че в случая той е и ползвател на вещта, поради което приложената ПАМ накърнява и неговите права, което на собствено основание обосновава правен интерес от оспорването. Частният жалбоподател се представлява от адв. И. Джелепов - Адвокатска колегия - Хасково. Ответникът по частната жалба – началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация“ – София, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на М. У. и е прекратил производството по делото, като е приел, че лицето, в случая е водач на превозното средство, а не негов собственик, поради което няма правен интерес от оспорването. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдът следи служебно през целия процес. Тежестта да докаже правния си интерес се носи от оспорващия и обичайно се свързва с неблагоприятните последици за него от постановения акт. По делото е доказано, че собственик на превозното средство, обект на приложената административна мярка, е „Т.С. лизинг АУТО“ ООД, а законен ползвател е „СЕ Тур“ ЕООД (видно от свидетелството за регистрация С.2.1 и 3.1). Жалбоподателят М. У. е негов водач. Оспорената заповед е връчена на водача, видно от графа разписка в същата. Процесната принудителна административна мярка – „временно спиране от движение“ на точно индивидуализирано превозно средство безспорно преди всичко засяга интересите на неговия собственик/ползвател, чието право да го ползва свободно бива ограничено от приложената мярка. Ограничението на ползването на собственото превозно средство освен върху правото му на собственост/ползване, в случая доколкото собственикът/ползвателят е юридическо лице, се отразява негативно и на правото свободно да осъществява стопанската дейност, за която е регистриран, както и върху доброто му търговско име, икономически отношения и други, поради което е безспорно правото му на жалба срещу заповедта за прилагане на конкретната принудителна мярка. С оглед посоченото правилен и съответен на закона е изводът на съда, че собственикът на превозното средство е активно легитимиран да подаде жалба. Съгласно чл. 15, ал. 1 АПК страни в административния процес могат да бъдат освен административния орган и прокурора, така и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха могли да бъдат засегнати от административния акт или за тях се пораждате права или задължения. Съдът правилно е приел, че дружеството-собственик на превозното средство - обект на приложената принудителна мярка, има правен интерес от оспорването на административния акт за нейното прилагане, тъй като този акт засяга пълното упражняване на неговите права като собственик, както и законните му интереси да упражнява безпрепятствено чрез това превозно средство част от стопанската дейност, за която е регистриран. Обстоятелството, че оспорваната заповед е връчена на водача на превозното средство, не обосновава извод, че той е адресат на същата. Действително, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК, задължителен реквизит от съдържанието на административния акт е посочването на неговия адресат. Няма легално определение на понятието „адресат“ на административния акт, поради което неговото съдържание следва да се разбира в контекста на чл. 15, ал. 1 АПК, който посочва недвусмислено, кои са страните в административния процес. С оглед посоченото понятието адресат на административния акт, използвано в чл. 59, ал.2, т.3 АПК, следва да се разбира като страната, чиито права, свободи или законни интереси са или биха могли да бъдат засегнати от административния акт или за която се пораждат права или задължения. Връчването на административния акт на определено лице, не го прави адресат на акта, ако последният не засяга неговите права, свободи ли законни интереси или не му възлага задължения. В случая с жалбоподателя – М. У., по делото не се доказва оспорената заповед за прилагане на ПАМ да засяга пряко и непосредствено неговите права, свободи ли законни интереси или да му възлага задължения. Неоснователен в тази връзка е доводът, че той е ползвател на превозното средство – обект на принудителната мярка, тъй като видно от свидетелството за регистрация на правото на ползване е предоставено на „СЕ Тур“ ЕООД, а не него. В процесната заповед няма изрично посочен адресат, но дори да имаше такъв, законът (чл. 147 АПК) не изключва възможността актът да бъде оспорен от всеки гражданин и организация, който докаже, че неговите права, свободи или законни интереси са нарушени от административния акт или последният му възлага задължения, т.е. за когото е налице правен интерес да го оспорва, независимо дали е посочен като негов адресат или не. В случая М. У. не доказва, че административният акт го засяга пряко и непосредствено. Следователно правилен и съответен на закона и доказателствата по делото е изводът на съда, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването. С оглед на горното доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и представените по делото доказателства и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение