Определение № 9196 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Г. В. К., срещу определение №7065 от 24.06.2026 г., постановено по адм.д. № 4074/2026 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане №11527/24.03.2026 г. постановено по адм.д.№3033/2026 г. по описа на Административен съд София-град в частта, в която е отхвърлено искането му за назначаване на преводач, и производството е прекратено в тази му част. В настоящата частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че определението в прекратителната му част е неправилно и следва да бъде отменено. Отказът да му бъде назначен преводач противоречи на изискването на чл.6, т.2 ЕКЗПЧ, както и на чл.47 и чл.48 ХОПЕС за ефективна защита на правата му. Моли, определението да бъде отменено и да бъде назначен преводач за нуждите на производството, така както е поискано. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като съобрази твърденията на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира, че частната жалба в частта, с която е оставено без уважение искането му за назначаване на преводач е процесулано допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение тричленен състав на Върховният административен съд е оставил без разглеждане жалбата на Г. В. К. против разпореждане №11527/24.03.2026 г., постановено по адм. д. №3033/2026 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлено искането му за назначаване на преводач, като е прекратил производството по делото в тази част. Прекратяването на производството се основава на обстоятелството, че разпореждането по чл. 14, ал. 2 от АПК не е сред актовете по чл. 229, ал. 1 т. 1 от АПК, които преграждат по - нататъшното развитие на производството, нито е сред актовете по чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, чието обжалване е изрично посочено в закона. Прието е, че разпореждането на съда, с което е оставено без уважение искането за назначаване на преводач, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а единствено с крайния съдебен акт. Определението в обжалваната му част е правилно. Съгласно чл. 229 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 от АПК и в случаите, изрично посочени в закона. Правилно е прието от тричленния състав, че определението на съда, с което е оставено без уважение искането на Г. В. К. за назначаване на преводач от руски на български език не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на производството, и не попада в изрично предвидените в закон актове, подлежащи на обжалване. Споделя се преценката на тричленния съдебен състав за недопустимост на подадената срещу определението в тази му част частна жалба. Правилно същата е оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено в тази част. Твърденията на Г. К., за допуснати нарушение на чл.6, ал.1 ЕКЗПЧ и чл.47 и 48 ХОПЕС не намират опора в доказателствата по делото. Мотивиран така Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия,