Определение № 547 от 16.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5478/2013 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Д. А. А. срещу определение №969/10.04.2013 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 410/2013 г. С него е върната като просрочена частната жалба на Д. А. А. против разпореждане на Кърджалийския окръжен съд по гр.д. № 392/12 г. Д. А. иска отмяна на определението, постановено от апелативния съд, като счита, че то е незаконосъобразно. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Д. А. предявил искове срещу МВР – Кърджали, Районна прокуратура – Кърджали и ДАНС – Кърджали. Сезираният първостепенен съд е оставил без движение исковата молба и след това я върнал поради неотсраняване на нередовностите, като прекратил образуваното по нея съдебно производство. Д. А. е подал частна жалба срещу определението на окръжния съд. Тя е оставена без движение с указание за внасяне на държавна такса. Поради неизпълнение, частната жалба е върната с указание, че разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок. Това разпореждане е съобщено на страната лично на 13.03.2013 г. Частна жалба е подадена на 21.03.2013 г. в 10.00 ч. в деловодството на окръжния съд. Въззивният Пловдивски апелативен съд е намерил, че частната жалба на А. е подадена след срока за обжалване, който е изтекъл на 20.03.2013 г., присъствен ден. С обжалваното определение е върната частната жалба. То е правилно. Срокът за обжалване съгласно чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК е едноседмичен от съобщаване на определението /разпореждането/ и е преклузивен. Пропускането му има за последица връщане на частната жалба, на осн. чл. 276, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. В случая, срокът за подаване на частната жалба е изтекъл на 20.03.2013 г. Правилно Пловдивският апелативен съд е приел, че последният ден на срока, когато трябва да се подаде частна жалба, изтича в момента на приключване на работното време на съда. Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Не е такъв случаят, когато страната сама е донесла в плик часната жалба в деловодството на съда, на който плик саморъчно е отбелязана по-ранна дата. Д. А. е депозирал частната жалба в деловодството на окръжния съд на 21.03.2013 г. в плик, на който ръкописно е отбелязана друга дата – 20.03.2013 г., но случаят не попада в хипотезата на чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК. Осъществена е хипотезата на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК и законосъобразно частната жалба е върната от апелативния съд, като образуваното по нея въззивно производство е прекратено. Внасянето на дължимата държавна такса по частната жалба срещу определението на окръжния съд, с което се връща исковата молба и производството по нея се прекратява, има отношение към това дали е изпълнено указанието на първостепенния съд, с което е оставена първата частна жалба без движение, но не и за срока на втората въззивна частна жалба, по която се е произнесъл Пловдивският апелативен съд. Без значение за процесуалния пролбем по приложението на чл. 62 ГПК, съответно на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е и това дали частната жалба, върната от първостепенния съд с обжалваното пред апелативната инстанция разпореждане, е била редовна от външна страна. Няма никакво отношение към настоящия спор и това дали върнатата частна жалба е фактически предадена на страната, а и използваният от законодателя термин «връща» в хипотезата на чл. 262, ал. 2 ГПК има предвид правно, а не фактическо действие. В заключение, обжалваното определение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение