Определение № 201 от 06.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1871/2015 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молба на Г. Ч. С. – [населено място] за отмяна на определение № 1265/2.6.2014 г. по ч. гр. д. № 2021/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 7.3.2014 г., постановено т. д. №464/2013 г. по описа на Софийски градски съд, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист за присъдените вземания на [фирма] –гр. София срещу молителя въз основа на влязло в сила решение от 10.12.2012 г.на Арбитражен съд при Б. по арбитражно дело № 408 по описа на 2012 г. Молителят твърди, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за развитие на делото, което не му е било известно, а именно изтекла погасителна давност за дължимите суми преди издаване на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното производство. Ответната страна по спора [фирма] в писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. При проверката на допустимостта на молбата за отмяна на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира следното: Молбата за отмяна е недопустима, поради което ще следва да бъде оставена без разглеждане. Производството за отмяна по чл.303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал.1 ГПК - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Съгласно т. 2 от ППлВС № 2/29.09.1977 г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждането, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист не се ползва със сила на пресъдено нещо и с него не се разрешава материалноправния спор на страните по същество, това определение няма и характер на съдебен акт, който е приравнен по правни последици на влезлите в сила решения, които подлежат на отмяна по реда на извънредния способ на защита по чл. 303 и сл. ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение