Определение № 861 от 24.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1236/2023 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от Й. И. Л., срещу определение № 371 от 18.05.2023г. по в.т.д.№ 276/2023г. на Апелативен съд В., с което е прекратено производството по въззивното дело в частта по подадената от Й. Л. съвместно с останалите ответници „Единство 022“ АД и „Ню Голдън Гейт“ ЕООД въззивна жалба срещу решението по т.д.№ 61/2021г. на ОС Варна. (Жалбата е депозирана от името на тримата ответници: Й. Л.; „Единство 022“ АД, [населено място], представлявано от изпълнителния директор Й. Л.; и „Ню Голдън Гейт“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя А. С. К.). В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност поради нарушение на процесуалния закон. Жалбоподателката не оспорва, че въззивната жалба, подадена съвместно от тримата ответника, е насочена единствено срещу частта от първоинстанционното решение, с която е уважен вторият кумулативно съединен иск - за обявяване за нищожен по иска на „Алианц България“АД срещу „Единство 022“АД и „Ню Голдън Гейт“ ЕООД на договор за замяна на търговско предприятие като сключен в противоречие с добрите нрави на основание чл.26,ал.1 ЗЗД. Не се оспорва и обстоятелството, че частната жалбоподателка Л. не е страна по този договор и не е страна по този кумулативно съединен иск. Жалбоподателката навежда единствен довод, че независимо, че не е страна по иска за обявяване на договора по чл.15 ТЗ за нищожен, при обезсилване или отмяна от въззивната инстанция на първоинстанционното решение по този иск, на основание чл.271,ал.2 ГПК ще се възстанови висящността на спора по евентуално съединения с него иск за относителна недействителност на основание чл.135,ал.2 във вр. с ал.1, изр.последно ЗЗД на прехвърлянето на недвижимия имот като част от търговското предприятие. Посочва се, че в тази хипотеза въззивният съд следва да се произнесе и по относителната недействителност на всички предхождащи договори, за които са предявени искове, а това е и учредителният апорт в капитала на втория ответник „Единство 022“АД, извършен от Й. Л., чийто наследодател е длъжник на ищцовата банка. По тези съображения се поддържа, че Й. Л. е легитимирана да обжалва тази част от решението на окръжния съд и атакуваното определение следва да бъде отменено. Отговор на частната жалба не е постъпил. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: Предмет на спора са обективно съединени искове, предявени от „Алианц Банк България“ АД: 1/ срещу Й. Л. и „Единство 022“АД, представлявано от изпълнителния директор Й. Л., за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на учредителен апорт в капитала на „Единство 022“АД с вносител Й. Л. върху поземлен имот и сграда в [населено място] с твърдение за общо знание за дълга на наследодателя (кредитополучател по договор за банков кредит) на приелия наследството му наследник Й. Л. и приобретателя, действали чрез едно и също лице; 2/ срещу ответниците „Единство 022“ и „Ню Голдън Гейт“ООД за установяване на нищожността на основание чл.26, ал.1 ЗЗД като сключен в нарушение на добрите нрави на договора за прехвърляне чрез замяна на търговското предприятие на „Единство 022“ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения срещу движими вещи, собственост на „Ню Голдън Гейт“, при разлика в цената близо 70 пъти в полза на търговското предприятие, в патримониума на което е и апортираният от Л. недвижим имот ( искът е уважен от първоинстанционния съд и е предмет на въззивната жалба, депозирана от името на тримата ответника и върната в частта й, изходяща от Л. ). Този иск в условията на евентуалност е съединен с иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на осн. чл. 135 ал. 2 вр. ал. 1 изр.последно ЗЗД на прехвърлянето на недвижимия имот - сграда, като част от търговско предприятие, заменено със същия договор, като последващо разпореждане в полза на недобросъвестен приобретател при общо знание за увреждането поради свързаност с пряко родство на представител на приобретателя и член на управлението на прехвърлителя. ( неразгледан поради уважаването на иска по п.2, с който в евентуалност е съединен ). Несъмнено е, че подадената от ответниците Й. И. Л., „Единство 022“АД и „Ню Голдън Гейт“ ЕООД съвместна въззивна жалба, е насочена единствено срещу тази част на първоинстанционното решение, с която е уважен вторият кумулативно съединен иск главен иск за установяване нищожността на договора за прехвърляне (чрез замяна) на търговско предприятие от 09.05.2017г., по силата на който „Единство 022“АД, представлявано от изпълнителния директор Й. Л., прехвърля на „Ню Голдън“ЕООД търговското предприятие на „Единство 022“АД като съвкупност от права задължения и фактически отношения при балансова стойност на предприятието 200 000лв., а „Ню Голдън Гейт“ООД прехвърля на акционерното дружество в замяна посочените в договора движими вещи на стойност 2 151лв. Следователно поради необжалването му, решението на първоинстанционния съд, с което е уважен първият главен иск, страна по който е ответницата Й. Л., и е обявен за относително недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на „Алианц Банк“АД учредителния апорт от Й. Л. на сграда в капитала на приобретателя „Единство 022“АД, е влязло в сила. Както се посочи, с уважаването и на втория главен иск, предявеният в евентуалност спрямо него иск за относителната недействителност прехвърлянето на недвижимия имот като част от договора за прехвърляне на търговското предприятие, не е разгледан. При тези безспорно установени данни, въззивната инстанция законосъобразно е приела, че подалата въззивна жалба ответница Й. И. Л. не е страна (ответник или трето лице помагач) по втория кумулативно съединен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради което тя не е легитимирана да обжалва решението в тази част. Неоснователен е аргументът, че при отмяна на решението по иска, с чието разглеждане е сезирана, и при необходимостта на основание чл.271,ал.2 ГПК да разгледа евентуалния иск с правно основание чл.135 ЗЗД с предмет последващото разпореждане от приобретателя „Единство 022“АД с договора по чл.15 ТЗ, въззивната инстанция ще следва да се произнесе по относителната недействителност на предхождащата сделка с вещно-транслативен ефект - относителната недействителност на учредителния апорт в капитала на втория ответник „Единство 022“АД, страна по която е извършилата разпоредителното действие ответница Й. Л.. Както се посочи, решението по този първи главен иск е влязло в сила като необжалвано от Л. и от акционерното дружество. Спорът по него е приключил, а Л. не е страна по евентуалния иск. Страни по „увреждащата кредитора сделка“ по този иск са двете дружества. Извън изложеното, и при дължимата съгласно ТР №6/2017г. от 15.01.2019г. на ОСГТК на ВКС служебна проверка на всички правно релевантни факти, настоящият състав констатира правилността му, поради което същото следва да бъде потвърдено. Жалбоподателката Л. няма правен интерес и не е легитимирана да обжалва решението по установителния иск за нищожност на договора по чл.15 ТЗ. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.