Определение № 4755 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4007/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Х. С. против Определение № 6000/13.02.2026 г., постановено по административно дело 495/2026 г. по описа на Административен съд - София град. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата му срещу изменение на ПУП – ПРЗ, одобрен с Решение № 289/27.06.2024 г. по Протокол № 14 на Столичен общински съвет, в частта, засягаща УПИ V-8683.22, кв. 3, ПИ 68134.8683.30 по КККР на гр. София, район „Кремиковци“, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи неправилност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. Ответната страна, Столичен общински съвет не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд е приел, че разглеждането на жалбата е процесуално недопустимо и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 6 АПК, с мотива, че с влязло в сила определение по друго дело е отречено правото на оспорване на същото лице против същия административен акт поради просрочие на жалбата му. Действително е установено, че с Определение № 35017/24.10.2025 г. по административно дело № 11018/2025 г. на Административен съд – София град е оставена без разглеждане жалбата на Е. Х. С. против Решение № 289/27.06.2024 г. на Столичен общински съвет и е прекратено производството по делото. Това определение след проведен касационен контрол е оставено в сила от Върховния административен съд с Определение № 12396/03.12.2025 г., постановено по административно дело № 11309/2025 г. Основният мотив, развит в посочените съдебни актове за недопустимост на оспорването е реализирането му след законоустановения за това срок. Налице е идентичност на предмета на оспорване и страните по настоящото съдебно производство с приключилото вече съдебно производство, поради което правилно административният съд е приел, че са изпълнени предпоставките за приложение на разпоредбата по чл. 159, т. 6 АПК. Посочената разпоредба предвижда, че жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното съдебно производство се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение. Разпоредбата е приложима и в случай, че с влязло в сила определение правото на оспорване е отречено, какъвто е настоящият случай, в който смисъл е постоянната съдебна практика на Върховния административен съд. Наличието на влязло в сила прекратително определение за недопустимост на жалбата поради хипотезата на чл. 159, т. 5 АПК поради нейното просрочие се явява процесуална пречка по смисъла на чл. 159, т. 6 АПК за водене на ново дело между същите страни и със същия предмет, при отсъствие на заявено оспорване за нищожност на административния акт по реда на чл. 149, ал. 5 АПК. С оглед изложените мотиви, оспореното определение като постановено при правилно приложение на материалния закон е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, пр.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение