Решение № 7515 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5040/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на заместник - кмета на община Аксаково, приподписана от юрк. Добрева, срещу решение № 2545 от 27.02.2026г., постановено по адм. д. № 2637/2025г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е отменен мълчалив отказ на заместник - кмета на община Аксаково по заявление на Д. М. М. вх. № УТ7 – 66 17.06.2025г. за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект – детски съоръжения и слънцезащитно устройство с площ от 204,38 кв.м. в собствения му УПИ XVII – 344, находящ се в с. Долище, общ. Аксаково. С решението административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания, както и е осъдена община Аксаково да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като постановено в противоречие със закона, поради необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за това, че е налице мълчалив отказ. Напротив твърди, че такъв няма, тъй като с писмо изх. № УТ7 – 66/2/ от 17.06.2025г. му било указано, че редът за разрешаването, изграждането и въвеждането на площадки за игра разположени на открито се извършват по реда и при условията на ЗУТ. Посочва, че това писмо е било изпратено на жалбоподателя, но се е върнало непотърсено, което било „укоримо“ поведение на заявителя. Поради това посочва, че съдът не е изпълнил задължението си да изясни всички факти от значение за спора, поради и което неправилно е приел, че е налице мълчалив отказ. Представя и издадена заповед за премахване на поставените въз основата на предходно разрешение за поставяне съоръжения. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът Д. М. М. от гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Гонов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Противопоставя се на приемането на Заповед № РД – 68 от 26.01.2026г. на кмета на община Аксаково като доказателство по делото, като заявява и че в случай, че бъде приета като доказателство по делото, заявява, че същата е нищожна, а евентуално я оспорва като незаконосъобразна и неправилна и иска от настоящата инстанция да я отмени като такава. Претендира разноски. Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в нея аргументи. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че в случая безспорно има оспорен и постановен мълчалив отказ на заместник – кмета на община Аксаково, който е бил компетентният да се произнесе по заявлението орган предвид представена по делото заповед от кмета на община Аксаково, с която му се делегират правомощия за това. Приел е, че е налице формиран мълчалив отказ по заявлението на жалбоподателя в първата инстанция, а депозираното писмо изх. № УТ7 – 66/2/ от 29.08.2025г. /с грешно посочен номер в решението № УТ7 – 77 от 29.08.2025г./ не обективира воля на административния орган за изричен отказ, а в него е само описано решението на комисията взето по протокол № 11 от 25.08.2025г. Приел е, че това е така, тъй като в това писмо е посочено, че съгласно действащата нормативна уредба изискванията към устройството и безопасността на обществено достъпни площадки за игра се уреждат от ЗУТ и Наредба № 1 от 12.01.2009г. за условията и реда за устройство и безопасността на площадките, както и че съгласно чл. 60, ал. 1 от същата наредба разрешаването, изграждането и въвеждането в експлоатация на нови площадки за игра, разположени на открито, се извършва при условията и по реда на ЗУТ. Поради това съдът е обосновал, че е налице мълчалив отказ, като е приел, че същият е незаконосъобразен, тъй като съобразно законовото изискване е било задължение на административния орган да прецени налице ли са били предпоставките за издаването на исканото разрешение за поставяне или не. Приел е, че постановяването на мълчалив отказ при липса на изложени мотиви не позволява на съда да се произнесе по съществото на неговата законосъобразност, тъй като не може да замени мотивите на административния орган, а правно релевантните факти за проверката на законосъобразността на административния акт, са тези посочени от органа при издаването му. Поради това е приел, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и само на това процесуално основание е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че е налице формиран мълчалив отказ, тъй като в установените срокове от произнасянето на общинската експертна комисия по преместваемите обекти, в протокол № 11 от 25.08.2025г., не е издаден акт – положителен или отрицателен по подаденото искане на жалбоподателя за издаването на разрешение за поставяне на преместваеми обекти. Неоснователно е позоваването на писмо изх. № УТ7 – 66/2/ от 29.08.2025г. от страна на касатора, тъй като същото не съдържа волеизявление за отказ, както правилно е приел съдът. Същото не съдържа и указания за отстраняване на нередовности в подаденото заявление и придружаващите го документи от заявителя Д. М.. Следва да се посочи и че административният орган не е изпълнил процедурата по връчването на това писмо, тъй като еднократното изпращане по пощата, не изпълнява изискванията на АПК за връчване на книжа на заявител в административното производство. В случая това писмо не съдържа никакви указания или волеизявление от страна на административния орган, а най – обща информация за това, че разрешаването, изграждането и въвеждането в експлоатация на площадки за игра, разположени на открито се извършват при условията на ЗУТ. Именно по тези правила е подадено заявление от страна на Д. М. за издаване на разрешение за поставяне върху частен имот, придружено с обяснителна записка, ситуационна схема за разположението на преместваемите обекти в имота, изготвени от архитект със съответна проектантска правоспособност, декларации за съответствие, кадастрална скица и документи за собственост на имота и други изискващи се документи. И не е „укоримо“ поведението на заявителя, че не е получил пощенска пратка с писмото, посочено по – горе, в което не се съдържа никакво изявление на органа, а е „укоримо“ поведението на административния орган с непроизнасянето по искането, с което е сезиран. Въпреки изложеното при постановяването на оспореното решение съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизовдствените правила, които водят до незаконосъобразност на оспореното решение. Съгласно Постановление № 4 от 22.09.1976г. по гр.д. № 3/76г. на Пленума на Върховния съд /ВС/ „За обобщаване на съдебната практика по някои въпроси от Закона за административното производство“ по т. 5 е предвидено, че „Когато в предвидените от закона срокове административният орган не се произнесе изрично по едно искане, мълчаливият му отказ има значението и последиците на акт, с който е направен изричен отказ. При обжалването на такъв акт по-горният административен орган е длъжен да се произнесе по законосъобразността и правилността на отказа, а съдът - по законосъобразността на отказа, като изхождат от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които са могли да мотивират административния орган да не го уважи. Т.е. съдът дължи произнасяне по съществото на спора, като трябва да изследва наличието или не на предпоставките за издаването на искания акт, включително с използването на специални знания. В тези случаи е неправилно да бъде отменян мълчаливия отказ само на процесуални основания – липса на мотиви, неспазена процедура. Съответно съдът е нарушил изискването на чл. 168 АПК да провери оспорения акт на всички основани по чл. 146 АПК, измежду които е и изискването за проверка за материална законосъобразност на акта, в случая тази проверка се разпростира досежно това дали са били налице предпоставките да бъде издадено искания акт – разрешение за поставяне или не. Представената по делото от касатора заповед № РД – 68 от 26.01.2025г., с която на основание чл. 57а ЗУТ е наредено на Д. М. М. да демонтира доброволно детски съоръжения, разположени в собствения му имот идентификатор № 21988.501.761, УПИ XVII – 344, кв. 28 по плана на с. Долище, въз основа на предишно издадено разрешение за поставяне от 2023г., е неотносима към настоящото производство. В отговора на касационната жалба ответника по касация Д. М. е поискал настоящата инстанция да прогласи нищожността на тази заповед, както и алтернативно е направил изявление за оспорването й като незаконосъобразна. По това искане настоящата инстанция не може да се произнесе, тъй като на първо място е недопустим инцидентния съдебен контрол, а от друга настоящата инстанция не е компетентна да се произнесе, тъй като съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, компетентен да се произнесе по оспорването на тази заповед е административния съд по местонахождението на имота. Предвид това и с оглед на спазването на сроковете за оспорването настоящият състав намира, че следва да изпрати жалбата на Д. М. М. срещу заповед № РД – 68 от 26.01.2025г. на кмета на община Аксаково, обективирана в отговор на касационна жалба с вх. № 7877 от 16.04.2026г. на Административен съд – Варна по компетентност и за произнасяне. Като е отменил оспорения мълчали отказ само на процесуално основание съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което оспореното съдебно решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като при новото разглеждане съдът следва да се произнесе законосъобразността на оспорения мълчалив отказ, като изходи от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които са могли да мотивират административния орган да не го уважи, следва да прецени представените документи и включително с използването на специални знания да установи били ли са налице предпоставките за издаването на исканото разрешение за поставяне или не. Едва при тези установявания следва да направи въз основа на събраните доказателства обоснован извод за това дали оспореният мълчалив отказ е законосъобразен или не. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226 ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,