Определение № 10477 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10458/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по подадена частна жалба от К. М. Г. срещу определение №1378 от 25.09.2026 г. постановено по адм.д.№ 337 по описа на Административен съд гр.Монтана за 2026 г. С атакуваното определение е оставена без разглеждане молба вх.№2324/14.09.2026 г. подадена от частния жалбоподател, с която е поискано възстановяване на срока за обжалване на определение № 1098/11.08.2026 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед №GРАМ-2598761/24.05.2026 г. издадена от полицай към РУ 07 при СДВР. При обжалването частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Според аргументите на обжалването, съдът е извършил преценка относно редовността на молбата механично и е обосновал крайните си изводи само на посочените дати, без да извърши проверка на съдържанието на молбата, изложените в нея обстоятелства и приложените писмени доказателства. Молбата за възстановяване на срока е подадена с цел да бъде осигурена възможност за съдебен контрол върху административен акт, с който на частния жалбоподател е наложена принудителна административна мярка по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Според преценката на процесуалните последици следва да бъде отчетено и обстоятелството, че оставянето на жалбата без разглеждане води до лиса на съдебен контрол върху оспорения административен акт. Моли, определението да бъде отменено и срокът да бъде възстановен от ВАС при произнасянето му. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с представените по делото доказателства и съобрази твърденията за незаконосъобразност на атакуваното определение намира, че частната жалба е подадена в законовия срок съгласно чл.230 АПК, от лице засегнато неблагоприятно от съдебния акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От К. М. Г. подадена жалба срещу заповед №GРАМ-2598761/24.05.2026 г. издадена от полицай към РУ 07 при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – отнемане на СУМПС за срок до решаване въпроса със отговорността, но за не повече от 18 месеца. Жалбата е депозирана пред АССГ и е образувано адм.д.№ 6805/2026 г. С определение № 27769 от 09.07.2026 г. производството по делото е било прекратено и жалбата е изпратена по подсъдност на АС гр. Монтана. Пред АС гр. Монтана е образувано адм.д.№337/2026 г. и решаващият състав на първоинстационният съд отново е оставил без движение жалбата с указания за внасяне на държавна такса. На жалбоподателят са дадени указания за последствията от неизпълнение на указанията във връзка с констатираните от съда нередовности. Разпореждането на съда е връчено на лицето чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ на 28.07.2026 г. В предоставения от съда срок – до 04.08.2026 г. не са изпълнени указанията за внасяне на определената държавна такса от 5.11 евро. След изтичането на срока с определение №1098/11.08.2026 г. подадената от лицето жалба е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. И това определение е връчено на лицето чрез ССЕВ на 11.08.2026 г. Върху определението след изтичане на срока за обжалване е поставен печат „влязло в сила-19.08.2026 г.“. На 12.09.2026 г. пред АС гр. Монтана е подадена молба за възстановяване на срока с вх.№2324/14.09.2026 г. за обжалване на прекратителното определение. С определение №1378/25.09.2026 г. постановено по делото първоинстационният съд е оставил без разглеждане подадената молба, като е приел, че не са налице условията нито по чл.161, ал.1 АПК, нито по чл.64, ал.3 ГПК. И двете правни норми предвиждат възможност при конкретно посочени обстоятелства срокът за обжалване да може да бъде възстановен. За предявяване на такова искане е предвиден седмодневен срок/седмичен срок, който започва да тече от узнаването за оставяне на жалбата без разглеждане. Този срок не е спазен от частния жалбоподател. Поради това молбата за възстановяване на срока е оставена без разглеждане.Това определение е предмет на съдебен контрол в настоящото производство. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Пред административния съд е образувано производство по чл.161 от АПК, във връзка с искането за възстановяване на срока. Според настоящия състав това е приложимата разпоредба в производствата по обжалване на административен акт по реда на АПК. При наличие на изрична норма в АПК относно възможностите за възстановяване на срока не е необходимо по силата на препращащата разпоредба на чл.144 АПК да бъде прилаган редът по ГПК. Съдът е извършил служебна проверка за спазване на предвидените в разпоредбата срокове, като е приел че определението за оставяне без разглеждане на подадената от К. Г. жалба и прекратяване на производството е връчено на страната на 11.08.2026 г. От този момент е започнал да тече срокът по чл.161, ал.1 АПК, който е седем дни. Срокът е изтекъл на 18.08.2026 г. Искането за възстановяване на срока направено с нарочна молба от 12.09.2026 г. е подадено след изтичане на седмодневния срок. При тези данни по делото, съдът правилно е приел, че искането за възстановяване на пропуснат срок за обжалване е просрочено и е процесуално недопустимо. Срокът посочен в правната норма е преклузивен и изтичането му води до погасяване на възможността съдът да бъде надлежно сезиран с искането, което в конкретния случай е за възстановяване на пропуснат срок. По просроченото искане съдът не може да се произнесе, тъй като просрочието съставлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, поради което искането е оставено без разглеждане. Неоснователно в частната жалба се твърди че съдът е изброил механично само датите на подаване на жалбата и искането, но не е разгледал жалбата по същество. АС гр. Монтана дължи извършване на проверка относно редовността и допустимостта на искането, с което е сезиран преди да го разгледа по същество. Проверката дали искането е допустимо включва и проверка относно това дали е подадено в срок, а това налага сравняване на датите по преписката. Това е направено от решаващият състав на АС гр.Монтана. С прекратяването на производството по подадената жалба срещу заповед №GРАМ-2598761/24.05.2026 г. издадена от полицай към РУ 07 при СДВР и в последствие оставяне без разглеждане на молбата за възстановяне на срока не е нарушено правото на защита на лицето и не се препятства достъпът му до съда. Пропускането на срока се дължи на поведението на лицето, тъй като то не е изпълнило своевременно указанията на съда, като те са били ясно и точно разписани, включително и съдържат предупреждение за последиците в случай на неизпълнение. В искането за възстановяване на срока и в частната жалба, по която е образувано настоящото дело не се твърди, че страната не е уведомена, че не е получила съобщенията на съда или че е извършила плащане, което не е съобразено. Напротив, в искането се съдържа неясно формулираното твърдение за липса на средства, а в последствие изявление, че все пак след указание ще бъде платнена таксата от 5.11 евро, ако съдът укаже това. Въпреки надлежните указания, връчени на жалбоподателя, той не е съобразил процесуалното си поведение с изискванията на закона, подал е нередовно искане и въпреки, че е уведомен за дължимите процесуални действия не ги е предприел. Това е довело до предвидените в закона последствия – оставяне без разглеждане на подаденото искане по чл.161 АПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение не страда от пороците, релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение