Определение № 11914 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11177/2025 г.
ВАСВторо отделение25.11.2025 г.докладчик Георги Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3847 от 25.08.2025 г., постановено по адм. дело № 902/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. ОСЪЖДА община Септември да заплати на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304 сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ секретар: Членове: /п/ ТАНЯ РАДКОВА /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на община Септември, чрез адв. П. Иванов, срещу определение № 3847 от 25.08.2025 г., постановено по адм. дело № 902/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед № ТУ-77/13.06.2025 г. на областния управител на област Пазарджик. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната на обжалваното определение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено допуснатото предварително изпълнение на заповед № ТУ-77/13.06.2025 г. на областния управител на област Пазарджик. Претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника и заинтересованата страна. Ответникът – областния управител на област Пазарджик, чрез процесуалния си представител гл. юрк. М. Ангелиева, в срока по чл.232 АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение. Заинтересованата страна – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД), чрез процесуален представител ст. юрк. И. Димитров, депозира писмен отговор, като развива съображения за неоснователност на частната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Със Заповед № ТУ-77/13.06.2025 г. на областния управител на област Пазарджик, е допуснато допълване на разрешение за строеж № РС-48/13.11.2024 г., издадено от същия орган, за обект: „Реконструкция на Въздушен електропровод 110 kV „Семчиново", находящ се в землищата на с. Момина клисура и гр. Белово от община Белово, гр. Септември, с. Симеоновец, с. Варвара и с. Лозен от община Септември, с. Братаница, с. Ляхово, с. Паталеница, с. Алеко Константиново и с. Главиница от община Пазарджик, област Пазарджик. С процесния административен акт, на основание чл. 154, ал. 2, т. 5 т ЗУТ е извършена промяна в част „Строително-конструктивна" - замяна на монолитни фундаменти с монтажни фундаменти за стълбове тип H.D., оптимизация на геометричната и статистически схеми на СРС, 110 kV, болтова конструкция тип 30.D. и 60.D., съгласно одобрен инвестиционен проект, неразделна част от заповедта. Административен съд – Пазарджик е уважил искането по чл. 167, ал. 1 АПК във вр. с. чл. 60, ал. 1 АПК и е допуснал предварително изпълнение на заповедта, като е развил мотиви за наличие на предпоставките за това. Счел е, че е налице обоснован особено важен държавен и обществен интерес, тъй като спирането на реконструкцията би могла да доведе до нецикличност на ел. подаването, предвид свързаните подстанции, което от своя страна би довело до затруднения в дейността на сгради с обществено значение, както и ЖП превоза. От друга страна чрез спирането на реконструкцията може да последва значителна или трудно поправима вреда, имайки предвид, че планираните дейности се съфинансират с европейски средства. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и правилни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че въздушната линия 110 kV „Семчиново“ е въведена в експлоатация през 1947 г., като към настоящия момент се извършва нейна реконструкция. Същата се изпълнява по сложен и натоварен график, обусловен от необходимостта да не бъде прекъснато електрозахранването на потребителите, тъй като това би застрашило енергийната сигурност на страната. Планираните строително-монтажни дейности следва да бъдат реализирани в кратки срокове, за да може обектът да бъде въведен в експлоатация с акт на Държавна приемателна комисия предвид настъпващия есенно-зимен период, характеризиращ се с обичайно повишено електропотребление. По делото е установено също, че забавянето на реконструкцията би създало значителни затруднения в периода на завишено сезонно потребление на електроенергия, като би поставило в риск нормалното функциониране на обществени сгради и ключови инфраструктурни обекти, включително въздушната линия, обслужваща железопътните превози. Налице е реална опасност от настъпване на аварии и прекъсване на електроснабдяването при забавяне на реконструкцията, което обуславя необходимостта от незабавното изпълнение на акта. Съгласно чл. 167, ал. 1 АПК, съдът може да допусне предварително изпълнение на административен акт по искане на страна при условията, при които то би могло да бъде допуснато и от административния орган. Разпоредбата препраща към чл. 60, ал. 1 АПК, съгласно който предварително изпълнение се допуска, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да бъдат защитени особено важни държавни или обществени интереси, при опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, както и когато от забавянето могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди. По искане на страна предварителното изпълнение може да бъде допуснато и за защита на особено важен неин интерес. Понятието „особено важен“ има оценъчен характер и съдът следва да извърши конкретна преценка според особеностите на всеки отделен случай. Релевантен е критерият предварителното изпълнение да бъде в непосредствена причинно-следствена връзка със защитата на посочените в нормата ценности и интереси, като по-късното изпълнение на акта би създало вероятност за настъпване на неблагоприятните последици, визирани в чл. 60, ал. 1 АПК. В настоящия случай съдът приема, че защитата на особено важен държавен и обществен интерес е налице, доколкото своевременното завършване на реконструкцията на ВЛ 110 kV „Семчиново“ е пряко свързано с гарантиране на стабилността и непрекъснатостта на електроснабдяването в период на повишено натоварване на електроенергийната система. Обосновано може да се направи извод, че забавянето на изпълнението би довело до значителни и трудно поправими вреди както за потребителите, така и за значими обществени обекти, включително железопътната инфраструктура. Предвид изложеното, като приема искането за допускане на предварително изпълнение на заповед № ТУ-77/13.06.2025 г. на областния управител на област Пазарджик за основателно и го уважава, съдът постановява правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски от заинтересованата страна се явява основателно и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и във връзка с представените доказателства по делото, следва да се осъди община Септември да заплати на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението е определен съобразно фактическата и правна сложност на спора на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение
Цитирани разпоредби
14- чл. 143, ал. 4 АПК
- чл. 144 АПК
- чл. 167, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 232 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 60, ал. 1 АПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 154, ал. 2, т. 5
- чл. 229
- чл. 24
- чл. 37, ал. 1