Определение № 1857 от 25.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 551/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Р. Г. И., от гр. Варна чрез неговия пълномощник срещу определение №1830/19.11.2024 г. по адм. д. №612/2024 г. на Административен съд Търговище. Счита обжалваното определение за неправилно и претендрира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна не взема становище. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С жалба вх. №УТ-5037-1/12.04.2024 г., входирана в община Каспичан, жалбоподателят е посочил, че в съседния на собствения му имот са изградени незаконни постройки, които попадат точно на границата с неговия имот и същите имат проблем с отводняването, като по този начин наводняват дворното му място. Посочено е също, че в имота му попадат стърчащи ламарини, като съседката му дори си е построила тоалетна в собствения му двор. Поради това моли общинските служители да извършат проверка на изложените в жалбата му факти съобразно техните правомощия. В резултат на извършената проверка кметът на гр. Каспичан е издал заповед №РД-25-675/15.07.2024 г., с която с т. I на основание чл. 195, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ е наредил на Д. А. Г., М. А. В. и Г. А. Г., собственици на съседния на жалбоподателя имот да извършат ремонтни дейности на постройките, намиращи се на границата с УПИ X-303, собствен на жалбоподателя, осигуряващи основните изисквания към строежите за хигиена, здраве и опазване на околната среда-направа на нова мазилка по западните фасади, премахване на стрехите и поставяне на седящи улуци и водосточни тръби, чрез които да се отведат повърхностните води от покривите на постройките в собствено място. С т. II на заповедта на основание чл. 194, ал. 1 ЗУТ кметът на гр. Каспичан е наредил на Р. Г. И. да осигури достъп в собствения си имот УПИ X-303 за извършване на предписаните по т. I ремонтни дейности на Д. Г., М. В. и Г. Г.. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Р. Г. И. срещу заповедта и с обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: Със заповедта не се нарушават или засягат права или законни интереси на жалбоподателя или се създават задължения. Единственото пораждащо се с тази заповед задължение за него е да осгури свободен достъп в собствения си имот за извършване на предписаните със заповедта ремонтни дейности на Д. Г., М. В. и Г. Г.. Неговата жалба до общинската администрация има характера на сигнал, но административното производство се развива между органа и засегнатите неблагоприятно от акта му лица. В случая неблагопрятно засегнати от процесната заповед са Д. Г., М. В. и Г. Г., а с нея са защитени законни интереси и собствения имот на жалбодателя. Поради това за него не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед и същият не притежава активна процесуална легитимация за обжалването й. Така постановеното определение е правилна в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Р. Г. И. в частта по т. I от заповедта. С тази част се създават права и задължения само за посочените лица-Д. Г., М. В. и Г. Г., тъй като само на тях е наредено извършването на ремонтни дейности. В тази насока настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, че с тази разпоредителна част заповедта не засяга неблагоприятно жалбоподателя и не създава задължения за него. Ето защо за жалбоподателя не е налице правен от обжалване интерес. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за обжалване на един индивидуален административен акт и липсата му сочи на липса на активна за обжалване легитимация. Поради това в тази прекратителна част определението следва да се остави в сила. Определението е неправилно в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Р. И. срещу т. II на заповедта. С тази част от заповедта за него се създава задължение да осигури свободен достъп в собствения си имот УПИ X-303 за извършване на предписаните на Д. Г., М. В. и Г. Г.. След като с т. II от заповедта е разпоредено задължение за Р. И., то в тази част заповедта засяга неблагоприятно негови законно признати права и интереси. След като тази диспозитивна част от заповедта рефлектира в правната сфера на жалбоподателя, за него е налице правен от обжалване интерес. Поради това прекратителното определение в тази част следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение