Определение № 10708 от 31.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10677/2025 г.

Образувано е по частна жалба на С. А., подадена чрез пълномощник – адв. Е. Милева от АК-Разград, срещу определение № 7218 от 03.09.2025 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. д. № 1475/2025 г., с което е отхвърлено искането му за възстановяване на срока за обжалване и е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед за налагане на принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“ издадена от началник група „Миграция“ при ОД на МВР – Хасково, и производството по делото е прекратено поради просрочие на жалбата. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Ответната страна - началник група „Миграция“ при ОД на МВР – Хасково, редовно уведомен по реда на чл.232 от АПК, не е пжодал писмен отговор. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК определение, от надлежна страна и в срока по чл. 230, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. В депозираната частна жалба се поддържат оплаквания, идентични на заявените пред решаващата инстанция, а именно, че жалбоподателят не е бил в добро здравословно състояние и не е бил уведомен по надлежния ред за издадената заповед. Пледира се ограничаване на правото на жалбоподателя да участва в проведеното административно производство, както и издаване на заповедта в нарушение на чл. 35 от АПК. С оспореното определение, жалбата на С. А. е оставена без разглеждане по изложени от съда прецизни и подробни съображения за недоказаност на твърденията за "особени непредвидени обстоятелства" или "на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение", които настоящата касационна инстанция изцяло споделя. Приемайки, че не са налице предпоставки за възобновяване на срока за оспорване на акта по съдебен ред, съдът е счел жалбата за просрочена и поради това недопустима, като е прекратил образуваното по нея производство. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК възстановяване на срока за обжалване може да се поиска, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Настоящата инстанция намира, че пред Административен съд - Хасково не са представени доказателства, установяващи такива основания, поради което правилно искането е отхвърлено. Заповедта, възстановяването на чийто срок за обжалване се претендира пред решаващата инстанция, е връчена на жалбоподателя на 05.08.2025 г., което е удостоверено със саморъчния му подпис. Не е отбелязано възражение от страна на адресата, че не е разбрал съдържанието на акта и не са направени изявления относно наличието на обективна невъзможност заповедта да му бъде връчена по-рано. Напротив, при връчването на заповедта, адресатът изрично е заявил, че е уведомен за нейното издаване, като е получил залепеното на 27.06.2025 г. съобщение от П., но си е тръгнал за република Турция. Макар приложената по делото медицинска документация да свидетелства за вложено здравословно състояние на жалбоподателя, същата не доказва да са настъпили особени непредвидени обстоятелства от непреодолим характер, препятствали С. А. да получи издадената заповед по посочения в съобщението начин. Приложените медицински документи касаят период преди узнаването за издадената заповед. Решаващата инстанция правилно е възприела фактическата обстановка и правилно е приела за спазен реда за съобщаване на оспорената заповед, предвиден в чл. 18а от АПК. Правилни са изводите на съда, че след като е направен опит съобщението да се връчи на постоянния и настоящ адрес на лицето, но жалбоподателя не е бил установен на този адрес, както и не са намерени лица, на които да се връчи съобщението за издадената заповед, то съобщаването е законосъобразно извършено по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК - чрез залепване на уведомление на входната врата. Тъй като лицето не се явило да получи заповедта, административния орган е приложил изречение второ на същия текст, а именно: документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа. Правилно решаващият съд е заключил, че последицата от залепването на съобщението за книжата е ясно разписана в закона, а именно с изтичането на седемдневния срок от залепването, книжата се считат връчени и не остава място за съмнение дали са необходими допълнителни действия от страна на административния орган. Следва да се отбележи липсата на спор по делото, че узнаването за залепеното съобщение все пак е достигнало у адресата. Същият не доказва след това да са настъпили особени и непредвидени обстоятелства от непреодолим характер, на които да се дължи пропускането на срока за обжалване на издадената заповед. Не се установяват данни за настъпили събития, които С. А. не е могъл да предвиди или ако ги е предвиждал, обективно не е бил в състояние да предотврати. Доводите на оспорващия, с които същият обосновава наличие на основания за възстановяване на срока за обжалване на заповедта не са измежду тези вложени в смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК. В непротиворечивата съдебна практика се приема, че препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока. Особени непредвидени обстоятелства са такива факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Настоящият случай, обаче, не е такъв. Жалбоподателят е бил редовно уведомен на 08.04.2025 г. за започналото срещу него административно производство по налагане на принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България“. На следващия ден е подал възражение, от чието съдържание е видно, че жалбоподателят е бил наясно с предмета на производството. След като узнал за залепеното по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК съобщение за издадената заповед на 27.06.2025г., той по собствена воля напуснал Република България без да прояви интерес и без да предприеме действия по ангажиране на лице, което да упражни правата му в административното производство. Поради гореизложените съображения касационната инстанция приема за неоснователни и недоказани твърденията изложени в частната жалба. С оглед наличните данни Административен съд - Хасково обосновано е приел, че искането за възстановяване на срока за обжалване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“ с рег № 272з-1277/16.04.2025 г. на началник група „Миграция“ при ОД на МВР – Хасково, се явява неоснователно. С оглед това произнасяне, процесуално законосъобразно подадената на 06.08.2025 г. жалба е приета за просрочена и поради това недопустима, а образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратено по реда на чл. 159, т. 5 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,