Определение № 11880 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8846/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Висшия адвокатски съвет срещу определение № 15450 от 08.05.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното определение АС – София-град е постановил на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2 и ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 АПК и чл. 200, ал. 2 АПК връщане на частната жалба на Висшия адвокатски съвет срещу определение № 4428 от 10.02.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. на АССГ. Касационният частен жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо и иска да се обезсили, а при преценка за неговата допустимост – да се отмени като неправилно по съображения подробно развити в частната жалба. Адвокат Венцеслав Йотов, като представляващ Адвокатска колегия – София окръг, е представил писмен отговор по частната жалба, в който изразява становище за неоснователност на същата, но счита, че следва да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по съществото на спора като се задължи Висшия адвокатски съвет да изпълни задълженията си по закон и определи район, седалище и код в адвокатските регистри на Адвокатска колегия – София окръг. По делото е постъпила и частна жалба от Адвокатска колегия – София окръг, представлявана от адвокат В. Йотов, срещу определение № 14305 от 25.04.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. на АССГ, с което на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро и ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 1 АПК е върната частната жалба на Адвокатска колегия – София окръг срещу втори и трети диспозитив на определение № 4428 от 10.02.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. на АССГ. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба на Висшия адвокатски съвет е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Относно допустимостта на частната жалба на Адвокатска колегия – София окръг, представлявана от адвокат В. Йотов, следва да се посочи, че е подадена в законния срок, чрез ССЕВ, а останалите условия за допустимост, бидейки предмет на основния спор по казуса, ще бъдат обсъдени в контекста на фактическите и правни установявания по делото. По делото са установени следните фактическите обстоятелства: С писмо вх. № 1956/2024 г. от 04.11.2024 г., подписано от адвокат В. Йотов в качеството му на председател на АК – София окръг, адресирано до Висшия адвокатски съвет, адвокат Йотов е посочил, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от Закона за адвокатурата Адвокатска колегия – София окръг е в процес на структуриране с цел осъществяване на предвидените в закона функции и е поискал от Висшия адвокатски съвет да определи седалище на колегията, осигуряване на достъп до Единни адвокатски регистър, предоставяне на подходящо помещение за деловодство на колегията и да се отпусне паричен заем, при условия, определени от ВАдвС. Към писмото са приложени протокол от учредително събрание на АК – София окръг, проведено на 12.10.2024 г. и извадка от регистър Булстат. Съгласно представения протокол адвокат В. Йотов е избран за председател на адвокатския съвет. Във връзка с исканията с вх. № 1914/30.10.2024 г., вх. № 1956/04.11.2024 г. и вх. № 1973/06.11.2024 г. на адвокат В. Йотов относно образуване на Софийска окръжна колегия, с решение на ВАдвС № 1447 от 07.11.2024 г. е създадена работна група, която да отговори на поставените въпроси, включително на въпроса как се учредява адвокатска колегия и докладва на заседанието на 12.12.2024 г. на ВАдвС. Работната група е представила Становище вх. № 2207/2024 г. от 10.12.2024 г., с което е направила предложения за решения на ВАдвС: 1.Да се откаже предоставянето на функции, финансови средства, помещения и достъп до регистрите на адвокатурата. 2.Да се направи искане до Агенция по вписванията – регистър Булстат за заличаване на вписването на Адвокатска колегия – София окръг. 3.Да не се издават удостоверения, справки и пр. документи на адвокат Йотов, свързани с учредяването на колегията, председателят на ВАдвС да отговори на председателя на Национално бюро за правна помощ, че Адвокатска колегия – София окръг не е образувана и не съществува и няма основания за включването й в Единната електронна система за правна помощ. С решение № 1521 от 12.12.2024 г. по т. 1 от доклада на работната група, прието на редовно заседание на Висшия адвокатски съвет, съгласно протокол № 68/12.12.2024 г., Висшият адвокатски съвет е отказал предоставянето на функции, финансови средства, помещения и достъп до регистрите на адвокатурата по направеното искане от адвокат В. Йотов. С решения по т. 2, 3 и 4 от същото заседание ВАдвС е възприел и останалите предложения на работната група, като същите не са обжалвани и не са предмет на делото. Адвокатска колегия – София окръг, чрез представляващия адвокат Йотов, е оспорила пред съда отказа на Висшия адвокатски съвет да издаде решение за определяне на седалище и район на жалбоподателя, както и да предостави достъп до регистрите на адвокатурата, обективиран в решение № 1521/12.12.2024 г. на ВАдвС по направените искания с писмо вх. № 1956 от 04.11.2024 г., с искане да го задължи да определи седалище и район на Адвокатска колегия – София окръг, както и да предостави индивидуален код на колегията. С разпореждане № 1679 от 16.01.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. съдът е посочил, че производството е образувано по жалба на Адвокатска колегия – София окръг и е приел, че обжалваното решение има характер на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. В тази насока е изложил съображения, че ВАдвС, макар и извън изпълнителната власт, е носител на административни правомощия, произтичащи от закон – чл. 78, ал. 3 ЗА; определянето на седалище и район на колегията е акт с еднократно правно действие, с който се засягат права и законни интереси на неопределен брой лица, които желаят да се впишат в тази колегия. Така мотивиран е разпоредил провеждане на производство по реда на чл. 179 и сл. АПК по оспорването на адвокат В. Йотов срещу решение № 1521 от 12.12.2024 г. на ВАдвС, в частта, в която се съдържа отказ да се удовлетворят исканията в негово писмо № 1956 от 04.11.2024 г. относно определяне на седалище, район и код на Адвокатска колегия – София-окръг. В изпълнение на разпореждането на съда, по реда на чл. 181 АПК е обявено оспорване от адвокат В. Йотов срещу решение № 1521/12.12.2024 г. на ВАдвС, в посочената част. С определение № 4428 от 10.02.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. съдът е приел, че производството е по реда на чл. 197 и сл. АПК. Съдът е изложил съображения, че по делото няма данни да е издадено решение по чл. 78, ал. 2 и 3 ЗА, както и Адвокатска колегия – София окръг да има регистри, в които да са вписани адвокати, поради което същата няма правосубектност. Поради това съдът е приел, че жалбата следва да се приеме като подадена от адвокат Йотов в качеството му на подател на писмо вх. № 1956 от 04.11.2024 година. Съдът е приел в мотивите на определение № 4428 от 10.02.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г., че жалбата на адвокат Йотов срещу отказа с решение № 1521 от 12.12.2024 г. на ВАдвС да се удовлетвори искането за определяне на код на АК – София окръг е недопустима. Изложил е съображения, че искането на адвокат Йотов за предоставяне на код за АК – София окръг е направено с друго писмо от 02.12.2024 г., в решение № 1521 от 12.12.2024 г. на ВАдвС не се съдържа изричен отказ, следователно е формиран мълчалив отказ. Срещу този мълчалив отказ не е подадена жалба, т. к. очертаният предмет на решение № 1521 от 12.12.2024 г. на ВАдвС включва само отказ по направените искания с писмото с вх. № 1956 от 04.11.2024 г. на председателя на АК – София окръг. Поради това съдът в тази част – относно отказ на ВАдвС да се произнесе по искането за определяне на код на АК – София окръг, е приел в мотивите си, че оспорването е недопустимо. Съдът е приел, че в останалата част жалбата на адвокат Йотов е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 197 АПК срещу изричен отказ на ВАдвС да разгледа исканията в писмо вх. № 1956 от 04.11.2024 г. за определяне на седалище и район на АК – София окръг. Съдът е обсъдил становището на работната група, доколкото други, отделни мотиви за решението на ВАдвС не са изложени. Посочил е, че според становището на работната група, не е учредена нова адвокатска колегия, т. к. чл. 78, ал. 3 ЗА предвижда възможност само за преобразуване на вече съществуваща адвокатска колегия, чрез отделяне и създаване на ново ЮЛ с акт на ВАдвС. Поради това с обжалваното решение на ВАдвС е прието, че исканията на адвокат Йотов не следва да бъдат уважени, доколкото не изхождат от адвокатска колегия, а от инициативен комитет. Съдът е приел, че ВАдвС вместо да се занимае с въпросите, свързани с необходимостта от създаване на нова адвокатска колегия чрез отделяне, обстойно е дебатирал дали е учредена нова адвокатска колегия и като е счел, че не е, е отхвърлил исканията на адвокат Йотов. Съдът е намерил, че по този начин ВАдвС е отказал да се произнесе по съществото на искането. Според съда, действително район и седалище на адвокатска колегия не се създават ех lege, а с решение на ВАдвС. Поради това ответникът е следвало да приеме, че не е сезиран с искане от адвокатска колегия, а от инициативен комитет, упълномощил адвокат Йотов или само от адвокат Йотов като физическо лице (при липса на пълномощно). Съдът е посочил, че решението на Висшия адвокатски съвет е мотивирано със съображения относно липсата на правосубектност на подателя на искането. Изложил е съображения, че правосубектността на подателя на искането е въпрос по допустимост и с нея не може да се мотивира отказ по същество. Също така е отбелязал, че преценката по същество обхваща въпроси, свързани с условията за отделяне на нова адвокатска колегия и дали са изпълнени. Съдът е приел в заключение, че като не е разгледал искането по същество, Висшият адвокатски съвет е постановил незаконосъобразен отказ. При тези съображения съдът е постановил следното: Отменил е по жалба на адв. Йотов решение № 1521 от 12.12.2024 на ВАдвС в частта, в която се съдържа отказ да се произнесе по същество по исканията в писмо № 1956 от 04.11.2024 г. относно определяне на седалище и район на Адвокатска колегия – София окръг. Върнал е преписката на Висшия адвокатски съвет за произнасяне по същество на исканията. Оставил е без разглеждане жалбата на адвокат В. Йотов срещу решение № 1521 от 12.12.2024 г. на Висшия адвокатски съвет в частта, в която се съдържа отказ да се произнесе по същество по искането в писмо № 1956 от 04.11.2024 г. на адвокат Йотов относно определяне на код на Адвокатска колегия – София окръг и прекратил производството в тази част. Висшият адвокатски съвет е подал частна жалба срещу определение № 4428 от 10.02.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. на АССГ с доводи за недопустимост и неправилност на съдебния акт. Основните оплаквания в частната жалба са относно определянето на Висшия адвокатски съвет като административен орган, неправилна квалификация на обжалваното решение като общ административен акт, подмяна на жалбоподателя и предефиниране на правния му интерес и за липса на изричен отказ за произнасяне по същество по смисъла на чл. 197, ал. 1 АПК и съответно - на фактически и правни основания да се задължи ВАдвС да се произнесе по същество по исканията в писмото на адвокат Йотов. С обжалваното в настоящото производство определение № 15450 от 08.05.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. на АССГ съдът е посочил, че определение № 4428 от 10.02.2025 г. е постановено в производство по реда на чл. 197 АПК. Съгласно чл. 200, ал. 2 АПК определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Административният орган, чийто акт се обжалва, не разполага с правото да обжалва съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Поради това и на основание чл. 213а, ал. 1 вр. ал. 2 и чл. 215, т. 4 АПК съдът е разпоредил връщане на частната жалба на Висшия адвокатски съвет срещу определение № 4428 от 10.02.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. на АССГ. По частната жалба на Висшия адвокатски съвет срещу определение № 15450 от 08.05.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. на АССГ: Частната жалба на Висшия адвокатски съвет е насочена срещу определение на тричленен състав на административния съд, с което съдебното производство е прекратено поради липса на предвидена в закона правна възможност жалбоподателят да оспори съдебния акт, с който се отменя приетото от него решение, квалифицирано от първоинстанционния съд като изричен отказ да се разгледа по същество отправено до ВАдвС искане от първоначалния жалбоподател. Формулираният петитум в частната жалба е да се отмени определението за връщане на частната касационна жалба и делото да се върне за администриране на подадената частна касационна жалба срещу определение № 4428 от 10.02.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. на АССГ. Предвид заявения петитум в частната жалба, предмет на дължимата от настоящия касационен състав контролна съдебна проверка е правилността на правните съображения на съда за връщане на частната касационна жалба, основани на характеристиките на оспорения с първоначалната жалба акт - решение № 1521 от 12.12.2024 на ВАдвС (в оспорената част). В зависимост от решаването на спорния въпрос за правното естество на атакуваното решение на ВАдвС, качеството на частния жалбоподателя - издател на решението, предпоставя или отрича правото му да обжалва пред касационната инстанция определението по чл. 200, ал. 1 АПК на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, при така очертания предмет на касационната съдебна проверка, като съобрази доводите и възраженията на страните и данните по делото, намира, че частната жалба на ВАдвС срещу определение № 15450 от 08.05.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. на АССГ е основателна, по следните съображения: Неправилно административният съд е приел, че предмет на съдебното производство е изричен отказ по смисъла на чл. 197, ал. 1 АПК и поради това Висшият адвокатски съвет, в качеството на орган - издател на акта, не разполага с правото да оспори пред касационната инстанция съдебния акт и разпоредил връщането на подадената частна жалба. От изложените фактически установявания е видно, че основният спор между страните е относно правосубектността на Адвокатска колегия – София окръг. Адвокат Йотов е подал жалбата срещу решението на Висшия адвокатски съвет в качеството си на председател на адвокатския съвет на АК – София окръг, претендирайки, че по силата на закона АК – София окръг се ползва със правосубектност и следователно Висшият адвокатски съвет в изпълнение на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ЗА е длъжен да определи район и седалище на колегията. Ответникът Висш адвокатски съвет е приел обжалваното решение по съображения, че АК – София окръг не се ползва с правосубектност по силата на законовата разпоредба, а за възникването й като юридическо лице е необходимо решение на Висшия адвокатски съвет. Както е констатирал първоначално в мотивите си първоинстанционния съд, ВАдвС, воден от разбирането, че няма създадена АК – София окръг като самостоятелно юридическо лице, е приел, че е сезиран от адвокат Йотов и инициативен комитет. В диспозитива на решението си е отказал предоставянето на функции, финансови средства, помещения и достъп до регистрите на адвокатурата по направеното искане от адвокат В. Йотов. Решението е акт по същество на спора, а не изричен отказ да се разгледа заявлението по същество. Висшият адвокатски съвет, с обжалваното пред административния съд решение, се е произнесъл по искане на адвокат В. Йотов за определяне на район и седалище на АК – София окръг и код на колегията, което ще позволи вписване на членове в същата. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с жалба от адвокат В. Йотов, в качеството му на подател на писмо № 1956 от 04.11.2024, т. к. АК – София окръг, която същият заявява, че представлява, не е правосубектна и съответно не може да участва като страна по делото. Следователно, както издателят на обжалвания акт, така и съдът - с разпореждане № 1679 от 16.01.2025 г. и определение № 4428 от 10.02.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г., са идентифицирали като страна в производството адвокат В. Йотов в качеството на лице, което действа в лично качество и като член на инициативен комитет за създаването на Адвокатска колегия – София окръг. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК, условие за допустимост на административното производство е искането за издаване на административен акт да е подадено от процесуално правоспособна страна. Процесуалната правоспособност на страната е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото да се сезира компетентния орган за издаване на съответния административен акт, т. к. всяко едно процесуално действие може да бъде извършено валидно само от процесуално правосубектно лице. Процесуално правоспособен е този субект, който е правоспособен по материалното право, т.е. налице е годен правен субект, който е носител на съответните права и задължения. Производството пред ВАдвС се е развило по искане на адвокат Йотов в лично качество, респ. като представител на учредителите – т. нар. инициативен комитет, и същият притежава изискуемата от закона процесуална правоспособност. Висшият адвокатски съвет не е отказал да разгледа подаденото искане от адвокат В. Йотов с писмо изх. № 1956 от 04.11.2024 поради недопустимост на същото, а напротив - образувал е производство, което е приключило с решение по съществото на спорните въпроси с отказ да уважи искането по чл. 78, ал. 3 ЗА. С отказа на ВАдвС се препятства възможността адвокатската колегия, която подателят на искането заявява, че е възникнала по силата на закона и волята на учредителите й, да функционира и изпълнява целите и задачите, за които се създава. Мотивите за решението на ВАдвС – възприетата липса на валидно възникване на юридическото лице, не променят правната същност на приетото решение като акт по същество, а не по допустимост. При тези съображения, обжалваното определение № 15450 от 08.05.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. на АССГ следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за администриране на подадената частна жалба от Висшия адвокатски съвет срещу определение № 4428 от 10.02.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. на АССГ. Останалите доводи в частната жалба на Висшия адвокатски съвет, по която е образувано настоящото производство, следва да бъдат обсъдени от касационната инстанция при касационната проверка на определение № 4428 от 10.02.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. на АССГ. По частната жалба, подадена от Адвокатска колегия – София окръг, чрез адвокат В. Йотов, в качеството на председател на адвокатския съвет, срещу определение № 14305/25.04.2025 г. за връщане на частната жалба, подадена от Адвокатска колегия – София окръг: С обжалваното определение № 14305/25.04.