Определение № 9324 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. П. Д. чрез адв. Х. П.-Стоянова от САК срещу Определение № 28543/ 15.07.2026 г. по адм. дело № 8660/2026 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането на Д. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед №ЗД/Д-С-М-010/03.04.2026г на директора на ДСП – Младост. Твърди се, че определението е неправилно, тъй съдът не е съобразил новите обстоятелства, за които с жалбата са представени доказателства. Иска се отмяна на определението. Ответникът по частната жалба – директорът на ДСП – Младост не изразява становище в предоставения му срок. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, но разгледана по същество - неоснователна. С оспореното определение първоинстанционнният съд е отхвърлил искането на Д. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед №ЗД/Д-С-М-010/03.04.2026г на директора на ДСП – Младост, с която непълнолетното дете П. В. Д. е настанено в семейството на К. З. С. - братовчедка по бащина линия, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето, поради наличие на опасност от увреждане на неговото физическо, психично, нравствено, интелектуално и социално развитие. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото не са посочени конкретни твърдения и не са представени доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че предварителното изпълнение на оспорената заповед засяга особено важни лични интереси, или би довело до причиняване на особено съществени неблагоприятни последици конкретно за жалбоподателката, от една страна, а от друга страна – в конкретния случай е установен интерес на детето от мярката за закрила, предприета с оспорената заповед, както и че в случая не е посочено и никакво ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК - възникнало след постановяване на оспорената заповед. С тези мотиви съдът е намерил за недоказани и двете изискуеми от чл. 166, ал. 2 от АПК предпоставки за поисканото спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения ИАА. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /каквото в случая е налице/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Според правилото на чл. 166, ал. 2 АПК, при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови факти и обстоятелства - такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт, тежестта за доказването на които, както и за въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на лицето, заявило искането за спиране. В случая първоинстанционният съд правилно е приел липсата на кумулативно изискуемите от чл. 166, ал. 2 от АПК предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения ИАА. Правилна е преценката на съда, че Д. не е изложила конкретни твърдения и не е представила убедителни доказателства, които да обосноват засягане на особено важни нейни лични интереси, респективно причиняване на особено съществени неблагоприятни последици в нейния патримониум, които да се противопоставят на интереса на детето, целен с предприетата с оспорената заповед мярка за закрила. Обратно на възраженията в частната жалба, не са налице и нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, които да са възникнали след издаване на заповедта и които да мотивират уважаване на искането. Не се споделят доводите на частната жалбоподателка, че представените пред АССГ доказателства /удостоверение за настоящ адрес и направление за социална услуга/ установяват по категоричен начин променена фактическа обстановка – реализиране на постоянни доходи чрез упражняване на постоянна трудова дейност, разполагане с ново самостоятелно жилище за отглеждане на детето, създаване на необходимите социални и битови условия за реинтегриране на същото в биологичното семейство. Впрочем, конкретните твърдения за настъпили нови обстоятелства са изложени едва в частната жалба. Неоснователно е и оплакването на Д. за безкритично възприемане от съда на изразеното от детето нежелание да живее с майка си. Желанието на [възраст] П. да остане да живее при братовчедка си е съобразено от съда в съвкупност с останалите доказателства и кореспондира с важния обществен интерес относно опазване живота, здравето и най-добрия интерес на детето, обусловил издаване на мярката за закрила. На този значим обществен интерес Д. не е успяла да противопостави доказателства за твърдяния риск от настъпване на отчуждение между детето и майката. По изложените съображения, правните изводи на административния съд, с които е отхвърлил искането на Д. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, са обосновани и правилни, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,