Определение № 4264 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4031/2022 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Г. Д., чрез настойника си Х. С. Н. частна жалба против определение № 50300 от 21.10.2022г. по гр.д.№ 2870/2022г.на Върховен касационен съд, с което е оставена без уважение молбата й за предоставяне на правна помощ. Счита същото за неправилно и желае да бъде отменено, като твърди че своевременно е представила поисканите документи, удостоверяващи нейното материално и гражданско състояние. Срещу подадената жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадената жалба за неоснователна поради следното: Със сега обжалваният акт състав на ВКС е отказал в полза на молителката да бъде предоставена правна помощ чрез процесуално представителство с два решаващи довода: 1/. Неизпълнение в цялост на дадените указания поради липса на представена в срок декларация материално и гражданско състояние, в какъвто смисъл е изискването на чл.23, ал.2 от Закона за правната помощ и 2/.предоставянето на правна помощ не е оправдано от глредна точка на ползата, която би донесла на лицето. В акта си, съдебният състав излично е посочил, че са му били представени ЕР на ТЕЛК Б. за Г. Д., регистрационна карта от Бюро по труда С. за Х. Н. и заповед на ДСП С.. С жалба си, частната жалбоподателка представя същите ЕР на ТЕЛК № 0294 от 1.03.2022г., регистрационна карта от Бюро по труда С., заповед на дирекция Социално подпомагане [населено място] и н.а.№ 127, т.V, рег.№ 2505, д.№ 670/2013г., от които се установява, че Г. Д. е на 23години, била е поставена под пълно запрещение на 5.10.2016г., няма трудов стаж и е с 89% трайно намалена работоспособност. Неин настойник е майка й, Х. Н., която е регистрирана като безработна на 23.08.2021г. Получава социална помощ в размер на 54.75лв. От така описаните документи следва извод, че страната не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Това обаче, само по себе си, не е достатъчно за да бъде удовлетворена молбата й за назначаване на правна помощ, пред вид нормата на чл.24 от Закона за правната помощ. Последната изрично регламентира три отделни хипотези, изключващи предоставянето на правна помощ. Преценката за наличието на някоя от тях е предоставена на съда и в случая, настоящият съдебен състав споделя изведеният извод за наличие на хипотезата на чл.24, т.1 - предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Този извод следва както от вида и характера на производството, във връзка с което е обоснована нуждата от правна помощ с назначаване на процесуален представител, а именно: обжалване на определение, с което е оставена без разглеждане подадена молба за отмяна, която не съдържа ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, при предоставена възможност и неотстранени своевременно конкретно посочени нередовности, така и от обхвата на процесуалните възможности, с които страната разполага. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд