Решение № 719 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 131/2010 г.

Решение № 719 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 131/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. С. чрез адв. Г. М. срещу решение от 30.10.09 г. по в. гр. дело № 2297/09 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 17.12.08 г. по гр. дело № 9978/08 г. на Софийския районен съд, II г. о. 72 състав и е присъдена сумата 1200 лв разноски. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, предявени от същата страна против "С. Е." ООД, с присъждане на 1200 лв разноски. С определение № 498 от 5.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта за разноските на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК относно точното тълкуване на разпоредбата на чл. 80 ГПК, изискваща представянето на списък за разноски с оглед преценката на съда присъждат ли се разноски при непредставянето на такъв. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е присъдил разноски без да е представен списък по смисъла на чл. 80 ГПК. Освен това прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касационната жалба "С. Е." ЕООД гр. София моли въззивното решение в частта, в която е допуснато до касационно обжалване - в частта за разноските, да бъде оставено в сила. Претендира за разноските за касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № СЕ-000-37/24.01.07 г. на управителите на "С. Е." ООД, с която е прекратен трудовия договор с Г. Х. С., на длъжност"специалист недвижими имоти", на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ - съкращаване в щата, считано от 22.01.08 г., е законосъобразна, поради което е оставил в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, в т. ч. и в частта за разноските. Разгледано е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е прието, че присъдената сума 1200 лв не е прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на делото. В тежест на ищеца са присъдени и разноските пред въззивната инстанция в размер на още 1200 лв адвокатско възнаграждение. Поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е присъждат ли се съдебно-деловодни разноски при непредставянето на списък за разноските, изискуем съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и приетото с определение № 145 от 1.07.09 г. по т. д. № 356/09 г. на ВКС, ТО и определение № 434/4.03.09 г. по т. д. № 718/08 г. на ВКС, I т. о. В тях е прието, че не следва да се присъждат съдебно-деловодни разноски без да е представен списък. С оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката, обективирана в обжалваното решение. Списъкът за направените разноски е предпоставка за обжалване на решението в частта за разноските, но не и за присъждане на дължимия адвокатски хонорар в производството, доказан по надлежния ред. При това разрешение на поставения въпрос се налага извод, че въззивното решение е правилно в частта за разноските и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предявени са три обективно съединени иска - по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като паричното вземане е предявено за 4500 лв. Адвокатското възнаграждение в размер на 1200 лв не надвишава трикратния размер на минимално допустимия съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 вр. с § 2 от ДР на Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. С оглед изхода на касационното производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба разноските и за тази инстанция в размер на 1050 лв, представляващи адвокатско възнаграждение - 450 лв за изготвяне на възражение срещу касационната жалба съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата и 600 лв за процесуално представителство. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.