Решение № 6122 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1566/2017 г.

Решение № 6122 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1566/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Образувано е по оспорване на [ЮЛ], представлявана от председателя на УС В. В., [ЮЛ], представлявана от изпълнителния председател Б. Д., [ЮЛ], представлявана от председателя на УС Ц. С. и [ЮЛ], представлявана от председателя на УС К. Д., всичките със седалище в гр. [населено място] срещу Постановление № 22/26.01.2017 г. на Министерския съвет на Р. Б. за определяне на нови размери на минималната работна заплата в страната, считано от 01.01.2017 г. (обн. ДВ., бр. 11/31.01.2017 г.). Жалбоподателите твърдят, че за тях е налице правен интерес от оспорване на постановлението на Министерския съвет, тъй като са признати за представителни организации на национално равнище по реда на чл. 35 и 36 КТ - с решение на Министерския съвет № 664/11.08.2016 г. е призната представителност на [ЮЛ], с решение на Министерския съвет № 665/11.08.2016 г. на [ЮЛ], с решение на Министерския съвет № 669/11.08.2016 г. на [ЮЛ] и с решение на Министерския съвет № 670/11.08.2016 г. е призната представителност на [ЮЛ]. Жалбоподателите са посочили, че при приемане на оспореното постановление Министерският съвет не е спазил процедурата по свикване на Националния съвет за тристранно сътрудничество, което задължение произтича от чл. 3, ал. 1 КТ във връзка с 10, ал. 1 и чл. 9, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Посочено е в жалбата, че като организации, представляващи една от трите равнопоставени страни в социалния диалог съгласно чл. 3 и чл. 3а КТ и представляващи интересите на работодателите, пряко заинтересувани от нормативно определения размер на минималната работна заплата, като твърдят на това основание, че за тях съществува правен интерес от оспорване на посоченото постановление. В жалбата се съдържа оплакване, че оспореното Постановление възпроизвежда предходното, което е отменено с решение по адм. дело № 2277/2015 г. на Върховния административен съд (ВАС). О. М. съвет на Р. Б. чрез процесуалния си представител юриск. Демирев оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й, тъй като твърди, че е спазена процедурата по чл. 3 от Кодекса на труда (КТ). Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването, тъй като е налице неспазване на административнопроизводствените правила поради несъгласуване на проекта за нормативен акт, което е съществено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 196 АПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С ПМС № 22/26.01.2017 г. са определени нови размери на минималната работна за страната за 2017 г., като съгласно чл. 1 размерът й е 460 лв. и на минимална часова работна заплата 2, 78 лв. при продължителност на работното време 8 часа при 5-дневна работна седмица. В чл. 2 от Постановлението е уточнено, че посоченият размер на минималната работна заплата се определя за пълен работен месец. Оспореното постановление представлява нормативен акт по смисъла на чл. 1а от Закона за нормативните актове (ЗНА). Тази разпоредба дефинира нормативният акт, като такъв, който съдържа общи правила за поведение, прилага се към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Налице е и законова делегация за издаването му – чл. 244, ал. 1 КТ, който разпорежда, че в правомощията на Министерския съвет е да определя минималната работна заплата за страната. Оспорващите ПМС № 22/26.01.2017 г. са представителни организации на работодателите и са признати като такива на основание чл. 36 КТ от Министерски съвет на Р. Б., поради което за тях е налице правен интерес по смисъла на чл. 186 АПК да оспорят постановлението. Както вече се посочи в определението от 09.02.2017 г. по настоящето дело, жалбоподателите като работодателски организации обсъждат и дават мнения по проекти за нормативни актове, вкл. и по въпроси, уреждащи доходите и жизненото равнище съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество, в които участват. В КТ в чл. 2, чл. 3 и чл. 3 а е регламентирана законодателната уредба на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите, свързани с жизненото равнище, предвиждаща задължителни консултации в рамките на тристранното сътрудничество. Това несъмнено означава, че провеждането на тези консултации представлява част от процедурата по издаване на съответния нормативен акт, каквото е постановлението, предмет на оспорване. Неспазването на тази процедура в съгласувателната й част е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Издателят на нормативния акт не е длъжен непременно да се съобрази с изразеното становище на работодателските организации, но непровеждането съвместно с тях на обсъждане на проекта, води до извод за неспазване на предвидената законова процедура, което е съществено нарушение. От представената административна преписка е видно, че заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика като председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) на основание чл. 9, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество е изпратил до жалбоподателите писма на 12.01.2017 г., с които ги уведомява, че свиква заседание на съвета на 13.01.2017 г. в сградата на Министерски съвет (Гранитна зала), като т. 2 от дневния ред на това заседание е посочено, че ще се разглежда проекта за Постановление за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната за 2017 г. От протокола от 13.01.2017 г. се установява, че е разгледан проекта за Постановлението, без да е спазен предвидения в чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 3 от цитирания правилник срок. Следователно не е налице уведомяване на членовете на съвета за тристранно сътрудничество в 7-дневен срок (работни дни) преди заседанието или ако разглежданият въпрос следва спешно да се разгледа, срокът е 5-дневен от постъпване на искането в НСТС. Н. на тези изисквания опорочава процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт, като това нарушение е съществено, предвид непроведената съгласувателна процедура, която е задължителна по чл. 3 КТ във връзка с Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. В този смисъл е и изразеното становище на представителите на [ЮЛ] и [ЮЛ], които изрично са заявили на заседанието на 13.01.2017 г., че е опорочена процедурата за свикване на заседанието и няма да присъстват на него. Следователно липсва каквито и да било становище на работодателските организации, които участват в съвета за тристранно сътрудничество, което е в противоречие с чл. 3, ал. 2 и чл. 3 а КТ и проектът за издаване на нормативния акт е приет в нарушение на посочената процедура. Обсъждането на въпроса за размера на минималната работна заплата в Комисията по доходи и жизнено равнище към НСТС не освобождава Министерския съвет да проведе консултациите със съвета, в който участват и жалбоподателите като представителни организации на работодателите. Изпълнение на процедурата по приемането на друг нормативен акт, който е различен от оспорения, не освобождава ответника от задължението, което му е вменено от закона да проведе консултации с представителните работодателски организации. Ответникът не се е съобразил и с влязлото в сила решение по адм. дело № 2277/2015 г., с което беше отменено предходното ПМС № 419/17.12.2014 г. отново поради неизпълнена съгласувателна процедура с НСТС за приемане на новия размер на минималната работна заплата, но за 2016 г. В горния смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд - влезли в сила решения по адм. дела № 8256/2001 г., № 4021/2009 г., № 4062/2009 г. В тези решения изрично е застъпено становище, че неизпълнението на процедурата по приемане на нормативен акт по чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 3 а КТ е основание за отмяната му, тъй като провеждането на консултации с НСТС преди окончателното приемане на нормативния акт от компетентния държавен орган, е задължително условие по приемането на акта. По този начин освен, че е налице незачитане от страна на ответника на решения на Върховния административен съд по сходни казуси, особено решението по адм. дело № 2277/2015 г., пренебрегват се императивни законови изисквания относно процедурата, която е задължително да бъде проведена при приемане на проекта за подзаконов нормативен акт, каквото е оспореното Постановление. Следва да се отбележи и, че в представените допълнително доказателства от страна на Министерския съвет относно проведена съгласувателна процедура при приемане на законопроекта за Закона за държавния бюджет за 2017 г., съобразно протокол от 27.10.2016 г., с тях не може да се приеме, че са изпълнени законовите изисквания и за процесното Постановление. Нито в КТ, нито в Правилника на НСТС е предвидено, че обсъждането на един въпрос при приемане на закон, следва да се приеме автоматично, че по този начин е изпълнена и процедура по приемане на друг, в случая подзаконов нормативен акт. Сътрудничеството между издателя на нормативния акт и представителните организации на работодателите при издаването на нормативния акт винаги е конкретно и по повод на определен нормативен акт. Обстоятелството, че няма различие в текстовете в предходно ПМС № 372/2016 г., което е действало до влизане в сила на процесното Постановление, не означава освобождаване на издателя на нормативния акт да изпълнява предвидената законова процедура. Тя е необходима и задължителна при издаването на всеки нормативен акт, касаещ въпросите за жизненото равнище, каквото е и постановлението за минималната работна заплата. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че при издаването на ПМС № 22/26.01.2017 г. е допуснато съществено нарушение на процедурата по издаването му, което на основание чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 196 АПК води до неговата отмяна. Предвид изхода на делото на жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 310 лв. за всеки един от тях. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,