Определение № 191 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 1130/2018 г.

Производството е по чл.22, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 и т.6 ГПК. С молба вх. на ВКС № 4899 от 14.05.2018 г. и с молба адресирана до Председателя на ВКС с вх. на ВКС № В -874 / 16.05.018 г., касаторът А. Н. И. е направила искане за отвод на съдията –докладчик, поради участието му, като съдия –докладчик, в състав на второ търговско отделение на ВКС, постановил решение № 141 от 27. 04.2015 г., по т.д.№ 3601\82013 г., което молителят намира за неправилно и пристрастно. Настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, като обсъди изложените съображения за отвод, намира следното: Съдия Ваня Алексиева е участвала като съдия - докладчик в състав на второ търговско отделение на ВКС, вкл. съдиите М. С. и Б. Б., постановил решение № 141 от 27.04.2015 г., по т.д.№ 3601/2013 г. и с цитираното решение по касационната жалба на настоящия молител - А. Н. И. е отменено обжалваното от същата въззивно решение на Варненския окръжен съд № 393 от 29.04.2013 г., по в.т.д.№ 382/2013 г. по предявени срещу [фирма] ,гр.В. обективно съединени искове по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД, по чл.59 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД. Делото е върнато за ново разглеждане на Варненския окръжен съд с конкретни указания за събиране на доказателства и за произнасяне по същество по основателността на исковите претенции на А. Н. И., приети от В. за неоснователни единствено по съображения, че правата и са преклудирани, с оглед законовото правило на чл.264, ал.3 ЗЗД. Следователно касационната жалба на А. Н. И. е била изцяло уважена, като съдебният състав с председател съдия –докладчик Ваня Алексиева не се е произнесъл по съществото на спора – дали исковете са основателни или не/ обратно на твърдението в молбата за отвод/. Настоящето производство е образувано отново по касационна жалба на А. Н. И., но срещу въззивно решение на Варненския апелативен съд, по в.т.д.№ 496/2017 г., постановено по искане, основано на чл.632, ал.2 ТЗ, с което е потвърдено определение на В. № 2039/17 г., по т.д.№ 313/17 г., прието за имащо характер на решение и е отказано възобновяване на спряното производство на [фирма] –в несъстоятелност. Следователно не е налице нито участие на съдия В.А. при решаване на настоящето дело, каквото изисква хипотезата на чл.22, ал.1, т.5 ГПК, нито съществуват обстоятелства, които обективно да сочат на някакъв личен интерес на съдията – докладчик, можещи да повлияят на безпристрастността и, каквито има предвид законодателят в хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Отделен в тази вр. е въпросът, дали въведените твърдения в молбите на А. Н. И., включваща и адресираната до Председателя на ВКС молба с вх. на ВКС № В -874 / 16.05.018 г., за отвод на съдията - докладчик по делото Ваня Алексиева, относими и за цял списък посочени от молителя съдии от ГК и ТК на ВКС, имащи изцяло субективен характер, са набеждаване, което евентуално би обусловило и провеждането на друг вид съдебно производство. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС