Решение № 15682 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7323/2020 г.

Решение № 15682 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7323/2020 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областен управител на област с административен център [населено място], против решение № 274 от 14.04.2020 г., постановено по адм. д. № 1313/2019 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена неговата жалба по оспорване на Решение № 509 от 27.06.2019 г. прието по Протокол № 42 на Общински съвет – Батак, с което е предвидено шест общински поземлени имоти, находящи се в землището на [населено място] да бъдат предоставени за обезщетяване на Ракитовската мюсюлманска вероизповедна общност, което решение е прието повторно с Решение № 533 от 25.07.2019 г. прието с Протокол № 43 след връщането му от областния управител за ново обсъждане. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени цитираното по - горе решение на Общински съвет - Батак. Касационния жалбоподател – областен управител на област с административен център [населено място] – редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответната страна - Общински съвет – Батак, редовно призован, представлява се от адв. Ц. Христоскова от Адвокатска колегия – Пазарджик. В съдебно заседание заявява становище което оспорва жалбата по изложените доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Поддържа становището си, изразено в писмения отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, сторени в касационното производство за които представя договори за оказване на правна помощ и съдействие, както и списък за разноските съгл. разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Ответната страна – Мюсюлманско вероизповедание [населено място] – редовно призован, представлява се от адв. А. Имамов от Софийска адвокатска колегия. В съдебно заседание заявява становище с което счита подадената касационна жалба за неоснователна по съображенията изложени в постъпилия по делото писмен отговор. Моли съда да постанови решение с което да остави в сила оспореното решение на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира постановеното съдебно решение за правилно и законосъобразно по съображения, че при упражняване на правомощията си по § 27, ал. 2 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ във връзка с чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, като обосновано е приел, че е проведена в съответствие с материалния закон. Намира, че първоинстанционния съд е отчел влязлото в сила решение на Общинска служба "Земеделие" - Пещера с което е признато правото за възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници на ливада от 37. 300 декара и ливада 51 декара и предвид невъзможността за реалното им възстановяване /т. к. попадат в урбанизирана територия/ - обезщетение за признатото, но невъзстановено право на собственост общо за 88. 300 декара земя. Счита, че с оглед на предмета на делото на административния съд, а именно оспореното решение на Общински съвет – Батак за определяне на имотите, с които се обезщетява заявителя, направените възражения с касационната жалба са неоснователни, тъй като се отнасят до правото за обезщетяване и са неотносими към настоящия спор. По тези съображения, предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 221, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от настоящия касатор, против Решение № 533 от 25.07.2020 г. прието по Протокол № 43 на Общински съвет - Батак. С оспореното решение е преразгледано предложение вх. № 709/14.06.2019 г. на кмета на общината за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд, за обезщетяване на Ракитовска мюсюлманска вероизповедна общност /общността/, подробно описани в предложението от вариант 2. С обжалваното решение № 274 от 14.04.2020 г., по адм. д. № 1313/2019 г. на Административен съд – Пазарджик, е отхвърлено оспорването на Решение № 509 от 27.06.2019 г. прието по Протокол № 42 на Общински съвет – Батак, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 2 от ППЗСПЗЗ предоставя поземлени имоти – земеделски земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 от ЗСПЗЗ за обезщетяване на Ракитовската мюсюлманска вероизповедна общност, което решение е прието повторно с Решение № 533 от 25.07.2019 г. прието с Протокол № 43 след връщането му от областния управител за ново обсъждане. Административен съд – Пазарджик е приел, че решението на ОбС - Батак е издадено от компетентен орган, за предоставяне на земи по реда на § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ от общинския поземлен фонд, в правомощията на ОбС по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА за разпореждане с общинско имущество. В случая земеделските земи, визирани в оспореното решение на ОбС - Батак представляват имоти – частна общинска собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и за тях са издадени АОС по чл. 5 ЗОС. Решението на общинския съвет е взето в предписаната от закона писмена форма, като са обективирани в Протокол от заседание № 42 на ОбС от 27.07.2019 г. и в протокол № 43 от 25.07.2020 г. с което е прието потвърдителното решение № 533. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че при приемане на решенията от ОбС – Батак е спазена процедурата по чл. 45ж, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ за образуване на преписката по мотивирани искания от ОСЗ до кмета на общината с приложени възстановителни решения за имотите и скици – проекти, издадени от ОС "Земеделие". Развил съображения, че с обжалваното решение на общинския съвет е спазен § 27, ал. 2, т. 3 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ, съгласно който общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, както и че след мотивираното искане на ОСЗ до кмета на общината, съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането- с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (чл. 45ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ). По тези съображения отхвърлил жалбата. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения обуславящи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл правилно решение. Неоснователно е възражението в касационната жалба на областен управител на област с административен център - Пазарджик, че в случая не е налице хипотезата на § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за обезщетение на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. В съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. В случая административният орган е сезиран по инициатива на общинската служба по земеделие, при условията на § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чието мотивирано предложение е било съобразно чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване със земеделска земя с отделни имоти по реда на чл. 45ж. Съгласно чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ Общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Решението се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по земеделие. От цитираната разпоредба става ясно, че общинският съвет е бил длъжен да се произнесе по направеното мотивирано искане от ОСЗ и при наличие на предпоставките на закона за обезщетение на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена и да приеме решение за предоставяне на имота. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва с решения от ОСЗ, която е компетентния орган, т. е. произнасянето по реституционното искане за възстановяването на собствеността е единствено в компетентността на ОСЗ, като само тя може да прецени дали са налице пречки за реституция. Общинския съвет не е компетентен да се произнесе дали има основания са възстановяване на собствеността. С издадения административен акт Общинския съвет - Батак се е произнесъл в кръга на предоставената му материална компетентност в производството, за което е бил сезиран с искане от общинската служба по земеделие. При правилно установена фактическа обстановка, административният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на Решение № 509 от 27.06.2019 г. прието по Протокол № 42 на Общински съвет – Батак, ведно с потвърдителното Решение № 533 от 25.07.2019 г. по протокол № 43. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационните жалби пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответната страна Общински съвет – Батак своевременно претендираните и направени за тази инстанция разноски по делото. В касационното производство са представени доказателства, че изготвения писмен отговор на касационната жалба е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 500. 00 лева, а за процесуалното представителство е уговорен и платен хонорар в размер на 600. 00 лева. Представен е списък на разноските, както и посочен начина на тяхното заплащане. Видно от приложените по делото договори за правна помощ и съдействие е посочено, че сумите са заплатени в брой. От страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да бъде уважено в претендирания общ размер от 1100. 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение