Решение № 14177 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2810/2014 г.

ВАСIII отделение27.11.2014 г.докладчик т Сребрина Христова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 401 от 22.01.2014 г., постановено по адм. дело № 14085/2012 г. по описа на Административния съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата на Любомир Димитров Мулетаров срещу Правилник за организацията и дейността на Столичен инспекторат към Столична община, приет с Решение № 344 по Протокол № 15 от 26.06.2008 г. на Столичен общински съвет, както по искането му за обявяване на неговата нищожност в цялост, както и на конкретно посочени разпоредби - чл. 1, чл. 2, ал. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5 - 20 и чл. 25 - 27, така и по искането му за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен, поради противоречие с чл. 18 от Конституцията на Република България. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 401 от 22.01.2014 г., постановено по адм. дело № 14085/2012 г. по описа на Административния съд София-град в останалата му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 14177 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2810/2014 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна и частна жалби, подадени от Любомир Димитров Мулетаров, чрез адв. М. Спасов, против решение № 401 от 22.01.2014 г., постановено по адм. дело № 14085/2012 г. по описа на Административния съд София-град като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни - Столичен общински съвет и Столична община, чрез процесуални представители, с писмено становище и в съдебно заседание оспорват жалбите, като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбите са допустими, но неоснователни. Върховният административен съд, на основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, след обсъждане на посочените в жалбите пороци на съдебното решение, и съгласно служебната проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира, че така постановеното решение е частично недопустимо. С посоченото решение съдът в една част е отхвърлил жалбата на Любомир Димитров Мулетаров срещу Правилник за организацията и дейността на Столичен инспекторат към Столична община, приет с Решение № 344 по Протокол № 15 от 26.06.2008 г. на Столичен общински съвет, както по искането му за обявяване на неговата нищожност в цялост, както и на конкретно посочени разпоредби - чл. 1, чл. 2, ал. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5 - 20 и чл. 25 - 27, така и по искането му за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен, поради противоречие с чл. 18 от Конституцията на Република България. За да постанови решението си в тази част, административният съд е приел, че в случая липсват основания за прогласяване на нищожност, респективно за отмяна, на приетия с решение № 344 от 26.06.2008 г. на Столичен общински съвет Правилник за организацията и дейността на Столичен инспекторат към Столична община. Същият е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалния закон. Посочено е, че в процедурата по издаването на нормативния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят неговата отмяна, а съгласно чл. 21 ЗМСМА, Общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, от където следва, че в случая Общинският съвет е упражнил правомощията си по горе цитираната норма и е одобрил общата численост и структурата на Столичен инспекторат, като обособена част от общинската администрация. Настоящата инстанция счита, че тази част от обжалваното решение, срещу която е насочена касационната жалба, е недопустима и следва да се обезсили, а образуваното производство да се прекрати. Това е така, защото за Любомир Димитров Мулетаров липсва правен интерес да оспорва Правилника за организацията и дейността на Столичен инспекторат към Столична община, приет с Решение № 344 по Протокол № 15 от 26.06.2008 г. на Столичен общински съвет. Посоченото от жалбоподателя пред първоинстанционния съд основание за обжалване на нормативния акт, а именно че има правен интерес от оспорването, тъй като е наказан по акт на служители от Столичен инспекторат, които се позовават на правомощия, дадени им от обжалвания Правилник, не може да обоснове наличието у Мулетаров на пряк и непосредствен правен интерес да оспорва Правилника за организацията и дейността на Столичен инспекторат към Столична община, приет с Решение № 344 по Протокол № 15 от 26.06.2008 г. на Столичен общински съвет. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК правото да оспорват подзаконов нормативен акт имат само гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. С решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по к. д. № 11/2006 г. е прието, че тази разпоредба е конституционосъобразна, защото легитимация без да се обосновава правен интерес и без нарушаване или застрашаване на лични права на жалбоподателя, би могла да има нежелан ефект по отношение на различни правни субекти, затова заинтересоваността следва да е "правомерна, лична и обоснована". Не може всеки правен субект да оспорва всеки подзаконов нормативен акт. Допустимо е обжалване само на този подзаконов нормативен акт, който засяга правната сфера на жалбоподателя като правен субект. С гореописаното решение на Конституционния съд е прието също така, че не е достатъчно само да се твърди, че оспорените пред съд разпоредби на подзаконов нормативен акт засягат правната сфера на жалбоподателя. Това трябва да се докаже и провери от съда. В процесния случай жалбоподателят нито е адресат на Правилника за организацията и дейността на Столичен инспекторат към Столична община, приет с Решение № 344 по Протокол № 15 от 26.06.2008 г. на Столичен общински съвет, нито с него се засягат негови лични и непосредствени права и интереси. Постановеното с подзаконовия нормативен акт не засяга правната сфера на Мулетаров, което обуславя и изводът за липса на правен интерес от оспорването на нормативния акт. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, която обуславя процесуалната допустимост на жалбата. За нейното наличие съдът е задължен да следи служебно и то във всеки един момент на административно-съдебното производство. След като в конкретния случай не е налице правен интерес от обжалване от страна на Любомир Димитров Мулетаров на Правилника за организацията и дейността на Столичен инспекторат към Столична община, приет с Решение № 344 по Протокол № 15 от 26.06.2008 г. на Столичен общински съвет, то следователно жалбата му е процесуално недопустима. С оглед на изложеното, касационната инстанция намира, че Административен съд София - град се е произнесъл по недопустима жалба, което е довело и до недопустимост на постановения съдебен акт, който следва в частта, с която е отхвърлена жалбата на Любомир Димитров Мулетаров срещу нормативния акт да се обезсили, а производството по делото в тази част да се прекрати. С останалата част от решението Административен съд София-град е прекратил производството по делото по жалбата на Любомир Димитров Мулетаров в частта, в която се претендира незаконосъобразност на Правилник за организацията и дейността на Столичен инспекторат към Столична община, приет с Решение № 344 по Протокол № 15 от 26.06.2008 г. на Столичен общински съвет поради противоречието му със Закона за защита на личните данни и бюджетното законодателство. Срещу тази част от решението, имащо характер на определение, е именно подадената от Мулетаров частна жалба. Така подадената частна жалба е неоснователна и в тази си част решението следва да бъде оставено в сила. Правилно административният съд е посочил, че по отношение на Любомир Димитров Мулетаров липсва правен интерес от оспорването на Правилник за организацията и дейността на Столичен инспекторат към Столична община, приет с Решение № 344 по Протокол № 15 от 26.06.2008 г. на Столичен общински съвет поради твърдяното от него противоречие със Закона за защита на личните данни и бюджетното законодателство. Настоящата инстанция не счита за нужно да приповтаря доводите по отношение на липсата на правен интерес от обжалване поради факта, че същите са изложени по - горе в мотивите на настоящото решение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо и ал. 3 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

Цитирани разпоредби

3