Определение № 58 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 117/2021 г.

Производството е по реда на чл. 122 ГПК. С определение № 10005 от 07.01.2021г. по ч. гр. д. № 5797/2019г., Софийски апелативен съд (САС) е повдигнал спор за родова подсъдност със Софийски градски съд (СГС) за това кой е компетентен да се произнесе по молба за освобождаване на парична гаранция, внесена по допуснато обезпечение на бъдещи искове. С определение № 3963/28.11.2019г. по ч.гр.д. № 5797/2019г. САС е отменил първоинстанционно определение на СГС в обезпечително производство по чл. 390 ГПК, с което искането за допускане на обезпечение на бъдещи искове е оставено без уважение, вместо което е постановил определение, с което е допуснал обезпечение на бъдещите искове (главен с правно основание чл. 240 ЗЗД и евентуален с правно основание чл. 59 ЗЗД), чрез възбрана върху недвижим имот и запор върху банкова сметка на бъдещия ответник, при условие, че бъде платена парична гаранция от бъдещия ищец в размер на 3 000 лв., последната внесена на 04.12.2019г. по сметка на САС. С молба от 17.12.2020г. бъдещият ищец – Р. Д. С. е поискал връщане на внесената парична гаранция в обезпечителното производство, произнасянето по която е породило спор за родова подсъдност между САС и СГС. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, настоящият състав споделя формираната практика на ВКС по приложението на чл. 402 и 403 ГПК вр. с чл. 122 ГПК, обективирана в определение № 196 от 22.06.2020г. по ч. т. д. № 745/2020г. на І т.о.; определение № 591 от 02.11.2009г. по ч. т. д. № 450/2009г. на I т.о.; определение № 59 от 06.02.2013г. по ч. гр. д. № 1034/2013г. на II г.о.; определение № 463 от 01.07.2013г. по ч. т. д. № 1153/2013г. на II т.о.; определение № 678/2013г. по ч. т. д. № 3409/2013г. на II т.о.; определение № 444/2013г. по ч. гр. д. № 5268/2013г. на I г.о.; определение № 153/2014г. по ч. т. д. № 330/2014г. на II т.о.; определение № 616/2017г. по ч. т. д. № 2811/2017г. на I т.о. и определение № 336/2017г. по ч. т. д. № 338/2017г. на I т.о.. Според нея компетентен да се произнесе по молба за отмяна на обезпечение и за освобождаване на внесена в рамките на обезпечителното производство парична гаранция е съдът, който първоначално е сезиран с искането по чл. 389 ГПК или чл. 390 ГПК. Обстоятелството, че определението на сезирания съд е обжалвано и по реда на инстанционния контрол е отменено, като въззивният съд е допуснал исканото обезпечение и е наложил обезпечителните мерки, не обуславя компетентност на последния да се произнесе по искането с правно основание чл. 403 ГПК. Компетентността му е изчерпана с постановяването на въззивния акт в образуваното производство по въззивната жалба, а производството по чл. 402 ГПК е ново производство, в рамките на образуваното вече обезпечително производство. Поради това следва да се осъществи от първоинстанционния съд по обезпечителното производство. Без правно значение е факта по чия сметка е внесена паричната сума на гаранцията по обезпечението, доколкото според чл. 82 ГПК сумите за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от една година от датата, на която са станали изискуеми, а чл. 361 ЗСВ предвижда, че бюджетът на съдебната власт е самостоятелен и представлява част от държавния бюджет, т. е. бюджетът на съдебната власт е единен и част от държавния. Съобразно гореизложеното, компетентен да се произнесе по молбата с вх. № 77995 от 17.12.2020г. на Р. Д. С. с правно основание чл. 403 ГПК е Софийски градски съд, на когото следва да бъде изпратено делото. Софийски апелативен съд би бил компетентен само в случай на първоначално произнасяне по реда на чл. 389 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,