Решение № 1843 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2012 г.

Решение № 1843 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ДОУИ-Велико Търново моли да бъде отменено решение № 175/09.04.2012 г. по адм. д. № 559/2011 г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № 12/1003284/02.02.2011 г. на ТД на НАП-Велико Търново в частта по ЗДДС, с която за периода м. 6, 8 - 12.2008 г. е начислен допълнително ДДС за внасяне 8932,03 лв. с лихви и е изменен РА в частта по ЗКПО за 2008 г. като е определена данъчна основа 276 лв. вместо 22 423,48 лв. и недължим корпоративен данък вместо 2214,75 лв. корпоративен данък за внасяне с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Аитнет" ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 12/1003284/02.02.2011 г. на ТД на НАП-Велико Търново в частта по ЗДДС, с която за периода м. 6, 8 - 12.2008 г. е начислен допълнително ДДС за внасяне 8932,03 лв. с лихви и е изменен РА в частта по ЗКПО за 2008 г. като е определил данъчна основа 276 лв. вместо 22 423,48 лв. и недължим корпоративен данък вместо 2214,75 лв. корпоративен данък за внасяне с лихви. Ревизията е проведена по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК и е определена данъчна основа за облагане по ЗДДС и ЗКПО по чл. 122, ал. 2 ДОПК поради наличие на данни за укрити приходи и водено счетоводство в отклонение от изискванията на ЗСч водещо до невъзможност за установяване на основата за данъчно облагане. В РА е констатирано, че приходите от продажби не са отразявани по сметка 500-каса ежедневно, а в края на месеца. При червени обороти по касовата сметка е извършвано дебитиране на сметката от сметка 107- сметка на собственика, без да са прехвърляни реално парични средства, а при дебитни салда по сметка 500- каса, е дебитирана сметка 107 - сметка на собственика. В РА е прието, че нередовното водене на сметка 500- каса е направено за укриване на приходи, които не са отразени в счетоводството на ревизираното лице. В РА е прието, че в размера на дебитиране на касовата сметка - 500 от сметката на собственика - 107 са укрити приходи, тъй като са извършвани разплащания на разходи за покупки, които не са осчетоводени, както и приходи, свързани с тях. Прието е също, че за всеки от месеците, в които е извършено това дебитиране на сметка каса - 500 за укриване на приходи в същия размер са извършени доставки на стойност в размер на укритите приходи и е начислен ДДС с лихви върху размера на установените укрити приходи, равен на стойността на извършените доставки. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице и въпреки констатираните от вещото лице нарушения на ЗСч при водене на счетоводството на ревизираното лице е възприел изводът на вещото лице, че допуснатото неосчетоводяване на приходи не води до извод за укрити приходи и не се отразява на дължимият ДДС за ревизирания период. Вещото лице е дало заключение, че описаният в РА начин на водене на счетоводството се отразява на резултата по ЗКПО, но въпреки този извод съдът е приел, че изчислената от вещото лице данъчна основа по ЗКПО въз основа на наличните първични счетоводни документи е достатъчно основание да се приеме, че неправилно е приложен чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, неправилно е проведена ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК, поради което е изменил РА в частта за задълженията по ЗКПО и е отменил РА в частта за задълженията по ЗДДС. Неправилно съдът е основал извода си за липса на укрити приходи на необоснованото заключение на вещото лице, чийто извод за липса на укрити приходи противоречи на отразеното в заключението неосчетоводяване на покупките по смета 304- стоки, с което се създават условия за неосчетоводяване на приходи, свързани с разходите за тези покупки. Съдът е приел, че неправилните счетоводни записвания - неосчетоводени разходи за покупки, а отразени в сметка каса - 500 са довели до отклонения в резултата по ЗКПО, който е коригиран от вещото лице като са взети предвид наличните първични счетоводни документи и е определил данъчна основа по ЗКПО за 2008 г. 276 лв, вместо 22 423,48 лв, както е определена в РА по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Изводът е незаконосъобразен. След като са извършвани осчетоводявания на суми от сметка 107 - сметка на собственика по дебита на сметка каса - 500 е извършено счетоводно балансиране на сметка каса - 500, без да са превеждани реални суми, от тази сметка са извършвани разплащания, при липса на достатъчна наличност, поради което в РА законосъобразно е прието, че са налице данни за укрити приходи и законосъобразно е приложен чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. След като ревизията се провежда по чл. 122 данъчната основа за облагане се определя по чл. 122, ал. 2 и 4 ДОПК, като по чл. 122, ал. 4 ДОПК изрично е посочено, че при наличие на основанията по ал. 1 данъчната основа се определя от органът по приходите. Неправилен е изводът на съда, че хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - невъзможност да се определи данъчната основа по воденото счетоводство изисква да не е възможно да се определи данъчната основа не само по отразеното в счетоводните регистри, но и по наличните първични счетоводни документи. При нередовно водено счетоводство - неправилни отразявания на първични счетоводни документи в счетоводните регистри няма законно основание да се приеме, че наличните първични счетоводни документи отразяват вярно дейността на ревизираното дружество. При водене на счетоводството по описания в РА начин законосъобразно органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК и са определили дължимите ДДС и корпоративен данък за 2008 г. върху данъчни основи, определени по чл. 122, ал. 2 и 4 ДОПК. Съдът като е приел, че РА е незаконосъобразен е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Поради промяната в резултата дружеството следва да бъде осъдено да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 672,94 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,