Определение № 3557 от 03.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5834/2024 г.
ВАСПето отделение03.04.2025 г.докладчик Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, в качеството му на ответник по касационната жалба, чрез процесуален представител, за изменение на решение № 706/30.01.2025 г. по адм. дело №5834/2024 година на Върховния административен съд, пето отделение, в частта за разноските. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК. Постъпило е искане от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, в качеството му на ответник по касационната жалба, чрез процесуален представител, за изменение на решение № 706/30.01.2025 г. по адм. дело №5834/2024 година на Върховния административен съд, пето отделение, в частта за разноските, като бъде осъден касатора - „Ник фуд БГ“ ЕООД, гр. София, да заплати пълния размер претендирано адвокатско възнаграждение адвокатски хонорар с ДДС от 81 427, 64 лева. Ответникът по искането и касационен жалбоподател - „Ник фуд БГ“ ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на искането без уважение. Искането е допустимо, като направено в срок, но е неоснователно. Със съдебното решение е осъден касационния жалбоподател - Ник фуд БГ“ ЕООД, гр. София, да заплати 17 000 лева разноски на ДФЗ. В мотивите на решението е посочено, че заплатеният по банков път от ответника по касация адвокатски хонорар с ДДС от 81 427, 64 лева е равен на минималния размер по чл.8 вр. чл.7, ал.2, т.7 от Наредба №1/09.07.2004 г. плюс двадесет процента ДДС, но същият е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид критериите на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С - 438/22. Посочено е, че заплатеният хонорар като определен при нарушение на забраната за ограничаване на конкуренцията не следва да се присъжда изцяло. Тоест наведените от изпълнителния директор ДФЗ доводи в искането, че претендираният адвокатски хонорар е минималният плюс ДДС е отчетено от съда в решението. Изпълнителният директор на ДФЗ не навежда, каквито и да е било доводи против мотивите на съда за прекомерност на адвокатския хонорар предвид фактическата и правна сложност на делото и във връзка с критериите на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С -438/22 относно нарушение на забраната за ограничаване на конкуренцията. Предвид изложеното искането следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 144 АПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 7, ал. 2, т. 7
- чл. 8