Определение № 314 от 09.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2288/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 3818/26.05.2020 г., подадена от Р. Ж. Б. срещу определение № 113/14.04.2020 г., постановено по частно гр. дело № 563/2020 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане и е прекратено производството по частна жалба с вх. № 10974/18.12.2019 г., подадена от жалбоподателя срещу определение № 466/12.12.2019 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. дело № 4017/2019 г. на Трето гражданско отделение (ІІІ-то гр. отд.) на ВКС, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на определение № 748/08.11.2019 г., постановено по реда на чл. 288 от ГПК по същото гр. дело № 4017/2019 г. За да постанови обжалваното определение № 113/14.04.2020 г., решаващият съдебен състав е приел, че частната жалба с вх. № 10974/18.12.2019 г. е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу определение, което не подлежи на инстанционен контрол. В тази връзка е изтъкнато, че съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК обжалването на определението за разноските е по реда на обжалване на решението; прието е, че определението по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, слага край на касационното производство и не подлежи на обжалване, следователно и определението, с което се отказва допълване или изменение на определението по чл. 288 от ГПК в частта за разноските, също не подлежи на обжалване. Частната жалба с вх. № 3818/26.05.2020 г., по която е образувано частното гражданско производство пред настоящия съдебен състав, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение № 113/14.04.2020 г. В тази връзка жалбоподателят сочи, че в мотивите към последното не са обсъдени доводите му за неправилност и недопустимост на определение № 466/12.12.2019 г., като изтъква, че то било постановено, след като той подал молба за предоставяне на правна помощ по делото, по която нямало произнасяне. Ответникът по частната жалба „Инвестиционна компания“ АД не е подал отговор на жалбата. Разгледана по същество, частната жалба с вх. № 3818/26.05.2020 г. е неоснователна. Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във. вр. с ал. 1 от ГПК, срещу определенията на ВКС могат да бъдат подавани частни жалби, когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Определенията на ВКС, постановени по реда на чл. 288 от ГПК, с които не се допуска касационното обжалване на въззивни решения, не са от категорията определения, изрично посочени в закона, като подлежащи на самостоятелно обжалване. Тези определения не са и от категорията определения, преграждащи развитието на производството по делото, по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед на това, в случая постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 748/08.11.2019 г. е окончателно и не подлежи на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението, с което съдът се произнася по молба за изменение или допълване на постановен от него акт (решение или определение) в частта относно разноските по делото, подлежи на обжалване по реда за обжалване на съдебния акт, чието изменение или допълване е поискано; респ. – по аргумент от това – ако този съдебен акт не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и определението относно разноските по делото, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. С оглед на това, в случая, постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 466/12.12.2019 г., също е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което, подадената срещу него от жалбоподателя частна жалба с вх. № 10974/18.12.2019 г. е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното пред настоящия съдебен състав определение № 113/14.04.2020 г., в мотивите към което са изложени същите съображения за недопустимостта на тази частна жалба. Именно защото е оставил без разглеждане процесуално недопустимата частна жалба с вх. № 10974/18.12.2019 г., съдът не е обсъждал и не е бил длъжен, а и е нямал правото (правомощието) да обсъди наведените с нея оплаквания и доводи на жалбоподателя за неправилност и за недопустимост на влязлото в сила определение № 466/12.12.2019 г., включително – тези, че то било постановено, след като той подал молба за предоставяне на правна помощ по делото, по която нямало произнасяне. С оглед на това, оплакването и доводите в разглежданата от настоящия съдебен състав частна жалба с вх. № 3818/26.05.2020 г. за неправилност на обжалваното с нея определение № 113/14.04.2020 г., са неоснователни. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че определение № 113/14.04.2020 г. е валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което то следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение