Определение № 3163 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3280/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат И. С. В., в качеството му на особен представител на М. М. М., срещу определение № 225 /20.06.2023 г. по в.гр.д. № 154 /2023 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено без уважение неговото искане (на адв. В.) за изменение на решение № 98 /05.06.2023 г. по същото дело в частта за разноските, с която Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (нататък и КПКОНПИ) е осъдена да заплати на адвокат И. С. В. сумата от 13 972.50 лева, като вместо това КПКОНПИ бъде осъдена да му заплати сумата от 49 272.50 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за особен представител за осъществено процесуално представителство по в.гр.д. № 154 /2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Ответникът по частната жалба КПКОНПИ в писмен отговор оспорва нейната основателност. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна и има за предмет съдебен акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 вр. с чл.248, ал.3 ГПК и е редовна. За мотивите на въззивния съд: Подадена е молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските от страна на жалбоподателя, като е поискано да му бъде присъдена сумата от 49 272.50 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за особен представител за осъществено процесуално представителство по в.гр.д. № 154 /2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, съобразно определения минимум по чл.7, ал.2, т.7 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид актуалната и редакция след изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 4 ноември 2022 г. Жалбоподателят е назначен за особен представител с определение № 260844 /02.04.2021 г. по гр. д. № 178 /2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Конкретният размер се определя въз основа на нормативния акт, който е действал към момента на възникване на процесуалното качество „особен представител“. Това важи за всички форми на представителство, включително и за случаите по чл.38 от ЗА. Всяко последващо нормативно изменение на размера (намаляване или увеличаване) не води автоматично до промяна на дължимата сума, независимо, че се касае за процесуални действия, извършени след нормативната промяна. В случая релевантният момент е 02.04.2021 г. – датата на съдебния акт, с който адвокат В. е назначен за особен представител. Към този момент е действала Наредба № 1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция ДВ бр. 68 /2020 г.). При цена на иска от 1 641 500.36 лева, размерът на дължимото възнаграждение на особения представител би бил 27 945 лева, определен съобразно чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция ДВ бр. 68 /2020 г.). При анализ на делото и обема на свършената работа, въззивният съд е намерил, че производството пред въззивната инстанция не се характеризира нито с фактическа, нито с правна сложност, поради което на основание чл.47, ал.6, изр.2 ГПК е приел, че действително дължимият размер на възнаграждението на особения представител следва да бъде намален с 1 /2 – до сумата от 13 972.50 лева. По основателността на частната жалба: Настоящият съдебен състав намира за основателен довода, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за особен представител следва да бъде определен съобразно определения минимум по Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й след измененията и допълненията, извършени с ДВ. бр. 88 от 4 ноември 2022 г., настоящия състав намира следното: Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика на ВКС, според която приложим е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал към момента на образуване на производството пред съответната инстанция (в този смисъл са решение № 50001 от 03.02.2023 г. по т.д. № 2530 /2021 г. на І т.о. на ВКС и определение № 460 от 21.06.2023 г. по ч. т. д. № 900 /2023 г. на І т.о. на ВКС). Приложено към настоящия случай, това означава, че от значение е моментът на образуване на въззивното производство с подаването на въззивната жалба – 21.02.2023 г. Към този момент са били приложими разпоредбите на наредбата, в редакцията им след измененията, обнародвани в бр. 88 на ДВ от 04.11.2022 г. и влезли в сила на 08.11.2022 г. Съгласно тази приложима редакция на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.7 от Наредба № 1 /2004 г. при цена на иска от 1 641 500.36 лева възнаграждението е в размер на 49 272.50 лв. (39 650 лв. + 9622.50 лв. (641 500.36 лв. х 0.015)). В конкретния случай, настоящият съдебен състав, споделя изложените в обжалвания акт мотиви относно фактическата и правната сложност на делото, към които може да препрати на основание чл.278, ал.4 ГПК. Разгледаният спор е по иск с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ, който въпреки високия материален интерес не се отличава с особена правна сложност, видно от съдържанието на въззивната жалба и подадения от адвокат В. отговор на въззивната жалба, от липсата на нови доказателствени искания в хода въззивното дело и от мотивите на въззивното решение. Спорът се е свел до правния въпрос дали подлежи на отнемане по ЗПКОНПИ имущество, което не е в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период (суми по банкови сметки), по който страните са се позовали на съществуваща практика. Следователно налице са предпоставките по чл.47, ал.6 ГПК за присъждане на възнаграждение под минималния Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като настоящият състав намира, че то следва да бъде намалено с 1 /2. Предвид това, дължимото възнаграждение за особен представил възлиза на сумата от 24 636.25 лева. От изложеното следва, че частната жалба е основателна, обжалваното определение следва да бъде отменено и въззивното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде присъден определеният от настоящия състав по-голям размер на адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното съдът