Решение № 4654 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12373/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Център за градска мобилност“ ЕАД (ЦГМ), представлявано от изпълнителните директори Р. М. М. и С. Х. А. чрез процесуален представител, срещу решение № № 33875 от 16.10.2025 г., постановено по административно дело № 5519/2025 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против решение № ППН-02-191/2023/26.07.2024 г. на Комисията за защита на личните данни в частта му по т.т. 1-4 и е осъдено да заплати деловодни разноски на насрещните страни. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му, алтернативно, в случай че приеме, че решението е правилно моли да бъде намален размера на наложената му ПАМ като намали размера на наложената имуществена санкция, претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) в представено от процесуален представител отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – М. К. М. чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.Процесуалният Ѝ представител моли за присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Неоснователен е наведеният довод за неправилност на извода на съда, че административното производство е проведено по недопустима жалба с твърдения, че същата не е подадена в шестмесечния срок от узнаване на извършеното нарушението. При липсата на категорични доказателства за датата на узнаване на нарушението и на това кога е осъществено то, предвид вида и характера му - провеждане на обучения на персонала при ползване на материали, съдържащи личните данни на М., твърденията на същата, че е узнала за това през месец ноември 2021 г. и факта на постъпване на сигнала ѝ в КЗЛД на 27.03.2023 г., правилно в обжалваното решение е прието, че същият е подаден в срока по чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който предвижда, че субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Правилно в този насока АССг приема, че протоколът за унищожаване на документи е след сезирането на КЗЛД – на 23.06.2023 г. и не е установено с категоричност заличени ли са всички данни от материалите за обучение на служителите, към кой момент и имали ли са достъп до тях служители на дружеството. Отделно от това във влязлото в сила решение № 5378 от 22.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1105/2025 г., V отд. е прието, че при липса на категорични данни относно действителния обем на разпространението на личните данни на определено лице не може да се приеме, че при подаване на жалба до КЗЛД за неправомерно обработване под формата на разпространение в продължителен период от време на практически неограничен кръг лица жалбата е просрочена поради изтичане на шестмесечен срок от момента, в който лицето за първи път е забелязало, че данните му се използват. Неоснователен е и наведеният довод, че М. е дала съгласие за обработване на личните ѝ данни за нуждите на обучение, което не е било оттеглено до момента на прекратяване на трудовото ѝ правоотношение на 31.01.2022 г., както и, че този момент не е оттеглила съгласието същите да бъдат обработвани. Правилно, въз основа на събраните доказателства в обжалваното решение е прието, че в случая от М. е дадено съгласие на 23.03.2019 г. да бъдат обработвани личните Ѝ данни, единствено по повод трудовото ѝ правоотношение, като от съдържанието на представената декларация не може да бъде изведен извод, че същата е дала съгласие за обработване на личните ѝ данни при обучение на служители. Този извод следва предвид текста а декларацията и разпоредбата на чл. 4, т. 11 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД) предвиждаща, че съгласието на субекта на данните означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени, а също и от изискването на чл.6 ОРДЗ за законосъобразност на обработването на лични данни, едно от което е обработването им при дадено съгласие за конкретни цели. При това е без значение дали лицата, получили достъп до личните данни на М. са поели задължения за конфиденциалност на същите или не. Предвид установеното нарушение – естеството му, тежестта и продължителността на същото настоящият състав намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че определената от КЗЛД санкция като вид и тежест е определена в съответствие с разпоредбата на чл. 83, § 5, б. „а“ ОРЗД, като е съобразена с тежестта и продължителността на нарушението. в съответствие с изискванията на чл. 83, § 1 ОРЗД. Твърденията, че за субекта не са настъпили вреди на първо място не са установени, тъй като не са били предмет на производството, а освен това са неотносими към вида и размера на наложената имуществена санкция. Решението е обосновано. Съдът е изложил в мотивите си установените факти, формирал е правните си изводи въз основа на тях при правилно приложение на относимите правни норми. Изводите му за правилност на изводите на КЗЛД за осъществено нарушение от администратора на лични данни са правилни и обосновани, както и тези относно определяне вида и тежестта на наложеното административно наказание. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на КЗЛД деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, определено по реда на чл. чл.78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл.144 АПК, а на процесуалния представител на М. М. – адвокат А. Узунова от САК възнаграждение в размер на 450 евро на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение