Решение № 2347 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 64/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на В. Я. Д., от гр. Димитровград, [улица], представлявана от адв. Т. Маринчев от АК - Хасково, против Решение № 7876 от 28.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1397/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение рег. № 1253р-7539/12.06.2025 г. на началника на сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – гр. Хасково, обективиращо отказ за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС). В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради несъответствие с приложимия материален закон – отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Касационната жалбоподателка счита, че са налице предпоставките за издаване на СУМПС в хипотезата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № І-157/1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002 г. (Наредба № І-157/1.10.2002 г./Наредбата), т.к. притежава свидетелство за завършено основно образование, издадено от Народно основно помощно училище (НОПУ) "П.Р. Славейков", гр. Харманли. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и оспорения административен акт, с присъждане на направените разноски. Ответникът – началникът на сектор "ПП" при ОДМВР – гр. Хасково, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на В. Я. Д. против Решение рег. № 1253р-7539/12.06.2025 г. на началника на сектор "ПП" при ОДМВР – гр. Хасково, с което на основание чл. 151, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е отказано издаването на СУМПС по депозирано Заявление с вх. № 3092/19.05.2025 г. За да постанови този правен резултат съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 151, ал. 2 ЗДвП (приет със ЗИДЗДвП, обн. ДВ бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), визираща изискванията за издаване на СУМПС, едно от които е лицето да е завършило X клас. Цитирал е и нормата на чл. 13, ал. 1, т. 8 Наредбата, която в действащата към датата на подаване на заявлението редакция посочва, че за първоначалното издаване на СУМПС лицето трябва да представи копие от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование. Позовайки се на представеното Квалификационно свидетелство № 1149, удостоверяващо, че през 1983 г. – 1985 г. В. Я. Д. е завършила двегодишен курс по горно дамско облекло при учебно производствено предприятие "Труд" в гр. Димитровград и предвид липсата на доказателства за завършен 10-ти клас или първи гимназиален етап на средно образование, рашаващият съд е счел, че не са налице материалните предпоставки за издаване на СУМПС. Посочил е, че по отношение на оспорващата е неприложима разпоредбата на § 16 ПЗР ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), съгласно която лицата, завършили основно образование или завършили X клас по реда на отменения ЗНП от 1991 г. до влизането в сила на този закон, получават СУМПС по досегашния ред. Приел е, че така установеното изключение касае лица, завършили основно образование или завършили Х клас по реда на отменения Закон за народната просвета (ЗНП) от 1991 г., а жалбоподателката е завършила своето основно образование през 1983 г. по реда на отменения ЗНП от 1948 г. Разпоредбите на този закон не попадат в обхвата на § 16 ПЗРЗИДЗДвП и не могат да бъдат приложени по аналогия, доколкото въвеждат изключение от императивно установения режим. В подкрепа на изводите си е цитирал Решение № 14987 от 03.12.2020 г. по адм. дело № 7198/2019 г. на ВАС, VII о. Отбелязъл е, че дори да се приеме за приложим § 2а, ал. 1 ПЗР на Наредбата, съгласно който лицата, завършили основно образование или Х клас до 26 септември 2017 г. по отменения ЗНП, вместо копие от документ по чл. 13, ал. 1, т. 8 за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование, представят копие от документ за завършено най-малко основно образование, то от представеното по делото писмо рег. № РД-19-170/06.06.2025 г. на началник на РУО – Хасково е видно, че в архива на НОПУ "Петко Рачов Славейков" гр. Харманли липсва Книга за вписване на свидетелства за основно образование и не може да бъде установено, че е издадено надлежно такова на В. Я. Д.. Анализирайки представеното Свидетелство № 197 за завършено основно образование, издадено от НОПУ "Петко Рачов Славейков", АС - Хасково е посочил, че удостоверението за завършен осми клас, издадено от помощно училище не се припокрива и не е равнозначно на свидетелство за завършено основно образование, издадено от общообразователно училище. В заключение е приел, че лицето не притежава свидетелство за завършено основно образование, каквото е императивното изискване за издаване на СУМПС. Споделил е тезата на административния орган, че липсата на този документ е с правоизключващо действие относно възможността за удовлетворяване искането на заявителя. Заключил е, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно и допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на законоустановената форма и цел, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорна е правната интерпретация на установените от съда факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие, а с оглед развитите от АС – Хасково съображения, като дискусионен се очертава и въпросът за доказателствената стойност на представеното по делото Свидетелство № 197/15.06.1983 г., издадено от НОПУ "Петко Рачов Славейков", респ. удостоверява ли то изискващата се от закона степен на образование (в случая основно). Преценката дали лицето отговаря на изискванията на закона се извършва към момента на подаване на заявлението му за издаване на СУМПС, към който са в сила измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 ЗДвП, СУМПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство. Според предписанието на чл. 13, ал. 1, т. 8 Наредбата, към молбата за издаване на СУМПС се прилага копие от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование. Нормата на § 2а, ал. 1 ПЗР на Наредбата предвижда, че лицата, завършили основно образование или Х клас до 26 септември 2017 г. по отменения Закон за народната просвета, вместо копие от документ по чл. 13, ал. 1, т. 8 за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование, представят копие от документ за завършено най-малко основно образование. В съответствие с разпоредбата на § 16 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), лицата, завършили основно образование или завършили десети клас по реда на отменения Закон за народната просвета до влизане в сила на "този закон" (т.е. на § 16 ПЗР ЗИДЗДвП), получават свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред. ЗНП е отменен с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г. А в неговия § 60, т. 4 изрично е посочено, че § 46, т. 1, б. "а" от закона влиза в сила от 01.08.2022 г. Параграф 46, т. 1, "а" от Закона за предучилищното и училищното образование съдържа изменение на чл. 151, ал. 2 ЗДвП, като думата "основно" се заменя с "първи прогимназиален етап на средно". Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и заявилите СУМПС (хипотезата на чл. 13, ал. 1 Наредба № І-157/1.10.2002 г.), следва да са завършили поне основно образование. И следователно, ако не са завършили тази степен на образование, същите не удовлетворяват изискванията за издаване на удостоверителен документ по чл. 151, ал. 2 ЗДвП. Безспорно е, че жалбоподателката не отговаря на условията за придобито образование, за да са налице предпоставките на чл. 151, ал. 2 ЗДвП. В. Д. няма завършен Х клас както изисква посочената по-горе норма от ЗДвП. По отношение на нея е неприложима и нормата на § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), т.к. изключението касае само лица, завършили своето образование по реда на ЗНП (обн., ДВ бр. 86/1991 г.), докато Д. поддържа, че е завършила основно образование по реда на ЗНП (обн., ДВ, бр. 218/17.09.1948 г.). Вярно е, че по силата на чл. 27 ЗНП от 1948 г. (отм.) основно образование се получава в основно училище със седем класа – от 1-ви до 7-ми, но дори да е придобила степен на завършеност на своето образование основна по смисъла на норми от ЗНП от 1948 г. (отм.), разпоредбите на този закон не попадат в обхвата на § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП, т.к. законодателят е посочил само предпоставките за завършено основно образование или завършен Х клас по ЗНП от 1991 г. (отм). От друга страна, съгласно чл. 46 ЗНП от 1948 г. основното училище се завършва с изпит за завършено прогимназиално образование и издържалите този изпит получават свидетелство за завършено основно образование, каквото Д. не притежава. При липсата на такъв документ, с оглед представеното по делото писмо рег. № РД-19-170/06.06.2025 г. на началник на РУО – Хасково, решаващият съд обосновано е приел за недоказан основният релевантен за спора факт - наличие на основно образование. Лицето не притежава надлежен документ за завършена степен на образование, каквото е императивното изискване на чл. 13, ал. 1, т. 8 Наредба № І-157/1.10.2002 г., а липсата му изключва възможността за удовлетворяване на искането за издаване на СУМПС. Като е стигнал до аналогичен извод, първостепенният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изход на спора в касационната му фаза, разноски за настоящата инстанция не следва да присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1-во, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение