Определение № 107 от 04.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1228/2013 г.

Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 1034393/3.ІХ.2012 г. на С. Р. М. от С., означена като такава „за отмяна на влязло в сила решение”, но съдържаща искане за отмяна на влязлото в сила определение / без номер/ на Софийския РС, ГО, 32-и с-в, от 27.ІХ.2011 г. постановено по ч. гр. дело № 5483/2011 г., с което било прекратено заповедното пр-во по това дело, инициирано от банка по реда на чл. 417, т. 2, пред. 3-то ГПК и в резултат на което тя е била надлежно снабдена със заповед за незабавно изпълнение и с изп. лист срещу настоящия молител за следните суми: 1/ В размер на 7 512.74 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.ІІ.2011 г. и до окончателното й изплащане; 2/ В размер на 872.30 лв., представляваща договорна лихва за периода 14.VІІІ.2007 г. – 21.І.2011 г.; 3/ В размер на 167.70 лв. – разноски; 4/ В размер на 469.86 лв. – платен адвокатски хонорар. Молителят М. поддържа, че за да бъде оставено без разглеждане неговото възражение по чл. 420 ГПК и на това основание да се постанови „внасяне на делото в архив” с атакувания акт на първостепенния съд, последният бил го лишил от възможност да участва в делото: основание по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК, за да може да се иска отмяна на този влязъл в сила съдебен акт. По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК ответната по тази молба за отмяна [фирма]-С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК единствено по допустимостта й, претендирайки за „отхвърлянето й”, но с неотносими доводи, че: „Не са посочени касационни основания и не е представено изложение към молбата”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е била подадена от надлежна страна в първоинстанционното заповедно пр-во по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК пред Софийския РС, ГО, 32-и с-в, образувано като ч. гр. дело № 5483/2011 г. и да е постъпила в пределите на преклузивния срок по чл.305, ал. 1, т. 5 ГПК, молбата на С. Р. М. от С. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на постановеното по това дело прекратително определение /за внасяне на делото в архив/, ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: На отмяна подлежат влезлите в сила решения и то само доколкото се ползват със сила на пресъдено нещо. По същество в случая се атакува влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, след като постъпилото възражение срещу нея - досежно размера на вземането, е било оставено без разглеждане /при наличните данни по делото, че е просрочено/ и на това основание делото е било внесено в архив, т.е. прекратено с І-воинстанционното определение от 27.ІХ.2011 г., чиято отмяна М. претендира. Ноторно е обаче, че и заповедите за изпълнение въз основа на документ не се ползват със сила на пресъденото нещо /арг. чл. 422 и чл. 424 ГПК/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение