Определение № 6587 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4995/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Н. В. Г., Б. В. К. и З. М. Д., подадена чрез процесуалния им представител адв., против определение № 647 от 29.02.2024г., постановено по адм. дело № 584/2023 г. по описа на съд - Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата на Н. В. Г., Б. В. К. и З. М. Д., против заповед № 2721 от 17.12.2008г. на кмета на Община Благоевград, с която на основание чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план – изменение на план за застрояване /ПУП - ИПЗ/ за УПИ XIV, имот идентификатор № 04279.601.286 по кадастралната карта на гр. Благоевград, кв. 45 по плана на IV – ти м.р., Благоевград – промяна характера на одобреното застрояване от ниско в средно жилищно застрояване с показатели устройствена зона – Жс, височина на застрояване – 15м., макс. Кинт – 2,0, Пзастр – 70%, Позел. – 30%. С определението е прекратено производството по делото. Жалбоподателите навеждат доводи, че обжалваното определение е постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и противоречи на материалния закон. Твърдят, че то е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, като лишава собствениците на съседните имоти от съдебен контрол върху индивидуалния административен акт, който засяга техни права и интереси. Допълват и, че то е в противоречие с Решение № 14 от 04.11.2014 г. на КС по к. д. № 12/2014 г. където се приема, че принципът на съдебна обжалваемост на нищожните административни актове има абсолютен характер и не търпи изключения. Посочват каква е редакцията на чл. 131 от ЗУТ в ДВ, бр. 65 от 2003 г. и твърдят, че видно от представената административна преписка, заповедта не е съобщена на непосредствено засегнатите лица. Допълват, че налице е и хипотезата на т. 4, ал. 2, чл. 131 ЗУТ, тъй като е установено, изготвения ПУП - ПЗ не съответства на устройствената зона съгласно действащия ОУП на община Благоевград - „Жилищна зона с преобладаващо ниско етажно застрояване - Жм“ със съответните устройствени показатели. Следователно твърдят, че е налице промяна предназначението на имота по смисъла на т. 4 ал. 2 чл. 131 ЗУТ, въпреки формалното отреждане на поземлен имот за УПИ ХIV, имот с идентификатор 04279.601.286 с конкретно предназначение за жилищно строителство. В останалата част на жалбата излагат съображенията си за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Молят обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – кметът на Община Благоевград, чрез процесуалния си представител в писмен отговор по жалбата изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли тя да бъде отхвърлена, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците К. Г. и В. Г., чрез процесуалния си представител в отговор по частната жалба, считат същата за неоснователна и молят определението да бъде потвърдено. Претендират присъждане на съдебни разноски, като прилагат списък за разноските и договор за прана защита и съдействие. Върховният административен съд, второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение съд - Благоевград оставя без разглеждане жалбата на Н. В.Г., Б. В. К. и З. М. Д., против заповед № 2721/17.12.2008 г. на кмета на Община Благоевград и прекратява производството по делото. С обжалваното определение жалбопоадателките са осъдени да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорващите Н. В.Г., Б. В. К. и З. М. Д. към датата на одобряване на процесния ПУП - ПЗ не са били собственици на съседен имот, тъй като имоти с идентификатори 04279.601.284 и 04279.601.285 са придобити от тях през 2021 г., съответно не са фигурирали, като собственици в имотния регистър, т.е. за тях не е наличен правен интерес от оспорване. Към датата на издаването на заповедта, административният орган е имал задължението да уведоми за заповедта тези лица които са засегнати от изменението на плана, а съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ в редакцията му от ДВ, бр. 65 от 2003 г., това са лицата вписани в имотния регистър. Към тази дата оспорващите не са били собственици на имоти, непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план, а придобиването е станало повече от дванадесет години след издаването на заповедта, поради което същите не са от кръга на заинтересуваните лица, имащи правен интерес да оспорват процесната заповед по отношение законосъобразността й. Прието е още, и че за оспорващите не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед и досежно нейната валидност с оглед кръгът на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ (в сега действащата му редакция), тъй като с плана не се създава свързано застрояване, не се допускат намалени разстояния, не се променя предназначението на имота и по отношение собствените на оспорващите имоти с предвижданията на плана не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. По изложените съображения първоинстанционният съд приема, че оспорващите не попадат сред кръга на заинтересуваните лица, разполагащи с право на оспорване на процесната заповед и оставя жалбата им без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК и прекратява производството по делото. Определението е правилно. Наличието на правен интерес от оспорване е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата и за съществуване правото на съдебно производство по аргумент на чл. 159, т. 4 от АПК, за която съдът следи служебно, като липсата и води до недопустимост на оспорването. За производството по одобряване на подробни устройствени планове и техните изменения с разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ са лимитативно определени заинтересованите лица. Като цитираната норма изрично, изчерпателно и конкретно определя кръгът им. Правилно първоинстанционния съд в постановения от него акт разглежда наличието на правен интерес и към момента на постановяване на административния акт и към момента на подаване на жалбата, с оглед наличието на възражение за нищожност на административния акт, което може да се разгледа безсрочно. Безспорно по делото е установено, че процесната заповед № 2721 на кмета на Община Благоевград, с която е одобрен ПУП - изменение на ПЗ, одобрен с решение № 142 от Протокол № 7/10.06.2005 г. на Общински съвет - Благоевград за УПИ XIV, имот с идентификатор 04279.601.286 по кадастралната карта (КК) на гр. Благоевград, кв.45 по плана на IV-ти микрорайон, с промяна на характера на застрояване от ниско в средно жилищно застрояване при следните показатели: устройствена зона - Жс; височина на застрояване - до 15.00 м.; максимална стойност на Кинт. - 2.0; маскимална плътност - 70%; плътност на озеленяване - минимална озеленена площ - 30 %. е издадена на 17.12.2008 г. От представените писмени доказателства се е доказало, и че оспорващите Н. В. Г., Б. В. К. и З. М. Д. към датата на одобряване на процесния ПУП - ПЗ не са били собственици на съседен имот, тъй като имоти с идентификатори 04279.601.284 и 04279.601.285 са придобити от тях през 2021 г. Поради което не попадат сред кръгът заинтересовани лица определен в чл. 131, ал. 1 от ЗУТ в редакцията му от ДВ, бр. 65 от 2003 г. действащи и приложим към момента на издаване на процесната заповед. Това е така, тъй като към дата на издаване на заповедта и изменение на плана те не са били собственици на имоти, непосредствено засегнати от предвижданията на плана и не са лица вписани в имотния регистър. Относно наличието на правен интерес към момента на подаване на жалбата и с оглед възражението за нищожност на индивидуалния административен акт, съдът подробно е разгледал и обсъдил хипотезата на заинтересованите лица очертани в чл. 131, ал. 1 от ЗУТ в сега действащата му редакция. Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В ал. 2 на цитираната разпоредба изчерпателно са посочени непосредствено засегнатите от предвижданията на плана имоти от т. 1 до т. 5, като правилно въз основа на доказателствата по делото първоинстанционният съд приема, че жалбоподателите не попада в кръга на засегнатите собственици. Безспорно по делото е установено, че жалбоподателите притежават имоти с идентификатор 04279.601.284 и 04279.601.285 поради което правилно съда приема, че същите не са заинтересована страна по смисъла на т. 1, ал. 2, чл. 131 ЗУТ, който визира имотите – предмет на самия план. Тези имоти не фигурира в разпоредителната част на оспорения административен акт и в одобреното с него изменение. Предмет на плана е граничещия с тях съседен имот с идентификатор 04279.601.286. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателите не попадат и в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. От приложените писмени доказателства и от приетата съдебно – техническа експертиза еднозначно се установява, че с одобреното изменение на ПУП - ПЗ не се създава свързано застрояване по отношение УПИ II (имот идентификатор 04279.601.285) и УПИ III (имот идентификатор 04279.601.284), както и с УПИ XIII (имот идентификатор 04279.601.298). Промените в застрояването в имота предмет на плана засягат единствено него и са само по отношение на него и не могат да обусловят наличие на правен интерес от оспорване на заповедта за изменението му. Със ЗИД на ЗУТ, ДВ, бр. 16 от 23.02.2021г. разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е изменена, като отпада заинтересоваността на непосредствените съседи при предвидено ново застрояване или промяна в застрояването в съседен имот. Действащата към настоящия момент редакция на нормата визира, че непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. Тази норма е с процесуален характер и има незабавно действие, т. е. прилага се и във висящи съдебни производства. В случая липсва уредба за процесуалния ред /в ЗИДЗУТ - обн. ДВ, бр. 16 от 23.02.2021г./, по който се довършват висящите съдебни производства по жалби на жалбоподатели, имащи качеството на заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2, предл. второ от ЗУТ в редакцията преди изменението, а именно ДВ, бр. 101 от 2015 г./ и тъй като наличието на правен интерес се преценява съобразно действащите норми към момента на подаване на жалбата, то в случая е правилен извода на съда, че жалбоподателите не се явяват заинтересовани лица по специалната разпоредба на чл. 131 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че липсва и хипотезата на т. 3, ал. 2, чл. 131 ЗУТ, тъй като от доказателствата по делото и от заключението на вещото лице безспорно се установява, че с одобрения проект за изменение на ПУП – ПЗ за имот с идентификатор 04279.601.286 не се допускат намалени отстояния към собствените на оспорващите имоти и не се въвеждат спрямо тях ограничения в режима на застрояване и ползване. Правилно съдът приема, че не е налице и хипотезата на т. 4, ал. 2, чл. 131 ЗУТ, тези изводи на съда са подкрепени и от назначената, приета и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, като в заключението, вещото лице е категорично, че не се променя предназначението на имот с идентификатор 04279.601.286, имота отново е за жилищно строителство, като се променя единствено и само характера на застрояването от ниско до 10.00 м. в средно до 15.00 м. Не е налице и хипотезата на т. 5, ал. 2, чл. 131 ЗУТ, в настоящия случая в режима на използване на съседните имоти не се въвеждат ограничения, те не са предмет на процесния ПУП – изменение на ПЗ, като в изменението на ПЗ в УПИ XIV отново е предвидено свободно застрояване. По отношение на имотите на оспорващите не е установена нито промяна в устройствените показатели, нито промяна в предназначението, нито са предвидени сервитутни зони или друго ограничение върху ползването им. Неоснователно е твърдението, че определението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, като лишава собствениците на съседните имоти от съдебен контрол върху индивидуалния административен акт, който засяга техни права и интереси. В случая определението не препятства упражняване на гарантираното от Конституцията на РБ право на жалба срещу актове на административните органи. Изключването от съдебен контрол на определена категория административни актове е допустимо съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. Това разрешение е възприето и в решение № 14/ 2014 г. по конституционно дело № 12/ 2014 г. на Конституционния съд. Конкретното предназначение и начин на устройство на отделните имоти от плана се определят с подробните устройствени планове – чл. 103, ал. 3 ЗУТ, а актовете за одобряването им подлежат на съдебно-административен контрол от заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ – вж. чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Ето защо доводите на частните жалбоподатели за нарушено право на достъп до съд и на ефективно средство за защита, аргументирани с позоваване на чл.120 от Конституцията на РБ и с Решение № 14 от 04.11.2014 г. на КС по к. д. № 12/2014 г., са неоснователни. Неоснователно е възражението за неправилност на оспореното определение, тъй като с жалбата е била претендирана и нищожността на административния акт. Оспорването на акт с твърдение за нищожността му като порок не е ограничена със срок, но е въпрос по същество на спора, който следва да се обсъди само при допустимост на оспорването, а с оглед на гореизложеното в случая такова не е налице. Направените възражения свързани с нарушение на административно производствените правила при издаване на заповедта, както и допуснати нарушения на материалния закон са възражения по същество на спора, които могат да бъдат обсъдени само при наличието на допустимо оспорване. Следва да се отбележи, че оплакванията свързани с това дали са спазени изискванията на ПУП при изпълнение на предвиденото строителство са въпрос на друго производство. Ето защо като приема жалбата на Н. В. Г., Б. В. К. и З. М. Д. срещу заповед № 2721 от 17.12.2008 г. на кмета на Община Благоевград за недопустима поради липса на правен интерес по смисъла на чл. 131 ЗУТ и прекратява производството по делото съд - Благоевград постановява правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направените своевременно искания за присъждане на разноски от ответната страна Община Благоевград и от другите ответници физически лица се явяват основателни съгласно чл. 143, ал. 3 АПК и във връзка с представените доказателства по делото за следва да се осъдят Н. В. Г., Б. В. К. и З. М. Д. да ги заплатят община Благоевград се дължи сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението е определен съобразно фактическата и правна сложност на спора във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. ответниците – физически лица се дължи сумата от 1000 лв., представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за прана защита и съдействие от 23.04.2024 г. и списък на разноските. Възражение за прекомерност на разноските не е направено, поради което следва да се присъдят в поискания размер. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,