Решение № 4541 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6872/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Адмнистративнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Велико Търново, чрез процесуален представител гл.юрк. М.Василева, против Решение № 1622 от 20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 253/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което по жалба от Б. Г. Б. от [населено място], обл.В.Търново е отменено Решение № 2153-04-14/27.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане [номер]/18.12.2024 г. на оправомощено лице за ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново и административната преписка е върната на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Велико Търново за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е отчел стабилитета на влязлото в сила Експертно решение № 90135 от зас.№ 87 от 12.11.2024 г., в което е отразено, че по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето, като по този начин е извършил недопустим косвен контрол за законосъобразност на експертното решение. Излага съображения и относно наличието в случая на „неуважителни причини“ по смисъла на чл. 30, ал. 4 от Наредбата за Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, тъй като заявлението-декларация за преосвидетелстване е подадено от упълномощено, с пълномощно от 18.07.2022 г., лице и е било обективно възможно депозирането на документите да бъде извършено по-рано. Твърди и че липсата на редовно уведомяване по чл. 56, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, не препятства възможността лицето да подаде заявление за преосвидетелстване и по собствена инициатива, като в тази връзка прави аналогия с приложението на чл. 33, ал. 5, т.13 от КСО. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Б. Г. Б. срещу Решение № 2153-04-14/27.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Б. Г. Б. от [населено място], обл.В.Търново, чрез процесуален представител адв. Ц.Димитрова, с писмена молба, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение, като правилно и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № 2153-04-14/27.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане [номер]/18.12.2024 г. на оправомощено лице за ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, с което на Б.Б. е възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал.1 от КСО и е отпусната добавка за чужда помощ на основание чл.103 от КСО, считано от 10.10.2024 г. Съдът е установил, че с разпореждане [номер] от 11.10.2017 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново на Б.Б. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 86% трайно намалена работоспособност, считано от 28.06.2017 г. Разпореждането е основано на Експертно решение № 648/17.03.2017 г. на ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ „Павликени“ ЕООД, с което на лицето е извършено първоначално освидетелстване по документи и е определена 86% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години – до 01.02.2020 г., с начална датата на инвалидизация - 08.02.2017 г. Това решение е оспорено и с Експертно решение №907/16.10.2017 г. на НЕЛК е отменено и върнато за ново освидетелстване. След преосвидетелстване от ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ „Павликени“ ЕООД е постановено Експертно решение № 519 от Заседание № 45 от 06.03.2018 г., с което работоспособността на лицето е оценена на 88% трайно намалена за срок от три години – до 01.03.2021 г. Със следващо ЕР № 90321/04.06.2021 г. за преосвидетелстване, поправено поради техническа грешка с ЕР №90487/13.07.2021 г., на Б.Б. е определена 84% трайно намалена работоспособност за срок от три години – до 01.06.2024 г. Въз основа на това ЕР изплащането на пенсията за инвалидност е продължено с разпореждане [номер] от 29.10.2021 г. Съдът е установил, че с последващо ЕР №90061/10.10.2024 г. на ТЕЛК към „КОЦ – Велико Търново“, на Б. е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ за срок от 1 година – до 01.10.2025 г. Поради просрочие на преосвидетелстването, с Писмо изх. №2151-04-6014#1/ 08.11.2024 г. началникът на Отдел „Пенсии“ е изискал ТЕЛК да се произнесе има ли вина лицето за по-късното преосвидетелстване. С ЕР № 90135/12.11.2024 г., което не е оспорено, комисията е посочила, че по-късното издаване на ЕР е по вина на лицето -същото е уведомено за предстоящото преосвидетелстване на 04.01.2024 г., а документите от негова страна са подадени в РКМЕ на 12.07.2024 г. от пълномощник. На основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 4 от НПОС с разпореждане [номер] от 18.12.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряван“ при ТП на НОИ – Велико Търново е възобновена и увеличена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 10.10.2024 г. – датата на преосвидетелстване до 01.10.2025 г. и на основание чл. 103 от КСО за същия срок е отпусната и добавка за чужда помощ. Разпореждането е обжалвано от лицето по отношение на датата на възобновяване на пенсията, с искане пенсията да продължи да се изплаща от 01.06.2024 г., от която дата да се отпусне и добавката за чужда помощ. Горестоящият административен орган е постановил обжалваното Решение №2153-04-14/27.02.2025 г., с което жалбата на Б. е отхвърлена като неоснователна. Директорът на ТП на НОИ-Велико Търново е приел, че лицето е подало заявление – декларация по-късно от предвидения в чл. 101б, ал. 2 от ЗЗ тримесечен срок преди изтичане на срока на ЕР, независимо дали е уведомено от РЗИ по реда и в срока по чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ, че не е налице забавяне на медицинската експертиза, а има забавяне от страна на лицето, поради което не следва удължаване на срока на действие на изтеклото ЕР и на срока на изпащане на пенсията. Позовавайки се на чл. 30, ал. 4 от НПОС органът е посочил, че при явяване на лицето за преосвидетелстване след изтичане на срока по неуважителни причини, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, в случая – 10.10.2024 г., че ЕР № 90135/12.11.2024 г. не е оспорено и е влязло в сила, както и че заявлението е подадено от пълномощник, овластен за това от 2022 г., поради което обективно е било възможно депозиране на документите по-рано. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, първоинстанционният съд е приел, че решението на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е обаче, че актът е издаден при неправилно приложение на материалния закон. След анализ на разпоредбите на чл. 30, ал.3 и ал.4 от НПОС, чл.101б, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето, чл.56, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ и чл. 69, ал.3 във връзка с ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, съдът е приел, че независимо от вписаното от ТЕЛК в ЕР № 90135/12.11.2024 г., че по-късното преосвидетелстване е по вина на Б., от страна на РЗИ не е изпълнено задължението по чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ за служебно уведомяване на лицето, поради което не може да се приеме, че вината за късното преосвидетелстване е на лицето. Посочил е, че разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от НМЕ, в изпълнение на която е издадено ЕР № 90135/12.11.2024 г., не съдържа изрично изискване ТЕЛК да се произнася относно вината на лицето, респективно да преценява дали има уважителни причини за неявяването, като компетентен за това е пенсионният орган, съгласно чл. 30, ал. 3, пр. 3 от НПОС, като единствено мотивираното им неналичие би било условие за прилагане на разпоредбата. Счел е, че компетентният орган не е изследвал въпроса дали преосвидетелстването на Б. е извършено след изтичането на срока по неуважителни причини по смисъла на чл. 30, ал 4 от НПОС, че изложената хипотетична възможност, заявлението да се подаде по-рано от пълномощника, не удовлетворява изискването за анализ на причините и вината на заявителя, както и че вписването на обстоятелството, че по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето, не води до неприложимост на разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от НПОС. Обобщил е, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 30, ал. 4 от НПОС, доколкото забавата за подаване на документите за преосвидетелстване се дължи на неизпълнение на служебното задължение за надлежно уведомяване по реда на чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ, респективно чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, поради което актовете са постановени в нарушение на изискването по чл. 35 от АПК, а оттам и на материални закон и неговата цел. В заключение съдът е формирал извода, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане в частта относно началната дата, от която е възобновено изплащането на пенсията и е отпусната добавка за чужда помощ, е незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК и следва в тази част да се отмени, като преписката се изпрати на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Обосновано съдът е достигнал до извода, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон и целта на закона и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях. Спорният по делото въпрос е дали органите на НОИ правилно са определили началния момент на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване при възобновяването й, причината за по-късното подаване на документите за преосвидетелстване и наличието на вина за това от страна на преосвидетелстваното лице. Разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от НПОС, посочена като правно основание в разпореждането, в относимата редакция, предвижда, че когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, в случая липсват доказателства за осъществяване на фактическия състав на посочената разпоредба - в решението и разпореждането не се съдържат фактически констатации и изводи относно наличието на неуважителни причини, поради което не е имало основание за прилагането й. Вписаното в ЕР № 90135/12.11.2024 г. на ТЕЛК също не установява релевантните за приложението на чл.30, ал.4 от НПОС факти, още повече че компетентен в случая е пенсионния орган, който съгласно чл.30, ал.3, предл. трето от НПОС е следвало да съобрази дали закъснялото преосвидетелстване е по вина на лицето или не. В тази връзка ирелевантно за тази преценка е и обстоятелството, че ЕР № 90135/12.11.2024 г. на ТЕЛК не е обжалвано. Ето защо единствено мотивираното неналичие на „уважителни причини“ би било условие за прилагане на разпоредбата, а в случая такива не се установяват. Както правилно е установил първоинстанционния съд, по делото не са събрани доказателства за надлежно уведомяване на Б. за необходимостта от преосвидетелстване, съгласно чл.101б, ал.1 от Закона за здравето, не е спазен и реда, регламентиран в чл.18а от АПК, не е съобразена и разпоредбата на чл.56, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ. След като лицето не е било надлежно уведомено за предстоящото преосвидетелстване, в изпълнение целта на закона пенсията е следвало да продължи да се изплаща и след 01.06.2024 г. Като не са изследвали наличието на надлежно уведомяване по реда на чл.101б, ал.1 от ЗЗ, респ. чл.56, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ, пенсионният орган и Директорът на ТП на НОИ- Велико Търново са постановили актовете си, без да изяснят всички обстоятелства от значение за конкретния случай, в нарушение на изискването по чл.35 от АПК. Последното от своя страна е довело до извеждането на неправилния извод, че вината за късното преосвидетелстване е на лицето. В този смисъл е и практиката на ВАС – Решение № 3820 от 6.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10714/2025 г., VI о., Решение № 1888 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11843/2024 г., VI о.,Решение № 4312 от 25.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7896/2024 г., VI о. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор и с оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, основателно се явява искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на процесуалния представител на ответника. В приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 15.07.2025 г. е вписана уговорка за безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на цитираното основание. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Ц.Димитрова адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като при определяне на размера съдът съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ответника действия по правна защита и съдействие, изразяващи се единствено в изготвяне на писмена защита. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,