Определение № 1324 от 06.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12023/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „КОСМОС ЖЕЛЕВ“ ЕООД, ЕИК 103222181, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Илинден“ №1, против Определение № 11519 от 23 октомври 2025 година, постановено от Административния съд – Варна по адм. д. № 201/25 година. С обжалваното определение, административният съд е оставил без разглеждане исковата молба на „КОСМОС ЖЕЛЕВ“ ЕООД против Националната агенция за приходите с пр. осн. чл. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ с цена 3 175 700 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно проведено изпълнително производство по изп. дело № 3140015157/2014 г. по описа на публичен изпълнител към ТД на НАП-Варна, в което е проведен търг на описаните в исковата молба недвижими имоти, поради липса на изпълняемо право, погасено след изтичане на абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми и производството по адм. д. № 201/2025 г. по описа на АС-Варна е прекратено. Административният съд е постановил този резултат приемайки, че ищецът претендира вреди по реда на чл.299, ал.1 АПК. Посочвайки като абсолютна процесуална предпоставка за този иск, предварителната отмяна на незаконосъобразните постановления, действия или бездействия на административния орган по изпълнението, съдът е приел, че тя в случая не е налице. Съдът е посочил, че нито се твърди от ищеца, нито са представени доказателства да е проведено производство по чл.294 АПК във връзка с постановленията, действията или бездействията на публичния изпълнител. Посочил е също така, че ищецът е разполагал с възможността да обжалва действията, извършени от публичния изпълнител във връзка с насрочването и провеждането на публичната продан, но не се е възползвал от нея. Въз основа на тези съображения, административният съд е преценил, че липсва задължителната процесуална предпоставка по чл.299 АПК и искът следва да се остави без разглеждане. В частната жалба, частният жалбоподател твърди неправилност на определението. От направените в нея възражения и изложени доводи следва, че порокът на определението, който се твърди, е неправилно приложение на закона от съда. Частният жалбоподател иска отмяна на определението и връщане на делото на АС – Варна за разглеждане на спора по същество. Ответникът – Националната агенция за приходите оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор от 04.12.25 година. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл. 230, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. Частната жалба е и основателна. Съображенията за този извод са следните: От съдържанието на исковата молба, по която е образувано делото пред административния съд следва, че с нея е предявен осъдителен иск срещу НАП, за заплащане на обезщетение за понесени имуществени вреди, претърпени в резултат на публичната продан на имоти, собственост на ищеца, извършена от публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна. Преди да изложи съображенията си по същността на обжалването, настоящият съдебен състав ще посочи някои допуснати от административния съд съдопроизводствени нарушения, които макар и да не са съществени, не следва да се допускат. Диспозитивът на обжалваното определение е неточен от гледна точка на терминологията в закона. Съгласно чл.130 ГПК, когато съдът констатира недопустимост на предявения иск, съдът връща исковата молба, а не я оставя без разглеждане. В началото на определението и в диспозитива му, съдът ( чието е правомощието да определи правната квалификация на предявения иск) е посочил, че предявеният иск е с пр. квалификация по чл.1, вр. с чл.4 ЗОДОВ. При преценката си за недопустимост на иска, административният съд е дал друга правна квалификация на иска, а именно като такъв с пр. осн. чл. 299, ал.1 АПК. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е преценил допустимостта на иска в края на съдопроизводствените действия по делото, в хода по съществото на спора. Допустимостта на иска се преценява при подаването на исковата молба, по аргумент от чл. 140, ал. 1 ГПК. При допускане на иска за разглеждане, съдът следва да определи и правната му квалификация, която да съобщи и на страните, за да могат те да организират своевременно и напълно защитата си. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че административният съд погрешно е квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл. 299 АПК. От съдържанието на исковата молба следва, че правна квалификация на иска е по чл. 19 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) във връзка с чл. 17, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс ( ДОПК). Член 19 ЗНАП предвижда отговорност на агенцията за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНАП, органи на агенцията са и служители, заемащи длъжност „ държавен публичен изпълнител“, „главен публичен изпълнител“, „старши публичен изпълнител“, „публичен изпълнител“, „държавен вътрешен одитор“, „главен вътрешен одитор“, „старши вътрешен одитор“ и „вътрешен одитор“. От цитираната законовата регламентация следва, че публичният изпълнител при ТД на НАП-Варна е орган на НАП и агенцията следва да отговаря за неговата незаконна дейност, в случай, че такава се установи. Принудителното изпълнение на публични вземания се извършва от публичен изпълнител по реда на ДОПК. Следователно, характерът на твърдяната вредоносна дейност и органът, който я извършва са определящи за правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл. 19, ал. 1 НАП вр. с чл. 17, ал. 6 ДОПК, а не по АПК. От разпоредбите на чл. 19 ЗНАП тълкувани във връзка една с друга следва, че когато вредите са причинени от незаконосъобразни актове, искът за имуществена обезвреда от тези актове, може да се предяви единствено и само след предварителната отмяна на тези актове. Когато, обаче, актове са нищожни, засегнатото лице разполага с две възможности – да постигне изрично прогласяване на нищожността им чрез жалба по реда на ДОПК, след което да предяви иск по чл. 19, ал.1 вр. с ал. 2, изречение първо ЗНАП или направо да предяви иск по чл. 19, ал. 2, изречение второ ЗНАП, в който случай, твърденията за нищожността на акта ще се преценят от съда във връзка с основателността на предявения осъдителен иск, но преценката му ще намери място единствено в мотивите на решението по иска. С тези две възможности разполага и засегнато лице от незаконните действия или бездействия на орган по приходите. Следва да се посочи, че аналогична е регламентацията в чл. 204, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 АПК, касаеща иска за заплащане на обезщетение за вреди, понесени от от административна дейност. В конкретния случай, от обстоятелствената част на исковата молба следва, че претендираното обезщетение е за вреди от незаконосъобразно изпълнително производство по изпълнително дело № 3140015157/2014 г. по описа на публичен изпълнител към ТД на НАП-Варна, проведено по реда на ДОПК, а не по реда на АПК. Във връзка с твърдението за незаконосъобразно проведено изпълнително производство, ищецът сочи незаконосъобразен акт на публичния изпълнител, отменен по съдебен ред с решение, постановено по адм. д. № 1869/20 г. на Варненския административен съд. Макар и този акт на публичния изпълнител да не е индивидуализиран в исковата молба чрез номер и дата, той е определяем от съдебното решение, с което се твърди, че той е отменен. Определен по посочения начин, соченият вредоносен акт на публичния изпълнител е Разпореждане изх. № С200003-137-0006287/16.07.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна по изп. д. № 3140015157/2014 година. Наред с посочването на този незаконосъобразен акт на публичния изпълнител, в исковата молба са направени доводи за нищожност на актове и действия на публичния изпълнител по същото изпълнително дело. Така например, ищецът твърди липсата на компетентност на изпълнителния орган, в случая на публичния изпълнител за осъществяване на вземането по принудителен ред, когато реално изпълняемото право не съществува( лист 6 от гр. Д. № 2602/24 г. на Варненски окръжен съд). В административното съдопроизводство, доводи за липса на компетентност на органа, са основание за преценка от страна на съда на валидността, респективно наличието на порока нищожност на актовете и/или действията на този орган. Също така, в исковата молба - лист 8 от гр. д. № 2602/24 г. на Варненски окръжен съд, ищецът поддържа, че публичната продан на имотите, описани в исковата молба е „изначално незаконосъобразна и порочно проведена“. Така формулирано твърдението, може да означава и твърдение за нищожност на актовете и действията на публичния изпълнител, издадени и предприети във връзка с провеждането и извършването на публичната продан, което съдът е следвало, но не е уточнил, дали е така. Също в исковата молба, лист 9, ищецът поддържа, че офертата на публичния изпълнител е невалидна, доколкото той не е разполагал с възможността да се разпорежда с имущество на „Космос Желев“ ЕООД и е приета оферта, направена без основание. Употребените изрази „ невалидна“, „без основание“ също са изисквали уточнение. Административният съд е следвало да даде възможност на ищеца за уточнение, поддържа ли доводи за нищожност на актове и/или действия на публичния изпълнител и кои са те. Погрешната правна квалификация на предявения иск, дадена от административния съд, наличието на отменен като незаконосъобразен акт на публичния изпълнител, сочен от ищеца като вредоносен и наличието на доводи в исковата молба за нищожни актове и действия на публичния изпълнител по въпросното изпълнително дело, водят до извод за неправилност на решаващия извод на административния съд за недопустимост на предявения иск, респективно до неправилност на обжалваното определение. След отмяната му и връщане на делото на същия съдебен състав, съдът следва да изиска от ищеца и да му предостави възможност за уточнение относно актовете и/или действията на публичния изпълнител, за които поддържа порока нищожност. По тези съображения и на осн. чл. 236 вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд