Определение № 3439 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2104/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 276227/22.03.2022г. на Н. М. Н., подадена чрез пълномощника адв. Н. Х. М. против разпореждане № 262308 от 18.02.2022г., постановено по ч.гр.д. № 10223/2020г. на Софийския градски съд. С последното е върнат документ, адресиран до ВКС, озаглавен частна касационна жалба с вх.№ 309239/21.04.2021г. (състоящ се от две страници незавършен текст на обстоятелствената част, без искане и без подпис), поради неизпълнение на дадените указания за привеждането на жалбата в редовност и цялост. В частната жалба се поддържа, че разпореждането е нищожно, недопустимо, постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като прецени данните по делото, намира следното: Частната жалбата е постъпила в срок от процесуално легитимирана страна, против съдебен акт, който подлежи на обжалване. Жалбата е неоснователна по следните съображения: С решение № 175241/24.07.2019г. по гр.д.№ 48376/2017г. на СРС са отхвърлени исковете на Н. М. Н. с правно основание чл.92 ЗЗД, предявени против „Напоителни системи“ ЕАД-гр.София. Против първоинстанционното решение Н. е подал въззивна жалба, която с разпореждане № 311143/21.12.2020г. по гр.д.№ 48376/2017г. на СРС е върната. Разпореждането за връщане е потвърдено с определение № 264001/01.03.2021г. по ч.гр.д. № 10223/2020г. от СГС. Срещу това определение Н. е подал „частна касационна жалба“ с вх.№ 309239 от 21.04.2021г. – документ състоящ се от две страници, незавършен текст на обстоятелствената част, без искане и без подпис. С разпореждане № 283321/23.09.2021г. жалбата е оставена без движение, на страната са дадени указания в седмичен срок да отстрани нередовностите й и е предупредена за неблагоприятните последици от неизпълнението. Постъпили са множество писмени заявления от Н.Н. и упълномощения адвокат, които също са били с непълно съдържание и без подпис и по които съдът е давал многократно указания за уточняване на исканията. С разпореждане № 287423/30.11.2021г. съдът е дал на страната повторни указания да отстрани нередовностите на „частна касационна жалба“ с вх.№ 309239 от 21.04.2021г. Последното разпореждане е било получено от адв. М. на 17.12.2021г., като на 22.12.2021г. от Н. М.Н. е постъпило поредно заявление с вх.№ 371275 с искане да бъдат продължени „всички законоустановени и указани от съда срокове по делото“. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 262308/18.02.2022г. съставът на СГС е отказал да се произнесе по искането за продължаване на срокове, тъй като същото не е конкретизирано; върнал е документа с вх.№ 309239 от 21.04.2021г., озаглавен частна касационна жалба, поради неотстраняване в предоставения от съда срок на нередовностите му. Върховният касационен съд преценява, че изводите на СГС в обжалваното разпореждане са правилни. На първо място, съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Изявлението на страната да бъдат продължени „всички срокове“ лишава искането от предмет, което налага извод за неговата недопустимост, поради което правилно СГС е отказал да го разгледа. На следващо място, проверката за редовност на подадена жалба е служебно задължение на администриращия съд, чийто акт се обжалва. В случай на констатирана нередовност, съдът, пред който жалбата е постъпила, е длъжен да укаже на жалбоподателя да отстрани в законовия срок нередовностите й, а ако указанията му не бъдат изпълнени-да върне жалбата. По този начин е процедирал и съставът на СГС-установена нередовност на частна касационна жалба с вх.№ 309239 от 21.04.2021г., тъй като не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1, т.3, т.4 и т.5 ГПК; дадени от администриращия съд ясни и точни указания; изрично предупреждение за неблагоприятните последици от неизпълнението им. Съобщението на разпореждането за оставяне без движение е редовно връчено на жалбоподателя неколкократно, а изпълнение на указанията не е настъпило. В тази безспорна хипотеза, единствената възможност за администриращия съд е да върне жалбата. В случая, нито се оспорва редовността на връчването на съобщенията с приложен препис от разпореждането с указанията на съда, нито се навеждат каквито и да било твърдения, че жалбоподателят е предприел процесуално поведение, целящо отстраняване на констатираните нередовности. На основание чл.77 ГПК жалбоподателят Н.Н. следва да бъде осъден да плати по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лева за настоящото производство, доколкото по делото липсват данни да е внесена държавна такса. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение