Решение № 26 от 19.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1090/2009 г.

Решение № 26 от 19.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1090/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Г. Г. и Н. Г. Г. против решение № 52/18.05.2009 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по гр. д. № 41/2009 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 133/13.10.2008 г. по гр. д. № 524/2006 г. по описа на Бургаски окръжен съд и вместо него е постановено: приема за установено по отношение на Н. Г. Г. и Н. Г. Г. и К. "С" с. К., че ППК"К"с. Кортен е изключителен собственик на недвижим имот, представляващ почивна станция в гр. Н., описана в решението, построена чрез отстъпване право на строеж върху УПИ * кв. 95 по плана на гр. Н., цялата с разгъната площ от 1282 кв. м при описани граници и осъжда Н. Г. Г. и Н. Г. Г. да предадат на ППК"К" с. К. собствените на кооперацията 1/3 идеални части от гореописания недвижим имот и собствените си 8% идеални части от този имот, заемани от ответниците без основание, като отменя нот. акт № 56, т. III, рег. № 2199,н. д. № 379/2002 г., както и нот. акт № 121,н. д. № 489/2004 г. по описа на нотариус М. Б. за продажба на 1/3 идеална част от гореописания имот между посочените в решението страни. С определение № 26/8.01.2010 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване, поради наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Правните въпроси от значение за изхода на делото, са посочени като процесуалноправен такъв, отнасящ се до тежестта на доказване при предявен ревандикационен иск и материалноправен въпрос, свързан с възможността упълномощаването на един от правоимащите от О. събрание на лицата по § 12 от ЗСПЗЗ да разпредели имущество, да породи право на собственост върху един от обектите, подлежащ на разпределение. В мотивите си, въззивният съд е констатирал, че на основание ПМС № 88/7.08.1990 г., процесната почивна станция е предадена на ТКЗС"С"с. Кортен, което е правоприемник на АПК"П", съгласно приложения протокол от 28.12.1990 г./лист 42 от делото/ и е извадено от баланса на ДФ"С"-поделение КК Н., като видно от приложение протокол и на основание заповед № 23 от 16.01.1990 г. на председателя на АПК"П" Н. З. относно прекратяване на дейността на АПК-то основните средства и сградите, представляващи почивната станция, са предадени на бригада К. /лист 76 от въззивното дело/Съдът е приел, че новообразуваната кооперация ППК"К" с. К. е правоприемник на З. кооперация с. К., видно от приложения протокол от 26.06.1995 г. на О. събрание на правоимащите по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ /лист 81 от въззивното дело/. При тази фактическа обстановка, съдът е приел за установено, че процесната почивна станция, собственост на АПК, впоследствие предадена на правоприемника му -ТКЗС"С", което от своя страна като организация по § 12 е разпределило имота в полза на ППК"К"-ищцовата кооперация, която е станала собственик на процесния имот, завеждайки го по сметка 202 от 1.01.1996г., поради което е стигнал до извода, че предявената от ищеца претенция с правно основание чл. 108 от ЗС се явява основателна, а заедно с нея и претенцията за уважаването на иска по чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм/ за отмяна на посочените нотариални актове. Становището на настоящата касационна инстанция, че при постановяване на въззивното решение Бургаският окръжен съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, произтича от следното: Видно от изложеното в исковата молба, ищцовата кооперация е заявила ревандикационна претенция относно процесния имот, описан в молбата, като основава правото си на собственост на издаден А. за държавна собственост № /14.12.1995 г./лист 8 от първоинстанционното дело/, който е съставен на 14.12.1998 г. от Община Н. на основание З. № 60-000-0076/12.11.1994 г. на МФ, чл. 77 и чл. 81 от НДИ, с отбелязване в графата 21-че имотът е предоставен да оперативно управление на ППК"К" с К. Именно на това основание е заявен иска по чл. 108 от ЗС и в тази връзка първоинстанционния съд се е произнесъл по съществото на спора, с който е бил сезиран. Въззивната инстанция, видно от мотивите, изложени в решението, като е отменила решението на първоинстанционния съд, се е произнесла по спора, на друго незаявено основание, а именно, че претендираното право на собственост от ищцовата кооперация произтича от настъпило правоприемство на ликвидираната З. кооперация -с. Кортен, чийто правоприемник се явява новообразуваната ППК"К"-. Кортен/виж мотивите на решението-лист 56 от въззивното дело/, както и че процесната почивна станция е разпределена от ТКЗС"С" с. К. като организация по § 12 от ЗСПЗЗ в полза на ищцовата кооперация. При това положение, въззивният съд се е произнесъл по съществото на заявения спор на друго, различно от заявеното основание с исковата молба от ищеца основание, от което последният черпи правото си на собственост спрямо процесния недвижим имот. Ето защо, с оглед служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебното решение във всяко положение на делото, касационният съда намира, че въззивният съд е разгледал и решил спора на незаявено от ищеца с исковата молба основание, поради което е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, като въззивният съд следва да разгледа спора на предявеното с исковата молба основание и се произнесе по спора. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд