Определение № 12574 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10416/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. В. М. от гр.София против определение № 7788 от 06.06.2024г., постановено по адм. дело № 1483/2022 г. по описа на АССГ, с което е върната частната жалба на М. срещу разпореждане от 21.02.2024 г. по същото дело пред АССГ. В същата частна жалба се съдържа и оспорване на определение №8039 от 10.06.2024г., с което първоначалната жалба на лицето срещу Заповед №СОА22-РД09-198 от 20.01.2022г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излага несъгласие с обжалваните определения. Иска се тяхната отмяна. От ответната страна кмета на Столична община не е постъпило възражение по частната жалба в срока по чл.232 от АПК, въпреки предоставената им от съда възможност. Върховният административен съд, състав на Трето отделени, след като се запозна с направените оплаквания и доказателствата и актовете по делото намира следното: По жалбата срещу определение № 7788 от 06.06.2024г., постановено по адм. дело № 1483/2022 г. по описа на АССГ, с което е върната частната жалба на М. срещу разпореждане от 21.02.2024 г. по същото дело пред АССГ: С обжалваното определение, съдът е върна частната жалба на П. М. срещу разпореждане от 21.02.2024 г. постановено по адм.дело № 1483 от 2022 г. по описа на АССГ, поради това, че с обжалваното разпореждане се дават указания на лицето и то не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради това неговото обжалване не е предвидено в закона. Определението е правилно. Така постановеното определение е обосновано, тъй като е съобразено с доказателствата по делото и е законосъобразно като съответно на законовите разпоредби на чл. 242 и чл. 242а, във връзка с чл. 213а, ал. 1 от АПК. Съдът правилно е отчел, че обжалваното разпореждане не подлежи на обжалване, тъй като с него не се прегражда възможността за защита на жалбоподателя и по-нататъшното развитие на съдебното производство и на основание чл. 215 т.4 от АПК е оставил частната жалба без разглеждане. В чл. 229 АПК е посочено, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 от АПК и в случаите, изрично посочени в закона. Процесното разпореждане нито преграда развитието на делото, нито е посочено в закона, като подлежащо на обжалване. Ето защо, настоящият състав намира, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата срещу определение №8039 от 10.06.2024г., постановено по адм. дело № 1483/2022 г. по описа на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалба на лицето срещу Заповед №СОА22-РД09-198 от 20.01.2022г. на кмета на Столична община и производството по делото е прекратено: С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане жалба на П. М. срещу Заповед №СОА22-РД09-198 от 20.01.2022г. на кмета на Столична община, поради това, че със свое определение№1432/21.02.2022г. е оставил без движение жалбата на лицето за внасяне на държавна такса за разглеждането ѝ. Лицето е направило искане за освобождаване от държавна такса, което не е било придружено с необходимите доказателства, поради което съдът е отказал освобождаването му със свое определение №10070/22.12.2022г., влязло в сила на 08.12.2023г. След тази дата лицето не е изправило констатираната нередовност, не е внесло дължимата държавна такса, поради което и производството по делото е прекратено като жалбата му е оставена без разглеждане. Определението е правилно. Така постановеното определение е обосновано, тъй като е съобразено с доказателствата по делото и е законосъобразно като съответно на законовите разпоредби на 158, ал.3 АПК и ч. 83, ал. 2 ГПК. Съдът правилно е отчел, че след като лицето не е освободено от държавна такса и не е заплатило същата в срок, многократно надхвърлящ сроковете, които се предоставят на останалите лица по делата, то следва да остави без разглеждане жалбата му и да прекрати производството по делото. Последващите искания на лицето за освобождаване от държавна такса не съдържат нови обстоятелства и никакви доказателства, които да послужат на съда за основание за повторно разглеждане на искането на П. М. и освобождаването му от задължението за заплащане на държавна такса. Ето защо, настоящият състав намира, че постановеното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,