Определение № 480 от 22.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2815/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. ал. 1, т. 2 и чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната жалба (с вх. № 15985 от 27.VІІІ.2019 г.) на И. Т. А. от [населено място], обл. П., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Шумен против определение № 2789 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 13.VІІІ.2019 г., постановено по гр. дело № 5469/2018 г., с което – в производство по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК - е било отказано изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 1366/7.VІ.2019 г. в частта му за разноските посредством исканото намаляване, по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, на присъденото в полза на ответното ЗД „Бул Инс“ АД адвокатско възнаграждение от 1600 лв. на 1 324 лв., колкото бил нормативно установеният минимум по Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. или, алтернативно - от присъденото такова в размер на 1 600 лв. - на 150 лв., понеже застрахователят имал назначен по трудов договор свой юрисконсулт. Оплакванията на частния жалбоподател А. са за постановяване на атакуваното определение както в нарушение на материалния закон (Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - досежно „калкулиране“ на дължащия се на ответното застрахователно дружество адвокатски хонорар), така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила: с довод за „игнориране на аргументите, изложени в молбата с вх. № 13779 от 11.07.2019 г.“. Поради това частният жалбоподател претендира отменяване на атакувания съдебен акт и произнасяне от ВКС по съществото на неговите две съединени под условието на евентуалност искания за изменение на въззивното решение в частта му за разноските на основаниeто по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответното по частната жалба ЗД „Бул Инс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на САС, постановено в производството по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че частната жалба на И. Т. А. от [населено място], обл. П., е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, респ. в това, проведено пред същия въззивен съд по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, както и че тя е постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на атакуване пред ВКС съдебен акт, счита, че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. За да остави без уважение молбата на ищеца А. за изменение на постановеното по неговия пряк иск срещу ответното ЗД „Бул Инс“ АД осъдително въззивно решение в имащата характера на определение негова финална част за разноските, съставът на САС е приел, че в производството пред нeго (въззивното производство – бел. на ВКС ) въззиваемото ЗД „Бул Инс“ АД е било представлявано от адвокат, който с нарочна молба от 21.І.2019 г. е поискал присъждане на направените в това производство разноски, прилагайки списък на същите по чл. 80 ГПК. На това основание е било отхвърлено искането за намаляване на присъденото с въззивното решение адвокатско възнаграждение от 1 600 лв. (хиляда и шестстотин лева) до юрисконсултско от 150 лв. (сто и петдесет лева): предвид констатираното в процесния случай отсъствие на хипотезата по чл. 78, ал. 8 ГПК. Същевременно при съпоставяне на размера на присъдения адвокатски хонорар с действителната високата фактическа и правна сложност на делото, САС е преценил, че - с оглед уважения размер на прекия иск – не се налагало редуциране на хонорара по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния размер по Наредбата от 1 324 лв. Този решаващ правен извод на въззивната инстанция ще следва да бъде споделен, но по други съображения. Видно от договора за правна защита и съдействие № А-839174/12.ХІІ.2018 г., представен от застрахователя във въззивното производство, уговореното и напълно заплатено в брой негово възнаграждение е било в размер на 2 000 лв., но без начислен ДДС. Според относимата към датата на този договор редакция на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г.за МРАВ - към ДВ, бр. 41 от 23.V.2017 г. /чл. 7, ал. 2, т. 4/, при материален интерес от 37 500 лв., минималното адвокатско възнаграждение следва да е 1 655 лв. Посочената величина на интереса представлява разликата между уважения размер на прекия иск в първата инстанция /22 500 лв./ и пълния размер на претенцията от 60 000 лв. При уважаване на прекия иск за сума в размер на 30 000 лв. обаче, в полза на застрахователя е било присъдено възнаграждение с 400 лв. по-ниско от уговореното, без то да е реално съответстващо на отхвърлената част от иска, съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК: вместо сумата 1600 лв. е следвало да се присъди сума в размер на 1 324 лв. Веднъж съставът на САС се е произнесъл в решението си отрицателно по възражението на А. за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар на застрахователя, съпоставяйки присъдената от него сума в размер на 1 600 лв. с минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 37 500 лв., възлизащо на 1 655 лв. Вместо да изложи мотиви на плоскостта на съдопроизводственото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК, съставът на САС е настоял и в атакуваното определение за разноски, че присъдените такива в размер на 1 600 лв. в полза на ЗД „Бул Инс“ АД-София съответствали на отхвърлената част от прекия иск на А., което не е вярно. На отхвърлената част от прекия иск, а именно 30 000 лв., съответства минимално адвокатско възнаграждение за въззивното производството пред САС в полза на ответника застраховател от 1 324 лв. (хиляда триста двадесет и четири лева). Същевременно САС не е съобразил главната особеност на искането на застрахователя за присъждане на разноски, игнорирайки обстоятелството, че неговият процесуален представител по пълномощие от САК е имал регистрация по ЗДДС, подлежаща на служебна проверка, предвид наличието на общодостъпен публичен регистър, както и изричното посочване в представения по делото негов списък по чл. 80 ГПК (вх. № 996/21.І.2019 г. по описа на САС): „да присъдите и дължимото ДДС“ върху сумата на претендираните разноски, свеждащи се до изплатения в брой адвокатски хонорар. Претенцията на частния жалбоподател А. е за намаляване на този адвокатски хонорар от 1 600 лв. до действителния негов минимален размер по наредбата, а именно – 1 324 лв. Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за МРАВ - в редакцията на текстовете й към датата на процесния договор за правна защита и съдействие на ЗД „Бул Инс“ АД в производството пред САС, се предвижда, че за регистрираните по ЗДДС адвокати този данък /ДДС/ се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно размерите на минималните възнаграждения по наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която този данък се дължи при осъщественото процесуално представителство на застрахователя във въззивното производството пред САС. Цитираната подзаконова допълнителна разпоредба не въвежда правило, че данъчната основа включва ДДС, поради което същата не е в противоречие с постановките на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.ХІ.2006 г. относно общата система на ДДС в Европейския съюз. В процесния случай, при начисляване на дължимия данък добавена стойност /ДДС/ върху тази сума се получава резултат от 1 588.80 лв. (хиляда петстотин осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки), а за разликата от 11.20 лв. до 1 600 лв. обосновава извод за прекомерност на присъденото с въззивното решение адвокатско възнаграждение, т.е. последното следва да се счита такова, включващо дължимия данък добавена стойност /ДДС/. Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение