Определение № 789 от 10.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5749/2015 г.
ВКСIV гражданско отделение10.12.2015 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 400/16.09.2015 на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по ч.гр.д. № 3649/2015. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 400/16.09.2015 на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по ч.гр.д. № 3649/2015, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение № 159/11.05.2015 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е отхвърлена молба за освобождаване на гаранция за спиране на предварителното изпълнение на невлязло в сила осъдително въззивно решение, след обезсилването му касационната инстанция. Недоволен от определението е жалбоподателят [фирма], който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че частната жалба е основателна и е следвало да бъде разгледана и уважена. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно, постановено е от състав на Върховния касационен съд и туря край на производството, намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок, редовна е и разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че определението, с което се отказва освобождаването на внесена гаранция за спиране на предварителното изпълнение на невлязло в сила осъдително въззивно решение не е преграждащо нито в закона е изрично уредено обжалването му, поради което частната жалба е недопустима. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира, че съгласно т. 3 ТР № 6/23.10.2015 на ВКС, ОСГТК по т.д. № 6/2014 не подлежи на обжалване определението на съда за освобождаване на внесени като разноски и гаранции суми, доколкото същият не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК: не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване. С това определение или разпореждане не се решава спор по същество и не се слага край на делото, поради което и молителят може да поиска неговото изменение от съда, който го е постановил вследствие на грешка, пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, което следва от разпоредбата на чл. 253 ГПК. Като е съобразил изложеното съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 253 ГПК
- чл. 274, ал. 1 ГПК
- чл. 278 ГПК
- чл. 274, ал. 2