Решение № 10425 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1420/2013 г.

Решение № 10425 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1420/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ срещу решение № 2585/20.11.2012 г. на Административен съд /АС/ - Пловдив, постановено по адм. д. № 3336/2011 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261102086/12.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, И. Р. М. - Хасково, потвърден с решение № 1106/14.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се следното: 1. Неправилно съдът е кредитирал приетата в съдебното производство СТЕ; 2. Неправилни са изводите му за получено дарение от бащата на жалбоподателката в размер на 59 000 лв.; 3. Неправилно е признат даден и върнат заем от Симон Тютелян; 4. Неправилно е решението и в частта му за разноските, тъй като е следвало съдът да приложи правилото на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Петя Райчинова срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата по касационната жалба - Петя Кирилова Райчинова с адрес: гр. Пловдив, ул. "Княз Богориди" № 15 /адрес за призоваване: гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 156, ет. 3, ап. 44/ оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Пишмишева и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 261102086/12.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, И. Р. М. - Хасково, потвърден с решение № 1106/14.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Ревизиращите органи са приели, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - несъответствие между декларирани и получени доходи /приходи/ и имущественото състояние. Върху определената данъчна основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК с РА са определени допълнително задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. - 13 849.26 лв. и лихва 5 492.19 лв. и за 2008 г. - 9 152.26 лв. и лихва - 2 249.15 лв. Първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразен РА. Приел е, че е доказано полученото дарение от бащата на жалбоподателката в размер на 59 000 лв. чрез предаване, каквото е изискването на чл. 255 от ЗДДС. Подробно е обсъдил показанията на свидетелите Иван Златанов и Цаперкова, които установяват, че дарителят е притежавал посочената сума, както и че я е предал на надарената. След подробно обсъждане на събраните в хода на ревизионното производство и в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод за това, че съпрузите са получили паричен заем в размер на 75 000 лв. от Матю Късаков и в размер на 20 000 лв. от Симон Тютелян. Позовал се е на обстоятелството, че първият заем е деклариран в ГДД за 2009 г. и 2010 г. и на Райчинов и на Късаков, че е налице договор и разписки за получава и връщане на част от сумата, на свидетелските показания на свидетеля Георги Аргиров, който е заявил, че е присъствал на два пъти при предаването на сумата от 25 000 лв. на заемателя и съставянето и подписването на документ за това. Същите съображения съдът е изложил и относно предоставения паричен заем от Симон Тютелян - писмени обяснения от него, ведно с договор за заем, разписки за предаване на сумите, извлечения от банкови сметки, че е разполагал с парични суми. Относно пазарните цени на закупените недвижими имоти през 2007 г. и 2008 г. е кредитирано заключението на СТЕ, изслушано и прието в хода на съдебното производство. Мотивите са, че тази експертиза е изготвена от вещото лице при използване на методите, регламентирани в Наредба Н-9/14.08.2006 г. вр. § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, докато експертът, изготвил оценителната експертиза в ревизионното производство се е позовал на наредбата за приватизационни оценки, неприложима за данъчни цели. Въз основа на така установените факти е направен извод, че за нито един от процесните периоди не е налице превишение на разходите спрямо приходите. Така постановеното решение е правилно. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение законосъобразен е изводът на съда, че не е налице констатираното от ревизиращите органи обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК нито за 2007 г., нито за 2008 г. Видно от изложеното в Ревизионния доклад и РА, приходните органи са извършили съпоставка между приходи и разходи помесечно, а не годишно. Установено е, че за 2007 г. разходите превишават приходите само за два месеца, а за 2008 г. - за четири. Крайното салдо обаче за двете години е положително, а не отрицателно. На основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите определя по реда на ал. 2 размера на данъчната основа за облагане и прилага установения в закона размер на данъка към нея. В случая се касае за подоходно облагане, като данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. Размерът на данъка следователно, дори и при ревизия по чл. 122 от ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. От изложеното следва изводът, направен и от първоинстанционния съд, макар поради различни съображения, че не се установява недостиг на средства за ревизираното физическо лице. С оглед прецизност, следва да се посочи също така, че наведените от касатора доводи за незаконосъобразност на решението са неоснователни. При съпоставка на показанията на разпитаните свидетели, първоинстанционният съд правилно е приел, че е доказано, че сумата от 59 000 лв. е дадена в дарение на Петя Райчинова от баща й Кирил Казанджиев. Органите по приходите не са спорили относно обстоятелството имал ли е той такава сума, за да я дари, поради което и съдът правилно не е изследвал това обстоятелство, а само предаването на процесната сума. За предоставения през 2006 г. заем от Матю Късаков, правилно съдът е приел, че са налице доказателства, че такъв заем в размер на 75 000 лв. е предоставен на Райчинов, като тези парични средства рефлектират и за 2007 г. Между заемателя и заемодателя е сключен договор за заем, представени са и разписки за получаване на тези парични средства, както и е налице декларирането им в ГДД на Късаков и на Райчинов през 2009 г. и 2010 г., с оглед на това, че той е връщан на части, като изрично в ГДД за 2010 г. е деклариран непогасен остатък от този заем в размер на 60 000 лв., погасен до 10.12.2010 г. Относно заемните средства от Симон Тютелян, дадени през 2008 г. на жалбоподателката, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че такъв заем й е бил предоставен. Представени са убедителни доказателства - извлечения от банкови сметки на заемодателя, от които се установява, че той е имал достатъчно парични средства, за да може да ги предостави в заем. За пазарната стойност на закупените от Райчинови недвижими имоти през 2007 г. и 2008 г., спорният въпрос между страните по делото е коя от посочените пазарни цени от вещите лица в ревизионното и в съдебното производство следва да се приеме за достоверна. Става въпрос за недвижим имот в гр. Пловдив, закупен с НА № 54/17.10.2007 г. и в гр. София - НА № 115/22.05.2008 г., като първият е УПИ с производствен обект склад, а вторият е дворно място с построена в него жилищна сграда (сградата е от 1920 г.). Експертът е посочил, че за определяне на справедлива пазарна стойност на един имот, се използват три основни подхода към стойността - на разходите и приходите и подход на пазара и отчитайки спецификата на оценяваните обекти се използват следните методики: - на вещната стойност, на приходната стойност и сравнителния метод. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е работило по методите, регламентирани в Наредба № Н-9/14.08.2006 г., използвайки метода на сравнимите неконтролирани цени, както и е изследвало недвижими имоти, продадени в гр. Пловдив и гр. София по същото време, поради което е извършило сравняване на продажбите (НА № 121/14.04.2008 г. - 21 750 лв., № 57/19.11.2008 г. - 28 060,60 лв. за гр. Пловдив и НА № 51/01.10.2007 г. - 10 000 лв., № 144/15.10.2007 г. - 75 659 лв. и № 175/27.11.2007 г. - 13 155 лв. за гр. София). Въз основа на това, експертът по съдебно-техническата експертиза е определил пазарните стойности на процесните имоти, както следва: за имота в гр. Пловдив - 57 600 лв., а за имота в гр. София - 24 600 лв. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е работила по определените в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. методи във връзка с § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, докато експертът в оценителната експертиза в ревизионното производство не се е позовал на методите в посочената наредба. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в тежест на жалбоподателя в съдебното производство е да обори фактическите констатации в РА и именно това той е направил чрез поискването, изготвянето и изслушването на СТЕ, която да определи пазарна стойност на имотите. Правилно е посочил административният съд, че ответникът по делото не е поискал нова или тройна експертиза, с което да докаже, че пазарната стойност на имотите е тази, приета от него. Неоснователни са и доводите на касатора за незаконосъобразност на решението в частта му за разноските. Не следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, съгласно която жалбоподателят трябва да понесе изцяло разноските по делото, тъй като изводът за незаконосъобразност на РА не следва единствено и само от представените в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства. Както беше посочено по-горе, още в ревизионното производство въз основа на установените от ревизиращите органи факти незаконосъобразно е направен извод за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК при доказано положително салдо за всяка една от процесните години. Що се отнася до СТЕ и свидетелските показания, тези гласни доказателства и доказателствено средство няма как да бъдат събрани в хода на ревизията. С оглед на изложеното, решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответницата по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство - адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение