Определение № 712 от 12.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3780/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. А., чрез адв.И. И., срещу решение № 118/23.05.2022г. по в.гр.д. № 132/22г. по описа на Окръжен съд Враца, с което е потвърдено първоинстанционното решение за обявяване по отношение на Банка ДСК АД за относително недействителен до Ѕ на договор за покупко – продажба от 17.11.2017г., обективиран в нотариален акт № 135/том ІV, рег.№ 4617, дело № 422/2017г. по описа на С. Петкова- нотариус с район на действие РС В., сключен между В. Й. А. и Й. Петрова А., от една страна и Д. В. А., от друга. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Изразява несъгласие с обоснования при обсъждане на свидетелските показания по делото извод на въззивния съд, че презумпцията за знание по чл. 135, ал.2 ЗЗД не е оборена. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, включително задължителната такава и е очевидно неправилно, тъй като съдът е достигнал до извод, че презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД не е оборена в резултат от превратно тълкуване на свидетелските показания по делото и в нарушение на съдебната практика, според която е възможно пълно доказване и чрез косвени доказателствени средства. Поставят се следните въпроси, чието разрешение се твърди да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1/ “Допустимо ли е оборимата презумпция на чл. 135, ал.2 ЗЗД да бъде преодоляна със свидетелски показания на близки роднини?“ 2/ „ За да бъде оборена презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД достатъчно ли е да се установи липсата на взаимоотношения между длъжник и приобретател в периода когато е възникнало изпълнителното основание и след него?“ 3/ „Имат ли значение отношенията на длъжник и приобретател в периода преди възникване на изпълнителното основание за оборване на презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД ?“ Задължителният другар на касатора и ответник по иска - В. Й. А. не взема становище. Насрещната страна по жалбата и ищец по делото – Банка ДСК АД възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: По делото е безспорно установена следната фактическа обстановка: Банка ДСК АД е кредитор на В. А. по силата на договор за овърдрафт и встъпване в дълг от 17.12.2008г.; през 2012г. е образувано изпълнително производство срещу В.А. и други солидарни длъжници; на 17.11.2017г., с атакуваната по реда на чл.135 ЗЗД сделка, Вл. А. и съпругата му са продали на Д. А. недвижим имот, притежаван от тях в СИО; приобретателят Д. А. е син на прехвърлителите по сделката. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сделката от 17.11.2017г. е увреждащо за кредитора действие на длъжника Вл. А., а за субективния елемент от фактическия състав на иска е приложима презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД, според която знанието за увреждането се предполага до доказване на противното, ако третото лице (съконтрахент на длъжника) е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. По спорния въпрос – дали презумпцията е оборена, въззивният съд е дал отрицателен отговор, след като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото гласни доказателства, и като е отчел възможната заинтересованост на свидетелите М. Б. (живееща на съпружески начала с отв. Вл. А.) и на И. А. ( син на отв. Вл. А. и брат на отв. Д. А.), е достигнал до извод, че те установяват ( и то не категорично) липсата на взаимоотношения между баща и син, която пък не препятства възможността Д. А. да е узнал за дълга на баща си. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение следва да страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата за същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Въззивното решение не страда от такъв порок. Несъгласието на касатора с обусловените от свидетелските показания фактически и правни изводи на съда е касационно оплакване по чл.281, т.3 ГПК, а не основание за допускане до касация по чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Нито един от поставените от касатора въпроси в хипотезите на чл.280,ал.1 т.1 и т.3 ГПК не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция т.е. в случая липсва общият критерий за допускане на касационно обжалване. За да е налице знание за увреждането е достатъчно на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора. Това знание се предполага до доказване на противното за съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на длъжника. Тежестта за оборване презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД е на ответниците. Обратното доказване е пълно, няма ограничения за допустимите доказателствени средства по ГПК и може да се осъществи и само чрез косвени доказателства, стига те да са достоверни и в такава връзка с другите обстоятелства, че да изключват несъмнено възможността приобретателят да е знаел за дълга на неговия възходящ. Въззивният съд не е изискал опровергаване на презумпцията чрез преки доказателства, нито е отрекъл допустимостта на свидетелските показания като доказателствено средство. Напротив, ценил е именно тях, за да достигне до извод, че презумпцията не е оборена. Това заключение е изведено от приетото, че дори да се счита за категорично установено, че Вл. А. и Д. А. не са поддържали нормални родствени взаимоотношения помежду си ( в какъвто смисъл са показанията на всички разпитани по делото свидетели), това не изключва възможността синът да знае за дълга на баща си към банката, още повече, че не е задължително именно последният да е източник на подобна информация. Или въззивният съд, без да разграничава взаимоотношенията баща-син в зависимост от момента на възникване на изпълнителното основание, е приел, че незнанието на приобретателя не е тяхна функция. В обобщение, липсва основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изхода на настоящото производство, на насрещната страна по жалбата се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лева. Така мотивиран, настоящият състав на Върховният касационен съд