Решение № 486 от 16.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г.

Решение № 486 от 16.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Н. К. чрез адв. Г. С. от САК срещу решение № 168 от 22.02.10 г. по в. гр. дело № 3329/09 г. на Софийски апелативен съд, Първи състав. С него е отменено разпореждане № 5312 от 27.11.09 г. по гр. дело № 10267/09 г. на Софийски градски съд, 9 състав и вместо него е постановено друго, с което е допуснато изпълнение на неприсъствено решение от 8.03.06 г. по дело № Т23058-05 на Районен съд-С., 3 отд., с което Н. А. се осъжда да заплати на Б. И. сумата от 55 000 евро, ведно с дължимата за нея лихва, начиная от деня на връчване на исковата молба и съдебната призовка съгласно лихвения процент, дължим за всяка дата на референтната лихва с допълнение от осем процентни пункта съгласно чл. 4 и чл. 6 от Закона за лихвата, до пълното изплащане на сумата, както и сумата 29123 крони - разноски по съдебното производство, включително данък добавена стойност, от които 26625 крони представляват адвокатски хонорар, 2048 крони такса за преводи от заклет преводач и 450 крони такса за подаване на молбата, ведно със лихвата върху 29123 крони съгласно чл. 6 от Закона за лихвата, начиная от 8.03.06 г. до пълното изплащане на дължимата сума, по молбата с правно основание чл. 623 ГПК вр. с чл. 38 от Регламент № 44/2001 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подадена от Б. И., гражданка на Ш. срещу И. А., гражданин на Ш., К. А., гражданин на Ш., Е. Р. Н., гражданин на Ш. и Г. Н. К., гражданин на Р. Б., и четиримата наследници на Н. А. /Н. К. А./, роден на 3.09.90 г., с последен постоянен адрес: [населено място], р-н "С.", [улица], ет. 2, ап. 6, починал на 10.12.08 г. в [населено място], България. С определение № 842 от 16.06.11 г. на ВКС, IV г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. следва ли да бъде допуснато изпълнението на неприсъствено решение на чуждестранен съд в случай, че ответникът по производството пред чуждестранния съд е починал, а се иска допускане на изпълнението на това решение в лицето на неговите наследници, които не са призовавани в производството пред чуждестранния съд, и 2. когато решението на чуждестранния съд е било постановено по време преди влизането на България в ЕО, приложим ли е Регламент /ЕО/№ 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г. относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В отговор на поставените въпроси касационният съд приема следното: Съгласно чл. 89, ал. 1 от Кодекса за международно частно право наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. А съгласно ал. 2 на същата разпоредба наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. Приложимото право към наследяването урежда кръга и реда на наследниците, който ще бъде формиран от българския закон във връзка с наследяването на движимите вещи и недвижими имоти, находящи се в РБългария, които са собственост на починалия /чл. 91 КМЧП/. В разглеждания случай ответникът в производството пред чуждестранния съд Н. А. е български гражданин, с постоянен адрес в България; към момента на смъртта си, настъпила на 10.12.2008 г., повече от две години след постановяване на осъдителното решение, е притежавал недвижими имоти - апартамент и гараж в [населено място], България и съответно е приложимо българското право. А щом това е така, по българското право - по силата на чл. 298, ал. 2 ГПК по отношение на наследниците му, установени с удостоверение за наследници, издадено от органите по гражданското състояние, влязлото в сила осъдително решение има действие. Следователно няма пречка да бъде допуснато изпълнението на неприсъствено решение на чуждестранен съд, когато ответникът в производството е починал след постановяването му, по отношение на неговите наследници. Вторият въпрос е относно приложимостта на Регламент /ЕО/№ 44 от 2001 г., когато решението на чуждестранния съд е било постановено преди влизане на България в Е. съюз. Като част от актовете на общностното право Регламентът е действащ за България и следва да намери приложение при определяне на международната компетентност на българските съдилища от момента на присъединяване на страната ни към Е. съюз, а именно от 1.01.2007 г.