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. съдът, в производство по чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро АПК, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2 и ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 1 АПК е постановил връщане на частната жалба на Адвокатска колегия – София окръг срещу втори и трети диспозитив на определение № 4428 от 10.02.22025 г. по адм. дело № 199/2025 г. на АССГ. В мотивите на съдебния акт съдът е посочил, че с разпореждане № 9923 от 21.03.2025 г. съдът е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщаването да представи удостоверение за съществуването и представителството на Адвокатска колегия – София окръг, пълномощно на подписалия жалбата адвокат и доказателства за правен интерес от оспорване на определението, на което Адвокатска колегия – София окръг не е адресат. Съдът е приел, че в указания законен срок адвокат Йотов не е изпълнил указанията на съда като е приел, че вписването в регистър Булстат на адвокатската колегия не е годно да породи правосубектност на колегията и не е представено пълномощно за подписалия жалбата адвокат. При липса на правосубектност на колегията, същата няма как да има и законен представител. При тези съображения и на основание чл. 215, т. 1 АПК е постановил връщане на частната касационна жалба. Със същото определение съдът е приел, че частната жалба, подадена от адвокат В. Йотов като физическо лице срещу втори и трети диспозитив на определение № 4428 от 10.02.22025 г. по адм. дело № 199/2025 г. на АССГ е допустима и постановил изпращането й на Върховния административен съд по подсъдност. В тази част определението не е предмет на касационна проверка. Определението е недопустимо в обжалваната част поради следните съображения: Първоинстанционният съд в мотивите на определение № 4428 от 10.02.2025 г. е приел, че производството е образувано по жалба на Адвокатска колегия – София окръг, чрез адвокат Йотов, срещу решение № 1521 от 12.12.2024 г. В тази връзка е изложил съображения, че Адвокатска колегия – София окръг няма правосубектност, т. е. няма нормативно призната способност да има правомощия на колегия по смисъла на Закона за адвокатурата, за да бъде носител на права и адресат на задължения. Поради това съдът е приел, че жалбата следва да се приеме като подадена от адвокат В. Йотов, в качеството му на подател на писмо № 1956 от 04.11.2024 г. и желаещ да се впише в бъдещата АК – София окръг. В диспозитива на съдебния акт съдът не се е произнесъл по допустимостта на обжалването от АК – София окръг на решение № 1521 от 12.12.2024 г. на ВАдвС с оглед изложените мотиви за липса на процесуална правоспособност на колегията, съгласно чл. 159, т. 2 АПК. С обжалваното определение № 14305 от 25.04.2025 г., съдът след като е изложил отново мотиви за липса на правосубектност на Адвокатска колегия – София окръг е разпоредил връщане на частната жалба на основание чл. 215, т. 1 АПК. В тази хипотеза частната жалба подлежи на връщане когато е подадена от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство. Както се посочи по-горе, в случая липсва произнасяне на съда в първоинстанционното производство по допустимостта на участието на Адвокатска колегия – София окръг, с което се отрича правото й на страна по делото. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че частната жалба е подадена от организация, която изначално не е правосубектна, но е върнал жалбата й на различно и неотносимо към мотивите правно основание. Липсата на правоспособност, т. е. признат от правото субект, носител на съответните права и задължения, е процесуална пречка за допустимост на оспорването. Тя е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно на всеки един етап от съдебното производство. В този контекст въпросът за правосубектността на подателя на частната жалба Адвокатска колегия – София окръг е релевантен за нейната допустимост и касационната инстанция дължи произнасяне по същия. Адвокатските колегии представляват професионални организации, които са юридически лица и обединяват юристите, които практикуват на територията на определена област в пределите на страната. Всеки адвокат, който практикува на територията на страната трябва да членува в адвокатска колегия. Членството в адвокатска колегия се определя от съответния район, в който адвокатът упражнява дейност и където се намира неговата кантора, по аргумент от чл. 40, ал. 6 вр. чл. 3, ал. 2 ЗА. По определение на чл. 78, ал. 4 ЗА в съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия, като законодателят е предвидил по изключение възможност Висшият адвокатски съвет да определи в района на един окръжен съд седалище да има повече от една адвокатска колегия. Както вече се посочи, въпросът е дали Адвокатска колегия – София окръг е правосубектна по силата на законовата разпоредба на чл. 78, ал. 4 ЗА. Не е спорно, че в района на Софийски окръжен съд няма адвокатска колегия с район на действие района на Софийския окръжен съд, като Софийска адвокатска колегия е с район на действие в района на Софийски окръжен съд и на Софийски градски съд. По делото е приложен протокол № 2 от заседанието на Висшия адвокатски съвет, проведено на 07.05.1992 г., съгласно което на основание чл. 50, ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата (обн. ДВ, бр. 80 от 27.09.1991 г., отменен със Закона за адвокатурата, обн. ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г.) се закрива Софийската окръжна адвокатска колегия и неин правоприемник става Софийската адвокатска колегия. По силата на действащия към този момент чл. 50, ал. 1 и 2 ЗА (отм.), Висшият адвокатски съвет разполага с компетентност да определя районите, броя и седалищата на адвокатските колегии, образуването на нови и закриването на съществуващи колегии. С приемането на действащия Закон за адвокатурата, обн. ДВ, бр. 55 от 25.06.2024 г., в разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ЗА не е включено в правомощията на Висшия адвокатски съвет да определя броя на адвокатските колегии, както и да приема решения за образуване на нови адвокатски колегии. Съгласно чл. 78, ал. 3 ЗА, ВАдвС с решение определя районите и седалищата на адвокатските колегии, както и тяхното преобразуване и закриване. Правомощието на ВАдвС за преобразуване и закриване на адвокатските колегии следва да се разглежда основно, в корелативна връзка с правомощието на пленума на Висшия съдебен съвет с решение да определя, респ. променя районите на окръжните съдилища, по предложение на съдийската колегия на ВСС след съгласуване с министъра на правосъдието – чл. 30, ал. 1, т. 7 от Закона за съдебната власт. Според чл. 78, ал. 4 ЗА в съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия. По изключение с решение на Висшия адвокатски съвет в района на един окръжен съд може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия. В преходните и заключителни разпоредби на действащия Закон за адвокатурата не се съдържат правила относно завареното положение на адвокатските колегии по отношение на техния брой, район и седалище, а само относно продължаване на правомощията на избраните органи на адвокатските колегии и на Висшия адвокатски съвет при съобразяване с разпоредбите и сроковете на този закон - § 4 ПЗР на ЗА. Прочитът и сравнителният анализ на цитираните законови текстове от отменения и действащия Закон за адвокатурата показва, че за разлика от чл. 50, ал. 1 и 2 ЗА (отм.), според законовата разпоредба на чл. 78, ал. 4 ЗА в съдебния район на всеки окръжен съд има адвокатска колегия и това правно положение не е поставено в зависимост от решение на Висшия адвокатски съвет. Възникването на адвокатска колегия като самостоятелно юридическо лице е сложен фактически състав и изисква нейното персонално и имуществено обособяване и наличност на организационно устройство. За да се осъществи фактическият състав по създаване на адвокатска колегия в аспект на персоналното й обособяване е необходим също достъп до адвокатските регистри. По определение на чл. 148, ал. 1 ЗА, адвокатските регистрите се водят от Висшия адвокатски съвет. На тази правна плоскост е базирано и направеното искане от адвокат Йотов за „определяне на код на адвокатската колегия“, респ. достъп до адвокатските регистри. Редът за избор на органи на адвокатската колегия е установен в Закона за адвокатурата. Районът и седалището на адвокатската колегия, които са индивидуализиращи признаци на юридическото лице и имат значение за участието в обществените отношения, се определят от Висшия адвокатски съвет, съгласно чл. 78, ал. 3 ЗА. Установените по делото фактически обстоятелства, преценени в контекста на относимата правна уредба, водят на извод, че са предприети действия по създаване на юридическото лице Адвокатска колегия – София окръг, но към момента на сезиране на Висшия адвокатски съвет от адвокат В. Йотов, както и към настоящия момент, този процес не е завършен. След като не са изпълнени всички материалноправни условия за възникване на юридическото лице, Адвокатска колегия – София окръг не притежава правосубектност. Липсата на правосубектност обуславя липсата на процесуална правоспособност на частния жалбоподател Адвокатска колегия – София окръг да участва като надлежна страна в настоящото производство. Първоинстанционният съд правилно е приел като краен извод, че Адвокатска колегия – София окръг е неправосубектна, но вместо да остави частната жалба без разглеждане и прекрати производството в тази част, съгласно чл. 236 вр. чл. 228 и 159, т. 2 АПК, е разпоредил връщането й на основание чл. 215, т. 1 АПК като подадена от страна, която не е участвала в съдебното производство. Предвид изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 228 и чл. 159, т. 2 АПК, обжалваното определение № 14305 от 25.04.2025 г. по адм. дело № 199/2025 г. на АССГ следва да се обезсили и се прекрати производството по делото в тази част. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,