Определение № 546 от 17.12.2025 г. на ВКС по н. д. № 1108/2025 г.

Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Районен съд – Видин и Районен съд – Кула по повод н. а. х. д. № 117/2025 год. по описа на последния съд. Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното: Производството по делото е образувано първоначално във Видински районен съд по жалба на В. С. М. против наказателно постановление № 461/17. 10. 2025 год. на Директора на РДГ – /населено място/, с което му е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите вр. чл. 52, ал. 1, т. 2 и чл. 50, ал. 15, т. 4 от Наредба № 8/05. 08. 2011 год. за сечите в горите. Съдията докладчик е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като от преписката и жалбата било ясно, че нарушението е извършено в землището на [населено място], което попада в съдебния район на Районен съд – Кула. По тези съображения е прекратил производството по делото и е изпратил същото на този съд. Докладчикът по образуваното във втория съд н. а. х. д. № 117/2025 год. е повдигнал спор за подсъдност, позовавайки се на изложените в наказателното постановление обстоятелства относно местоизвършване на нарушението, които обосновават компетентност на Видинския районен съд. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН, аналогичен на чл. 36, ал. 1 НПК, критерий за определяне на местната подсъдност при съдебно обжалване на наказателно постановление е мястото, където е извършено или довършено нарушението. Субсидиарно приложимият закон по силата на чл. 84 от ЗАНН е разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от НПК, която гласи, че съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението. Отнесено към административно-наказателните дела това означава, че местната подсъдност се определя съобразно посоченото в наказателното постановление и акта за установяване на нарушението. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление изрично е отразено, че нарушението, изразило се в издаване на позволително за сеч въз основа на неодобрен карнет-опис (а не в самата незаконна сеч, както неправилно е отбелязал докладчикът от Видинския районен съд), е извършено чрез информационната система на Изпълнителна агенция по горите, а като място на осъществяване на нарушението е посочен адресът на СЗДП ТП ДГС – /населено място/в [населено място], [улица]. Това обстоятелство обосновава и компетентността на Видинския районен съд да се произнесе по жалбата срещу наказателното постановление. Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение