Решение № 7511 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2948/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на И. К. З. от 09.12.2025 г. и допълнително уточнение в молба по делото от 19.05.2026 г., за отмяна на влязло в сила Решение № 7891/18.12.2023 г., постановено по адм. дело № 4263/2023 г. по описа на Административен съд - София-град, Определение № 6155/23.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4263/2023 г. по описа на Административен съд - София-град и Решение № 8509/19.08.2025 г., постановено по адм. дело № 6576/2024 г. по описа на ВАС, пето отделение, с посочено правно основание по чл. 239, т. 5 от АПК. В открито съдебно заседание по делото на 21.05.2026 г. искателката пояснява, че касационната инстанция се е произнесла по непредявени от нея касационни основания за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като моли съдът да съобрази това обстоятелство при разглеждане на искането за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. Ответникът - Министърът на вътрешните работи не изразява становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия намира, че искането с правно основание чл. 239, т. 5 АПК е подадено от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С Решение № 8509/19.08.2025 г., постановено по адм. дело № 6576/2024 г. по описа на ВАС, пето отделение съдът е оставил в сила Решение № 7891/18.12.2023 г. по адм. дело № 4263/2023 по описа на Административен съд София-град, както и е оставил в сила Определение № 6155/23.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4263/2023 г. на Административен съд София-град. С Решение № 7891/18.12.2023 г. по адм. дело №4263/2023 на АССГ е отхвърлена искова молба, уточнена с молба от 9.05.2023 г., подадена от И. К. З. против Министъра на вътрешните работи, с която е предявен иск с правно основание чл. 128а АПК вр чл.128, ал.1, т.8. АПК, за обявяване нищожност на Определение № 3884/11.04.2023 г., по адм.дело № 2233 /2023 г. по описа на ВАС. С Определение №6155/23.05.2024 г. на Административен съд София – град, по адм. дело №4263/2023 г., постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът е оставил без уважение молба на И. К. З. от 10.01.2024 г., да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските. Искателката обосновава искането си по чл. 239, т. 5 АПК с нарушени нейни съдопроизводствени права при разглеждане на горецитираните административни дела по описа на Върховния административен съд и Административен съд София – град. По – конкретно, съдът не обсъдил в съдебните актове нейните възражения за нищожност на обжалвания административен акт, че не дължи заплащане на държавна такса за разглеждане на административните дела, тъй като противното ограничавало правото й на защита в съдебния административен процес, както и съдът се произнесъл по непредявени от нея касационни основания при разглеждане на жалбата й срещу решението на Административен съд София – град. С разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК е уредено основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, което предвижда три хипотези, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие в процеса, поради което законът предполага, че делото е останало непопълнено с отнасящи се за спорното право факти или доказателства. В конкретната хипотеза спорът по адм. дело № 6576/2024 г. по описа на ВАС, е разрешен с постановяване на Решение № 8509/19.08.2025 г., като при разглеждане на спора И. З. е участвала лично в открито съдебно заседание на 14.11.2024 г. Касационната инстанция, съобразно нормативно установените й правомощия по Административнопроцесуалния кодекс, е проверила валидността, допустимостта и правилността на постановеното от първата инстанция съдебно решение на всички основания по чл. 209, т.3 АПК, които З. е посочила в касационната си жалба, включително и дали е допустимо, за което обстоятелство съдът следи служебно. С решението, чиято отмяна се иска, касационният състав на ВАС е потвърдил първоинстанционното решение, както и определението за разноски. В производството по отмяна на влязло в сила решение съдът не осъществява инстанционен контрол за правилност по чл. 209, т. 3 АПК върху съдебния акт. В това производство не се разрешава основателността на предявеното оспорване, нито се подлагат на преценка основанията за законосъобразност на административните актове по чл. 146 от АПК. На жалбоподателката не е било ограничено правото на защита и в първоинстанционното производство по адм. дело №4263/2023 г. по описа на АССГ. Видно от съдържанието на протокол от открито съдебно заседание на 13.12.2023 г. тя е взела лично участие при разглеждане на делото пред Административен съд София – град, разполагала е с процесуална възможност да направи своите искания и възражения във връзка с разглеждане на предявената искова молба срещу Министъра на вътрешните работи, както и е била освободена от заплащане на държавна такса в размер на 10 лева за разглеждане на производството по адм. дело №4263/2023 г. по описа на АССГ. С оглед на така изложените съображения оплакванията по съществото на спора, изложени в искането за отмяна и в съдебно заседание не обуславят наличието на предпоставките за отмяна на посоченото основание - чл. 239, т. 5 АПК на Решение № 7891/18.12.2023 г., постановено по адм. дело № 4263/2023 г. по описа на Административен съд - София-град и на Решение № 8509/19.08.2025 г., постановено по адм. дело № 6576/2024 г. по описа на ВАС, пето отделение, в частта, в която съдът е оставил в сила Решение № 7891/18.12.2023 г. по адм. дело № 4263/2023 по описа на Административен съд София-град. С искането се претендира отмяна на Решение № 8509/19.08.2025 г., постановено по адм. дело № 6576/2024 г. по описа на ВАС, пето отделение, в частта, в която съдът е оставил в сила Определение № 6155/23.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4263/2023 г. на Административен съд София-град, както и самото Определение № 6155/23.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4263/2023 г. на Административен съд София-град. Следва да се посочи, че Определение № 6155/23.05.2024 г. по адм. дело № 4263/2023 г. на Административен съд София-град е постановено в производство относно искане за изменение на решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съответно потвърдено с решението на ВАС, имащо характер на определение в частта за разноските. Посочените съдебни актове, касаещи произнасяне относно претендираните разноски, не преграждат хода на процеса, а съгласно чл. 237, ал. 1, предл. 2 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. По тази причина те не подлежат на отмяна, поради което искането за отмяна е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството в тази част прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,