Определение № 7476 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1836/2026 г.

Производството по адм.д. № 1836/2026 година по описа на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на Ф. С. чрез адв. Р. Владимиров, срещу решение №34424/21.10.2025 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 5495/2025 година. С последното, съдът е обявил нищожността на волеизявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № [номер] от 01.03.2024 г. на Ф. С., родена на [дата] в Сирия, [ЕГН], [ЛНЧ], по Протест на Софийска градска прокуратура.

В хода на производството пред АССГ и пред ВАС, на Ф. С. е бил определен особен представител на основание чл. 47, ал.6 ГПК, поради неизвестен адрес на страната. С писмо на л. 69 по делото на АССГ, Съветът на АК гр. София е определил за особен представител на страната чрез адв. Р. Владимиров, при определено от Съвета адвокатско възнаграждение от 600 лева за всяка съдебна инстанция. Съгласно чл. 47, ал.6 ГПК тези разноски са за ищеца, в случая подателя на Протеста - СГП.

С решение № 3837/06.04.2026 година ВАС по адм.д. № 1836/2026 година е оставил в сила решение №34424/21.10.2025 година на Административен съд – София град по адм.д. № 5495/2025 година.

С молба от 09.04.2026 година прокурор от СГП, на основание чл. 250, ал.1 ГПК във връзка с бл. 144 АПК е поискал допълване на решението по два пункта: 1. Намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на особения представител. 2. Задължаване на Началник Отдел Пътна полиция при СДВР да заплати сумата, представляваща възнаграждение за особен представител.

По делото е постъпило възражение от адв. Владимиров, който твърди, че възнаграждението е справедливо.

Върховният административен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

1.С оглед основанието за назначаването на особения представител – чл. 47, ал. 6 ГПК, разноските за него са за сметка на ищеца, в случая за подателя на Протеста. Възнаграждението за особения представител се дължи авансово от ищеца/в случая подателя на протуста за всяка инстанция и не е обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за заплащането му е възмездяване на труда на назначения на насрещната страна особен представител, който е назначен с цел разглеждане и разрешаване на спора по делото при условията на състезателност.

Размерът на възнаграждението за особен представител се определя при условията и по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата. Съгласно последната разпоредба, когато в закон е предвидено назначаване на особен представител, адвокатският съвет на адвокатската колегия в съдебния район по седалището на съответния съд, пред който е висящо делото, определя особен представител и размера на възнаграждението му при условията на чл. 36, ал. 3 и 4. Особеният представител се определя на принципа на случайния подбор чрез равномерно разпределение съобразно поредността на постъпването на исканията измежду членовете на адвокатската колегия по правила, определени с наредба на Висшия адвокатски съвет.

В настоящия случай, с оглед изхода на спора, внесеното от протестиращия (ответник по касация) възнаграждение за назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника (касатор) може да бъде присъдено като разноски направени от СГП само ако протестиращият/ответник по касация е направил искане за присъждането им. Съответно искане за изменение на решението в частта за разноските може да се направи и би било допустимо, само ако е представен списък за разноските.

В този смисъл практиката на ВКС е еднопосочна в насока, че в такава хипотеза не е налице основание за допълване на решението. В случая ВАС се е произнесъл по целия предмет на спора – правилността на решението на АССГ. Всъщност искането, без значение, че е квалифицирано като такова по чл. 250, ал.1 ГПК, е искане за изменение на решението на ВАС в частта за разноските, направено от прокурор при СГП.

2. Преди да пристъпи към обсъждане на въпроса за основателността на това искане – размер и страна, която да понесе разноските, следва да се постави въпроса за неговата допустимост:

Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Ако страната не представи списък, тя няма право да иска изменение на решението/определението в частта му за разноските. Според указанията в т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.12.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима; страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В съобразителната част на тълкувателното решение – т. 2, е разяснено, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението/определението в частта му за разноските; списъкът съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран в исковата молба и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите по водене на делото. От изложеното следва извод, че списъкът по чл. 80 ГПК е предназначен да информира съда за разноските, които страната е направила в хода на делото и претендира да й бъдат присъдени по правилата за разпределяне на отговорността за разноски – чл. 78 ГПК, като представянето на списък по чл. 80 ГПК е предпоставка за надлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските.

Настоящият случай е именно такъв. Ответникът по касация нито е направил искане за присъждане на разноски, нито е представил списък за разноските си, нито е взел становище въобще по касационната жалба и разноските за особен представител в хода на производството пред ВАС.

По делото е проведено открито съдебно заседание на 23.03.2026 година. СГП няма искане за присъждане на разноски, нито списък с разноски. Такова искане не е направено и пред първа съдебна инстанция.

3. Предвид гореизложеното молбата следва да бъде оставена без разглеждане: За да направи искане за изменение /допълване на решението на съда в частта за разноските страната на първо място следва да е направила искане за присъждането им, както и да е представила списък на разноските. Особеният представител е определен от адвокатския съвет на адвокатската колегия в съдебния район по седалището на съответния съд, пред който е висящо делото, като е определен и размера на възнаграждението му при условията на чл. 36, ал. 3 и 4 ЗА. Изрично СГП е била запозната още на първа инстанция за определения размер на възнаграждението за особен представител за всяка инстанция, както и за задължението си да внесе сумата за особен представител.

Присъждането на разноски е само в хипотеза на поискването му, а искане за изменение/допълване на решението в частта за разноските е допустимо само при представен списък за същите. В случая нито едно от обстоятелствата не е осъществено. Прокурор от СГП не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил списък за същите. Тъй като допълването/изменението на решението в частта за разноските се осъществява по нарочен ред – чл. 176а АПК, която е аналогична на чл. 248 ГПК, последните изключват хипотезата на чл. 250, ал.1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Последният ред е неприложим в случая. И в тази насока пракриката на ВКС и ВАС са еднопосочни. От една страна чл. 250, ал.1 ГПК е неприложим, тъй като в АПК има нарочна процедура по допълване на съдебно решение - чл. 176 АПК. От друга страна и последната не е допустима за прилагане в случая, тъй като съставът на ВАС се е произнесъл по цялото оспорване – а именно правилността на решението на АССГ, а в частта за разноските способът за процедиране е по реда на чл. 176а АПК, който в случая също е недопустим, поради липса на искане за присъждане на разноски въобще, както и списък с такива по делото. В тази насока виж: Определение № 1495 от 28.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 2577/2025 г. и други.

Мотивиран от горното, Върховен административен съд