Решение № 1435 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване на данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ - София при Централно управление (ЦУ) на НАП, подадена чрез юрк. Кирова, против Решение №34514/21.10.2025 г. постановено по адм. д. № 6764/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22221423002805-091-001 от 22.11.2023 г. издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ – София, потвърден с Решение № 836 от 20.06.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, с който по отношение на дружеството са установени допълнително задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди м. януари 2023 г. и м. февруари 2023 г. в общ размер на 49 406,73 лева. В касационна жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни доводи по същество на спора. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - „ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС“ ЕООД, оспорва същата чрез адв. Тосков по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Ревизионен акт № Р-22221423002805-091-001 от 22.11.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 836 от 20.06.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, с който по отношение на „ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС“ ЕООД са установени допълнително задължения за ДДС за данъчни периоди м. януари 2023 г. и м. февруари 2023 г. общо в размер на 49 406,73 лева. От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22221423002805-020-001 от 11.05.2023 г., с обхват определяне на задължения за данък върху добавената стойност на „ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС“ ЕООД за 3 данъчни периода - м. януари, м. февруари и м. март 2023 г., изменена по отношение на срока със Заповеди за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ №Р-22221423002805-020-002 от 11.07.2023 г., №Р-22221423002805-020-003 от 04.08.2023 г., №Р-22221423002805-020-004 от 23.08.2023 г. За резултатите от извършената ревизия е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р- 22221423002805-092-001 от 30.10.2023 г., връчен на 31.10.2023 г., въз основа на който бил издаден Ревизионнен акт № Р-22221423002805-091-001 от 22.11.2023 г., връчен електронно на 17.01.2024 г. При обжалване по административен ред РА е потвърден с Решение № 836 от 20.06.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по следните факти: Ревизираното дружество е вписано в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на 26.11.2018 г., с капитал към момента на провеждане на ревизията в размер на 250 360 лева, разпределен в 250 360 дружествени дяла, на стойност 1 лев, с еднакви права, внесен изцяло като непарични вноски - право на собственост върху недвижими имоти – 8 самостоятелни обекта - апартаменти със съответните им прилежащи идеални части от общите части на масивни сгради с идентификатори 67653.1.908.10 и 67653.1.908.11, представляващи част от жилищен комплекс – вилно селище „Горски кът“ 3 в местността „Караманджа“ в землището на гр. Смолян. Установено е, че по отношение на три от имотите апортните вноски са вписани в Имотния регистър на Службата по вписвания при Районен съд – Смолян, както следва: на 10.10.2022 г. – апорт на самостоятелен обект собственост на М. С. и М. С. – жилище, апартамент [номер], с идентификатор [номер]; на 06.12.2022 г. – апорт на самостоятелен обект собственост на О. Г. Б. и М. В. Б. – жилище, апартамент [номер], с идентификатор [номер] и на 06.12.2022 г. – апорт на самостоятелен обект собственост на С. П. Г. – жилище, апартамент [номер], с идентификатор [номер]. Вносителите на апортните вноски са придобили апортираните имоти от „ПАМПОРОВО ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ООД”. С Договори за продажба на дружествени дялове от 30.05.2022 г. и 05.12.2022 г. съдружниците направили непаричните вноски са прехвърлили дружествените си дялове от капитала на „ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС“ ЕООД на управителя и представляващ дружеството – К. Е.. При така установената фактическа обстановка, органите по приходите формирали изводи, че с внасянето на непарични вноски в капитала на „ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС“ ЕООД и последващата продажба на дружествени дялове на управляващия съдружник в дружеството е прикрита действителната воля на страните по тези сделки - придобиване правото на собственост върху недвижимите имоти от дружеството, реализирането на което чрез покупко – продажба би лишило „ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС“ ЕООД от нормативно предвидената възможност в чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС вр. чл. 10, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДДС да приспадне правото на данъчен кредит, доколкото физическите лица (продавачи/прехвърлители) не са регистрирани по ЗДДС. С позоваване на установените факти, че „ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС“ ЕООД не е декларирало приходи от търговска дейност в годишните отчети за дейността, по чл. 92, ал. 3 от ЗКПО за 2021 г. и 2022 г., а и в публикуваните годишни финансови отчети за тези периоди, в мотивите на решението на директора на Дирекция „ОДОП“ е посочено, че от момента на придобиване на процесните 3 имота чрез внасянето им като непарични вноски в капитала на дружеството до края на ревизираните периоди те не са ползвани за осъществяване на икономическа дейност, включително и за извършване на облагаеми доставки, по смисъла на чл. 69 от ЗДДС. Отчетено е, че страна по представения договор за наем на имотите от 03.01.2023 г. е свързаното с „ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС“ ЕООД лице „БР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, на което се твърди да са предоставени за временно възмездно ползване, за да се докаже привидното им бъдещо ползване за облагаеми доставки. Първоинстанционният съд е приел, че оспорения ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценка на неговата обоснованост и материална незаконосъобразност, решаващият състав е приел, че акта противоречи на материално правните разпоредби. Съдът е описал извършените действия и събраните доказателства в хода на ревизията, както и констатациите на органите по приходите, като е очертал спорния по делото въпрос, а именно обосновано ли е отказано ползване на данъчно предимство – приспадане на данъчен кредит от ревизираното дружество, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС - като правоприемник на апортираните в капитала недвижими имоти – закупените от „ПАМПОРОВО ДИВЕЛЪПМЪНТ“ ООД от нерегистрираните по ЗДДС физически лица, вносители на непаричните вноски. Приел е, че в доказателствена тежест на органите по приходите е да установят и обосноват направените в ревизионния акт и ревизионния доклад фактически и правни изводи относно наличието на симулативни сделки, целящи неправомерно ползване на данъчно предимство. В тази връзка е посочил, че в конкретния случай изводите относно намерението на страните по посочените от органите по приходите привидни сделки – апортите на недвижими имоти и последващата продажба на дружествени дялове не са обезпечени с нито едно от приложените доказателства в ревизионното производство, а са резултат на анализ на действащата нормативна уредба, която не изключва възможността за прилагане на предвидения в чл. 10, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДДС вр. чл. 60 от ППЗДДС ред за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит от приобретателя (правоприемника) на недвижимите имоти – „ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС“ ЕООД. Счетени са за несъответни на представените доказателства от ревизираното дружество и от наемателя по договора за наем на недвижими имоти от 03.01.2023 г., изводите относно неизползване на недвижимите имоти за осъществяване на облагаеми доставки. Формиран е извод, че установената последователност на осъществените апорти на недвижими имоти и продажби на придобитите дружествени дялове на управляващия съдружник в дружеството правоприемник, не може да е доказателство и основание за извод, че страните по сделките са целели различен резултат от настъпилите правни последици - ползване на внесените в собствения капитал на дружеството недвижими имоти за осъществяване на декларираната от „ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС“ ЕООД икономическа дейност - инвестиции в недвижими имоти, строителство и покупко – продажба, обзавеждане и отдаване под наем на собствени недвижими имоти. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, обсъдил е релевантните за спора факти и в съответствие с доказателствата по делото е приложил правилно материалния закон. Административният съд е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е в съвкупност доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Фактическата обстановка не е била спорна между страните по делото и е установена от съда съобразно приетите по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че спорът е правен и касае материалната законосъобразност на ревизионния акт в оспорената му част и по-конкретно наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС за признаване правото на данъчен кредит в полза на ревизираното дружество, възникнало по силата на правоприемство по чл. 10, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДС при правоприемство чрез непарична вноска в капитала на търговско дружество, лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. Нормата на чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС предвижда хипотеза, при която в случаите на чл. 10 от закона правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит и за получените стоки и услуги, за които преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият не е имал право на приспадане на данъчен кредит, когато са налице едновременно следните условия: 1. получените стоки или услуги ще се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от закона и доставчикът на стоките и услугите е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата и 2. стоките и услугите са придобити от преобразуващия, отчуждителя или апортиращия до 5 години, а за недвижими вещи - до 20 години, преди датата на вписването на съответното обстоятелство по чл. 10 от закона в търговския регистър. В настоящия случай обоснован се явява изводът на съда за недоказаност на спорните твърдения на приходната администрация по отношение намерението на страните по посочените от органите по приходите привидни сделки – апортите на НИ и последващата продажба на дружествени дялове. Доказателствената тежест за установяване наличието на симулативни сделки, целящи неправомерно ползване на данъчно предимство е на приходната администрация. В конкретния случай обосновано решаващият състав на административният съд е приел, че твърденията на органите не се основават на приложените доказателства в ревизионното и съдебното производство. Правилно и съобразено с представените доказателства е и приетото от решаващият състав на административният съд необосновано твърдение на органите по приходите за липса на една от предпоставките на чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС, а именно - получените стоки да се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от ЗДДС. Правилно е съобразено, че твърденията на приходната администрация не кореспондират с представените и неоспорени доказателства от ревизираното дружество и от наемателя по договора за наем на недвижими имоти от 03.01.2023 г., независимо че същите са свързани дружества. В тази връзка следва да бъде отчетено и обстоятелството, че процесните имоти са включени като места за целогодишно настаняване в Апартаментен туристически комплекс "ФОРЕСТ НУК", местност Караманджа, Смолян, собственост на "ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС" ЕООД в публично достъпния Национален туристически регистър, воден от Министерство на туризма, съгласно издадено въз основа на Заповед на министъра на туризма № Т-РД-15-448 от 22.02.2023 г., Удостоверение за категория № РК-19-15460 от 22.06.2023 г., валидно до 22.06.2028г. В допълнение следва да се посочи, че представените писмени доказателства от ревизираното дружество, а и от наемателя "БР МЕНИДЖМЪНТ" ООД удостоверяват обективните материални и технически възможности за извършване на конкретния вид и обем ремонтни дейности, документирани с издадената на 31.07.2023 г. фактура и не могат да бъдат игнорирани или ценени единствено в контекста на установената свързаност. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане на ответника се следват разноски съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие в размер на 2 330 евро, представляващо адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,