Определение № 826 от 17.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 759/2012 г.
ВКСIII гражданско отделение17.12.2012 г.докладчик Олга Керелска
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. М. Н. за спиране на производството по делото на осн. чл. 631 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА определение от 21.06.2012 год., постановено по в. ч. гр.д. № 8550/2012 год. на СГС,ГК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по чл. 274,ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на Н. М. Н. чрез адв. Н. М. срещу определение от 21.06.2012 год., постановено по в. ч. гр.д. № 8550/2012 год. на СГС. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна. Направено е искане съдът да спре производството по делото и на осн. чл. 629,ал.3 ГПК и да отправи преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 47 от Х. за основните права в Европейския съюз. Ответниците по частната жалба не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима подадената от адв. М., процесуален представител на Н. М. Н., частна жалба срещу определение от 27.02.210 год. на СРС, 39 състав, постановено по гр.д. №16637/2007 год., с което първоинстанционният съд е отказал да приеме предявеният от Н. инцидентен установителен иск. Определението е правилно. Въззивният съд правилно е приел, че на обжалване пред по- горен съд подлежат само две групи съдебни актове – тези които преграждат по- нататъшното развитие на делото и тези, за които законът изрично предвижда възможността да бъдат обжалвани / чл. 274,ал.1 ГПК/. Обжалваното определение не попада в нито една от двете хипотези: Същото не е преграждащо, доколкото няма пречка инцидентният установителен иск да бъде предявен и разгледан в самостоятелно производство. Същевременно определението, с което е отказано приемането на инцидентен установителен иск, не е от кръга определенията, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване. Доколкото определението на първоинстанционният съд не подлежи на инстанционен контрол, правилно е прието, че подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Предвид изложеното направеното искане за спиране на производството с оглед отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейските общности, е неоснователно. Съгласно чл. 628ГПК такова запитване се прави, когато се налага тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Очевидно настоящия случай не е такъв, доколкото става въпрос за прилагане на норми от националния процесуален закон. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3- то г.о. отделение