Решение № 7129 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10281/2024 г.

Производството е по реда на чл. 187, във вр. с чл. 194б, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на М. Г. – и. ф. административен ръководител – председател на Военен съд (ВС) - София, срещу решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) по т. 1. 1 от протокол № 35 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка от 24.09.2024 г. за избор на административен ръководител – председател на Военен съд – София, с което същата е получила 4 гласа "за" и 5 гласа "против" и не е назначена на длъжността „административен ръководител – председател“ на ВС – София. В жалбата се твърди, че решението е нецелесъобразно и незаконосъобразно поради несъответствие с целта на закона, като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ и чл. 61, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (Наредба № 1/2017 г.), при противоречие с материалноправни разпоредби на чл. 194б, ал. 1, т. 2 от ЗСВ и чл. 47, ал. 5, т. 6 от Наредба № 1/2017 г. и при превратно упражняване на власт. Заявява, че кандидатурата й е съобразена изцяло с нормативните изисквания за заемане на длъжността, както и че не е налице необходимост, обосноваваща смяната на административния ръководител, при един ефективно осъществен първи мандат и при желание на съдийската общност реализираните политики и практики на управление да продължат, да се развият и надградят. Решението на Съдийската колегия на ВСС да не бъде назначена било незаконосъобразно и поради липса на мотиви. Моли за отмяна на решението и връщане на преписката на ВСС. В съдебно заседание, чрез пълномощник адвокат Искрев, поддържа жалбата. Представя писмени бележки. Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Ответникът - Съдийската колегия на ВСС, чрез процесуален представител юрисконсулт Топалова, изразява становище, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), поради липса на годен за оспорване административен акт, тъй като била подадена срещу решение, което има характер на вътрешнослужебен акт. Същото не било от кръга на актовете, подлежащи на съдебен контрол според изчерпателно изброените в ЗСВ. В условията на евентуалност, счита същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че липсват отменителните основания по чл. 146 от АПК. Оспореният административен акт бил издаден от компетентен орган, в пределите на предоставената му от закона оперативна самостоятелност, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Аргументира своето становище с липсата на нарушения при постановяване на решението и процедурата преди постановяването му в пределите на предоставената оперативна самостоятелност на административния орган. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли жалбата като недопустима, а в условията на евентуалност и като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. По делото е установено следното от фактическа страна: С решение на Съдийската колегия на ВСС по т. 5 от протокол № 30/26.09.2023 г., е открита, на основание чл. 167, ал. 2 във вр. с чл. 194а, ал. 1 от Закона за съдебната власт, процедура за избор на административен ръководител – председател на Военен съд - София, поради изтичащ мандат. (л. 296-297). Решението е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 85/10.10.2023 г. и е публикувано на официалната страница на ВСС в интернет. В установения от чл. 47, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. едномесечен срок, жалбоподателката М. Г. е подала писмено заявление с приложени към него документи, в съответствие с изискванията на чл. 194а, ал. 2 от ЗСВ и чл. 47, ал. 5 от Наредба № 1/2017 г. С решения по т. 21 от протокол № 5 от заседание на 20.02.2024 г., Съдийската колегия на ВСС провела процедурата по извънредно атестиране на М. Г., като и.ф. административен ръководител – председател на Военен съд – София, като е приета комплексна оценка "много добра". (л. 143). С решения по т. 6 от протокол № 16 от заседание от 20.05.2024 г., Комисията по атестирането и конкурсите към СК на ВСС, на основание чл. 194а, ал. 2 от ЗСВ, е допуснала до участие в процедура за избор за заемане на длъжността „административен ръководител – председател“ на Военен съд – София, открита с решение на СК на ВСС по протокол № 30/26.09.2023 г. кандидатите, сред които и полк. М. Г. – и.ф. административен ръководител – председател на Военен съд – София. КАК към СК на ВСС е внесла предложението за провеждане на избор в заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, насрочено за 02.07.2024 г. (л. 134-135). С решение по т. 8 от протокол № 23 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 21.05.2024 г., колегията е определила датата 02.07.2024 г. за провеждане на събеседване с допуснатите кандидати в процедурата за избор на административен ръководител – председател на Военен съд – София, за което същите са уведомени, видно от приложени по делото писма (л. 130-132). Впоследствие процедурата по изслушване на кандидатите е отложена за заседанието на СК на ВСС на 24.09.2024 г. В съответствие с чл. 194б, ал. 1, т. 3 от ЗСВ и чл. 56 и чл. 57 от Наредба № 1/2017 г., Комисията по професионална етика към СК на ВСС е приела решения по т. 1 от протокол № 1 от 18.01.2024 г., с които е приела становище относно притежаваните нравствени качества на жалбоподателката, което й е надлежно връчено на 22.01.2024 г. (л. 149-152). Видно от това становище, през последните пет години на кандидатката не са налагани дисциплинарни наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 от ЗСВ с влязло в сила решение. В съответствие с чл. 54 и чл. 55 от Наредба № 1/2017 г., Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на ВСС е приела мотивирани становища за притежаваните професионални качества на кандидатите за административен ръководител, със заключение, че същите притежават необходимите професионални качества за заемане на длъжността, за която кандидатстват. Становищата са предоставени на Съдийската колегия на ВСС, като с тях са запознати съответно и кандидатите за участие в избора на административен ръководител. Установено е от приложените по делото доказателства, че кандидатите са отговаряли на материалноправните условия за допускане, посочени в разпоредбите на чл. 170, ал. 2 и чл. 194а, ал. 2 от ЗСВ - изискването за стаж съгласно чл. 164, ал. 2 и ал. 4 от ЗСВ, и изискванията по чл. 169, ал. 1 от ЗСВ - необходимите професионални и нравствени качества и положителна комплексна оценка "много добра" от последното периодично атестиране, както и липса на налагано през последните 5 години дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. По отношение на жалбоподателката е изпълнено и изискването на чл. 169, ал. 1, изр. първо от ЗСВ да бъде магистрат от същото или от по-високо ниво на орган на съдебната власт. Към административната преписка са приложени и въпроси към кандидатите, отправени от Българския институт за правни инициативи (БИПИ), както и техните отговори, заведени в деловодството на ВСС - всички, публикувани на официалната страница на ВСС в интернет. С решения по т. 1 и т. 1. 1 от протокол № 35 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка, проведено на 24.09.2024 г., Съдийската колегия на ВСС провела процедурата за избора чрез събеседване (съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗСВ и чл. 58 и сл. от Наредба № 1/2017 г.). На това заседание на членовете на СК на ВСС е предоставена наличната по административната преписка информация за професионалния път на кандидатите, в т.ч. и оценките от последното им извънредно атестиране, придобиването на статут на несменяемост, становища относно нравствените им качества, както и становища относно професионалните им качества. С оглед извършване от Съдийската колегия на ВСС на преценка относно управленската компетентност на кандидатите за административен ръководител, по време на събеседването с тях същите са представили и защитили концепция за работата си като административен ръководител – председател на Военен съд - София, след което е протекло и самото събеседване по същество, чрез поставянето на въпроси към кандидатите от страна на членове на колегията и изслушването на отговорите им. След проведеното събеседване с кандидатите, в съответствие с чл. 60 от Наредба № 1/2017 г., членове на Съдийската колегия на ВСС са изразили становищата си по представянето на кандидатите, след което кандидатурата им е била подложена на гласуване чрез електронната система за гласуване. Видно от пълния стенографски протокол № 35/24.09.2024 г. и публикуваната на официалната страница на ВСС в интернет разпечатка от компютъризираната система за гласуване на решенията по протокола, Съдийската колегия на ВСС е гласувала с 4 гласа "за" и 5 глас "против" в подкрепа на кандидатурата на М. Г.. Така Съдийската колегия на ВСС е приела решение, с което не е назначила жалбоподателката за административен ръководител – председател на Военен съд - София, поради липса на изискуемото, съгласно чл. 171, ал. 1, във връзка с 5 във връзка с чл. 30, ал. 5, т. 4 от ЗСВ, мнозинство от осем гласа. В срока по чл. 187 от ЗСВ против това решение на СК на ВСС е депозирана жалба от М. Г.. Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която са налице и останалите положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗСВ заинтересованите лица могат да оспорват решенията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Тази разпоредба се отнася и за решенията на съответната колегия на ВСС по чл. 30, ал. 5, т. 4 от ЗСВ, а именно да определя броя, назначава и освобождава административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт. Разпоредбата на чл. 194б, ал. 5 от ЗСВ предвижда възможността за оспорване на това решение и препраща към чл. 187 от ЗСВ, уреждащ специален ред за разглеждане на това оспорване. Обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 194б, ал. 4 от ЗСВ е посочено решението за назначаване на кандидата за административен ръководител, не би могло да се възприеме като изключващо възможността на неуспелия кандидат да оспори това решение. Касае се за административен акт, който може да бъде оспорен от всяко лице, което има правен интерес. Такъв несъмнено е налице за адресата на акта и участничка в изборната процедура. В този смисъл липсва правна норма, която да изключва съдебен контрол върху процесното решение на СК на ВСС. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Проверката в рамките на настоящото производство касае спазването на границите на оперативната самостоятелност и спазването на закона при избора, като следва да се има предвид, че обжалваното решение е прието въз основа на наличието на обективните изисквания за заемане на длъжността, поставени от чл. 169, ал. 1, предл. първо от ЗСВ и 2, във вр. с чл. 164, ал. 2 от ЗСВ, и въз основа на субективната преценка по чл. 169, във вр. с чл. 162, т. 3 от ЗСВ за притежаване на необходимите професионални и нравствени качества, която преценка е в компетентността единствено на СК на ВСС. Законодателната уредба е определила формата за провеждане на избора – събеседване, и предмета на преценката – професионалната подготовка на кандидата, управленската му компетентност и нравствените му качества. Липсва обаче регламентиране на мярката за оценка, която е предоставена на свободната воля и преценка на членовете на колегията. Като гаранция за избягване на субективизма, който така или иначе е имплицитно заложен във всяка дейност по оценяване, законодателят е предвидил тази дейност да се извършва въз основа на събеседване, проведено от колективния орган при спазване изискванията за кворум, като това бъде обективирано в решение, прието с определено в закона мнозинство. Съдебният контрол по отношение оспореното решение е контрол за спазване на установените в ЗСВ условия и ред за провеждане на избор на административен ръководител. Извън обхвата на този контрол остава оценъчната дейност, резултат от изявената свободна воля на членовете на колективния решаващ орган, както и оценъчната дейност на членовете на този орган, в качеството им и на членове на двете помощни комисии, подготвящи провеждането на избора – Комисията по атестирането и конкурсите и Комисията по професионална етика към ВСС. Неоснователни са твърденията на оспорващата за допуснати от административния орган процесуални нарушения. Всички актове на органите на СК на ВСС във връзка с проведената процедура са връчени на жалбоподателката в предвидените в Наредба № 1/2017 г. срокове и тя е могла да вземе отношение по тях. Проведената процедура за избор на административен ръководител е протекла съгласно правилата, описани в ЗСВ и Наредба № 1/2017 г., които не гарантират на кандидата, отговарящ на формалните изисквания за заемане на длъжността административен ръководител, да бъде избран. Неоснователни са възраженията на съдия М. Г., че не са отчетени всички факти от значение за извършената проверка, в т.ч. и обстоятелството, че управленската й компетентност при административното ръководство на Военен съд – София през предходния мандат е оценена високо. Членовете на СК на ВСС са запознати със становищата на КАК и КПЕ към СК на ВСС относно притежаваните от нея нравствени и професионални качества, но преценката им за наличието на нравствените и професионални качества на магистрата не подлежи на съдебен контрол. От друга страна, оценъчната дейност на административния орган, която касае професионалните и нравствени качества на кандидата, не би могла да бъде ограничена само по отношение на данните, които се съдържат в становищата на помощните органи по преписката. Поради тази причина не подлежи на съдебен контрол оценката на отделните членове на колегията, изразена чрез зададените от тях въпроси, свързани с необходимост от реформа във военното правораздаване. В изказванията им не се съдържат негативни внушения, нито пък въпросите, които са зададени, сочат за неравно третиране на различните кандидати. В разпоредбата на чл. 194б, ал. 1 от ЗСВ законодателят е определил качествата, чието наличие Висшият съдебен съвет преценява и чиято оценка обуславя избора на административен ръководител. Това са професионалната подготовка, управленската компетентност и нравствените качества на кандидатите. Освен че е определил подлежащите на оценка качества, законодателят е посочил и способи, чрез които тази оценка се извършва - професионалната подготовка на кандидата за административен ръководител се оценява въз основа на резултатите от извършените до момента периодични и извънредни атестирания, нравствените качества се преценяват въз основа на мотивирано становище на комисията по професионална етика на съответната колегия, а управленската компетентност на кандидата се оценява от съответната колегия на Висшия съдебен съвет въз основа на изготвена от кандидата концепция за стратегическо управление на съответния орган. Така установеното от закона изискване кандидатът за административен ръководител да защити изготвена от него концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт, от една страна, предоставя неограничена възможност на всеки кандидат да представи своето виждане за ръководството на съответния орган на съдебната власт с оглед ефективно изпълнение на стоящите пред този орган задачи, а от друга страна - това законово изискване дава възможност на съответната колегия на Висшия съдебен съвет да добие първоначална представа за управленските виждания на кандидата и на тази основа да проведе събеседване с него, като му задава допълнителни въпроси по концепцията и по настоящи или предстоящи проблеми на съответния орган на съдебната власт и така да изгради окончателна оценка за неговата управленска компетентност. В тази насока задаваните въпроси, свързани с позицията на жалбоподателката относно необходимост от реформа във военното правораздаване, не биха могли да се квалифицират извън извършваната оценъчна дейност на колегията. Следва да се подчертае, че преценката на съответната колегия на Висшия съдебен съвет за управленската компетентност на кандидата за длъжност административен ръководител на орган на съдебната власт се основава както на изразените индивидуални мнения на членовете на колегията, базирани на изложената от кандидата концепция, така и на дадените от този кандидат отговори на поставените му въпроси при събеседването и представянето му по време на същото. Субективността на мнението на всеки един от членовете на колегията се изразява в личната му интерпретация по фактите и благодарение на тази субективност не би могло да се желае постигането на пълна или достатъчна обективност. Същественото в случая обаче, т.е. при избора на административен ръководител, е субективното усещане за доверие, което трябва да е и по отношение на професионалните качества на кандидата, и по отношение на управленския му капацитет. Като понятия от фикцията, носещи субективизъм, те не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Преценката за наличието и степента на управленска компетентност на кандидата за административен ръководител на орган на съдебната власт е дискреция на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Депозираните изказвания и въпроси се обхващат от разпоредбата на чл. 10 от АПК и по същество с изслушването при равна възможност на кандидатите да изложат концепцията си за стратегическо управление и да отговарят на задавани въпроси е спазено изискването за равнопоставеност и справедливо оценяване на кандидатите. В тази насока въпреки противното мнение на оспорващата Г. спазени са и процесуалните изисквания за проведеното събеседване. В съответствие с изискването в чл. 58, ал. 3 от Наредба № 1/2017 на ВСС е предоставена възможност на кандидатката да се изкаже свободно и необезпокоявано. Преценката за управленска компетентност на кандидата, която съответната колегия на ВСС прави в рамките на конкурсната процедура, която съчетава както писмена част, така и устно събеседване, е с предварително определена регламентация относно продължителността на представянето на всеки един кандидат. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е действала в границите на своята оперативна самостоятелност – правото да назначи, т.е. да избере административен ръководител, е нейно (чл. 171 от ЗСВ), кандидатката отговаря на обективните законови изисквания, спазени са изискванията за провеждане на процедурата, както и за гласуване. В рамките на настоящото производство обаче не може да се извърши проверка дали решението е най–благоприятно и ефективно за държавата и обществото по смисъла на чл. 6, ал. 4 от АПК, защото това би означавало да бъде заместена СК на ВСС в преценката й за нравствените и професионалните качества на кандидата. По изложените съображения, в това отношение съдът прави обоснован извод за законосъобразност на акта. В тази насока доводът на оспорващата Г. за нарушения, свързани с оценката на професионалните й качества - с оглед на обстоятелството, свързано с управленските й качества предвид упражняваната от нея функция на административен ръководител на ВС - София и постигнатите резултати от този орган на съдебна власт, се явяват неоснователни. Същите са надлежно отразени в атестационните формуляри и съпътстващите справки и са били подложени на оценка от колегията, макар тя да не е предпочела кандидата, на който да възложи осъществяването на функциите административен ръководител като титуляр на поста. Възражението за неспазване на законоустановената форма при приемане на оспорения акт поради неговата немотивираност е неоснователно. Оспореното решение на СК на ВСС е мотивирано - видно от приложеното по делото извлечение от стенографския протокол от заседанието, проведено на 24.09.2024 г. Оспореният акт е мотивиран и от фактическа страна - съгласно фикцията, съдържаща се в разпоредбата на чл. 34, ал. 3, изр. трето от ЗСВ, за мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение, се смятат отрицателните изказвания на членовете на Висшия съдебен съвет срещу него. Мотивите на СК на ВСС са и поставените въпроси и отговори на кандидата, така и в изказванията на членове на колегиалния орган, което обуславя крайния извод, че оспореното решение е постановено при спазване на нормативните изисквания. В своята същност твърденията на съдия М. Г. изразяват неудовлетвореност от извършената преценка и най–вече несъгласие с тази преценка. Същата обаче не подлежи на съдебен контрол. Тя е оценъчна, а не административна дейност, и резултатът от извършването й е елемент от фактическия състав на избора на административни ръководители по реда на чл. 194б от Закона за съдебната власт. Действайки при събеседването в условията на оперативна самостоятелност, СК на ВСС прави преценка на кандидата, която не може да бъде контролирана от съда. Резултатът от вота на СК на ВСС е израз на свободната преценка на нейните членове, в рамките на предоставената от закона дискреционна власт на колективния орган, а протоколираните разисквания не са предмет на съдебен контрол. Обжалваното решение е израз на свободната воля и преценка на решаващия орган, основана на субективното възприятие на всеки от членовете на органа, участвал в приемането на това решение. Това именно възприятие обуславя свободата в избора на колективния орган – да уважи или да отхвърли разглежданата кандидатура. Както бе вече подчертано, професионалните и нравствени качества на кандидатите са изразени в становищата на помощните органи на ВСС, а колегията не е задължена да ги реципира, а тя е единствената, на която принадлежи крайната преценка, която е мотивирана в изказванията на членове на колегията и обективирана в избора, извършен с оспореното в конкретния случай решение по т. 1 и т. 1. 1. Процедурата за избор на административен ръководител на Военен съд - София, приключила с приемане на оспореното решение на Съдийската колегия на ВСС, е протекла при спазване на правилата, установени в специалния Закон за съдебната власт и Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета от Пленума на Висшия съдебен съвет. Същото е прието от СК на ВСС в границите на нейната компетентност. Решението е в съответствие с целта, за която тази компетентност е предоставена на Съдийската колегия, и при вземането на оспореното решение кадровият орган е спазил и правилата на чл. 6 от АПК. Предвид изложеното съдът счита, че оспореното решение е законосъобразно, а жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и с оглед направеното искане, на ответната страна се дължат разноски в размер на 122,71 евро (240 лева), на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ (изм. ДВ, бр. 53/2025 г.). Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение