Определение № 3718 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3117/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от П. Х. Г. и Д. А. Г., и двамата от град София, чрез процесуален представител адв. К. Москов, срещу определение № 5230/09.02.2026г., постановено по административно дело № 11547/2025 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е оставена без разглеждане подадената от Д. А. Г. и П. Х. Г. жалба срещу решение № 7656/06.03.2025г., постановено по административно дело № 7225/2024г. по описа на АССГ с искане за обявяване на нищожността му на основание чл.128а от ГПК и производството по делото е прекратено. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и се иска отмяната му. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба, от надлежна страна, за която това определение е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, тя е и основателна. За да постанови определението си, АССГ е изложил мотиви, че по силата на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК, обявяване на нищожността, обезсилване или отмяна може да бъде искана единствено по отношение на решения на административните съдилища, които следва да са влезли в сила. Според АССГ, решението, за което се твърди че е нищожно, е оспорено пред ВАС и делото е висящо. Съдът е приел, че е недопустимо нищожността на акта да се разглежда едновременно в два съда – ВАС и АССГ. Според първоинстанционния съд основанието, посочено от жалбоподателя – чл. 128а от АПК, е неприложимо в случая, понеже актът, чиято нищожност се претендира не е окончателен, а подлежи на обжалване, респ. не прегражда по-нататъшното разглеждане на делото. Фактите по делото са следните: Процесното решение № 7656/06.03.2025 г. по административно дело № 7225/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, чиято нищожност се твърди, е постановено в производство по чл.27 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и с него е изменена заповед № СОА24-РД40-4/26.01.2024г. на кмета на Столична община в частта относно размера на определеното обезщетение за отчужден имот, като същият е увеличен спрямо жалбоподателя Д. А. Г. от 35 935,84 лева на 61 718,08 лева. Решението е окончателно. Срещу това решение е подадено искане за отмяна на влязло в сила решение от страна на П. Х. Г. (вх.№9365/2025г.) с твърдения за наличието на основанието по чл.239, т.5 от АПК- лишаване от възможността за ефективна защита по делото. По искането е образувано административно дело № 5473/2025г. по описа на Върховния административен съд. С решение № 10619 от 29.10.2025г., постановено по цитираното дело, Върховният административен съд е отхвърлил искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 7656/06.03.2025 г., постановено по административно дело № 7225/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Едновременно с искането за отмяна във ВАС е било депозирана и жалба от Д. А. Г. и П. Х. Г. с вх.№ 9366/2025г. на ВАС, в която е направено искане за обявяване на нищожността на решение № 7656/06.03.2025 г. по административно дело № 7225/2025г. на АССГ. С разпореждане по вх.№ 9366 от 27.05.2025г., постановено на 28.05.2025г., председателят на четвърто отделение на Върховния административен съд е изпратил жалба вх.№ 9366/2025г., подадена от Д. Г. и П. Г., за произнасяне по компетентност на АССГ след като ВАС се произнесе с решение по искането за отмяна. Именно по тази жалба с вх.№ 9366/2025г. на 05.11.2025г. е образувано и административно дело № 11547/2025г. по описа на АССГ. С разпореждане от 06.11.2025г. определеният съдия- докладчик по делото е оставил жалбата без движение за отстраняване на нередности и е дал указание на жалбоподателите да заплатят държавна такса в размер на 10 лева всеки един от тях. Разпореждането е съобщено на процесуалния представител на жалбоподателите на 10.11.2025г. (разписки на л.19 и 20 от дело № 11547/2025г. на АССГ). Държавната такса е внесена на 14.11.2025г. и в съда е представен документ за това (л.21 и 22 от дело № 11547/2025г. на АССГ). С разпореждане от 19.11.2025г. определеният съдия- докладчик е изискал за справка административно дело № 7225/2025г. С разпореждане от 06.01.2026г. съдията докладчик отново е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателите, че следва да конкретизират решението, което оспорват като нищожно с оглед на обстоятелството, че по административно дело № 7225/2025г. не е постановявано решение с посочения № 7656 от 06.04.2025г. Разпореждането е връчено на процесуалния представител на жалбоподателите на 26.01.2026г. (разписки на л.24 и 25 от делото). На 02.02.2026г. от процесуалния представител на жалбоподателите е депозирана молба за отстраняване на нередовности, в която е посочено, че е допусната техническа грешка при посочване на номера на делото и действителният номер на делото, по което е постановено решението, чиято нищожност се твърди, е № 7225/2024г. по описа на АССГ. Към молбата е приложено и копие на решението по това дело. След депозирането на тази молба не са извършвани други процесуални действия от съда или страните. С определението, което е предмет на контрол в настоящото производство жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено с определение от 09.02.2026г. Така постановеното определение е неправилно поради наличието на всички касационни основания- нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. На първо място съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е изискал административно дело № 7225/2024г. по описа на Административен съд-София-град, след депозирането на молбата за отстраняване на нередности, с която е отстранена допуснатата от тях фактическа грешка в номера на делото, по което е постановено решението, обявяването на чиято нищожност се иска. Освен това съдът не е извършил проверка относно развитието на производството по искането за отмяна на решението по административно дело № 7225/2024г. преди постановяване на определението си. Извършването на такава справка безпредметно е разпоредено със самото прекратително определение. От приложената справка (л.36 от делото на АССГ) се установява, че по административно дело № 7225/2024г. е постановено окончателно решение № 7656/06.03.2025г., срещу което на 15.04.2025г. е подадена молба за отмяна по реда на чл.237 от АПК. По тази молба е образувано административно дело № 5473/2025г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. С решение № 10619 от 29.10.2025г. по административно дело № 5473/2025г. по описа на ВАС искането за отмяна на влязлото в сила решение № 7656/06.03.2025г. е отхвърлено. Освен това определението на съда е необосновано. В противоречие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че в конкретната хипотеза чл. 128а от АПК не е приложим, тъй като актът, чиято нищожност се претендира, не е окончателен, а подлежи на обжалване, респ. не прегражда по нататъшното разглеждане на делото. Препис от решението, чиято нищожност се претендира, е приложен към молбата за отстраняване на нередности, в която се сочи, че е допусната фактическа грешка при изписване на номера на делото и същата е отстранена. От този препис и извършената от касационната инстанция справка в електронното досие на делото на АССГ се установява, че решението на АССГ е постановено в производство, образувано по жалба на Д. Г. против заповед № СОА24-РД40-4/26.01.2024г. на кмета на Столична община за отчуждаване на поземлен имот в частта, с която е определен размерът на дължимото обезщетение. Съгласно чл.27, ал.4 от ЗОС решението на съда в това производство е окончателно. В самото решение също ясно е обозначено, че то е окончателно, т. е. не подлежи на обжалване. В разрез с това обстоятелство административният съд е приел, че решението не е окончателно и е оспорено пред Върховния административен съд, поради което исковата претенция по чл. 128а, ал. 1 АПК за обявяване нищожност на решението е процесуално недопустима. Тази необоснованост на съдебния акт е довела и до неправилно приложение на материалния закон. Действително искът за прогласяване нищожността на съдебно решение по чл. 128а, ал. 1 АПК е допустим само тогава, когато съдебното решение е влязло в сила и защитата срещу него по касационен ред е недопустима, независимо дали поради установена в закона необжалваемост (както в настоящата хипотеза), дали поради изтичане на срока за обжалване или поради изчерпването й. В последния случай, когато съдебното решение е било предмет на касационен контрол, касационният съд задължително е извършил проверка за валидността му според императивната норма на чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК. Поради това този въпрос не може да бъде пререшаван чрез предявяване на иск за обявяване на нищожността на същото решение. Конкретната хипотеза обаче не е такава. Решението, по отношение на което се претендира обявяване на нищожност, не е подлежало на касационен контрол съгласно цитираната по-горе норма на чл.27, ал.4, предл. последно от ЗОС. Ето защо спрямо него не е налице и отрицателната процесуална предпоставка, посочена по-горе. Този извод не се променя и от обстоятелството, че решението е било предмет на извънинстанционен контрол по реда на чл.237 и следващите от АПК. Производството за отмяна по реда на чл.237 от АПК и исковото производство по чл.128а от АПК са самостоятелни и имат различен предмет, макар че и двете производства представляват извънинстанционни способи за проверка на влезли в сила съдебни решения. Контролът в производството по чл.237 от АПК обаче е ограничен от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания, които не подлежат на разширително тълкуване, и при това само в рамките на посочените от искателя обстоятелства. Недопустимо е в извънредното производство по отмяна да се извършва преценка за валидността на решението. Извършването на такава преценка е възможна единствено при предявяване на иск по чл.128а, ал.1 от АПК, каквато е и настоящата хипотеза. По изложените съображения определението на съда е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и поради необосноваността му. Това налага неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството по него. При това съдът следва да изпълни в цялост задълженията си по чл. 158 от АПК за преценка на редовността на предявения иск, включително и с изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК. Мотивиран така и на основание чл.235 от ПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,