Решение № 1556 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11609/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на началник сектор „Проверки“ в ТД на НАП – Варна против Решение №10947/10.10.2025 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело №704/2025 г., с което по жалба на „Тендър Сенд“ ООД, ЕИК 203060346, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № BG16RFOP002-2.101-1220/19.02.2025 г., издаден от „началник сектор“ в ТД на НАП-Варна, с който е установено за внасяне публично държавно вземане в размер на 78 391,42 лв. с лихва за просрочие в размер на 36 780,68 лв. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 2 050лв.лв.

С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции (юрисконсултско възнаграждение и държавна такса).

Ответникът по касационната жалба – „Тендър Сенд“ ООД, ЕИК 203060346 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица]оспорва жалбата чрез пълномощника си адв. Донев по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му бъдат присъдени сторените разноски за касационната инстанция, за което представя списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея - процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Варна е цитираният АУПДВ, с който на основание чл. 26б, ал. 1 и ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП) е установено на „Тендър Сенд“ ООД публично държавно вземане в размер на 78 391,42 лв.., представляващо подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, и лихва към датата на акта в размер на 36 780,68 лв.

Административният съд е приел, че оспорването на АУПДВ е допустимо, както и че актът е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно прилагане на материалния закон.

Съдът е приел, че административният орган, издал акта, не е мотивирал и доказал констатацията си относно броя на персонала на адресата на акта и свързаните с него дружества, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

Съдебното решение е правилно.

Според чл.26 б, ал.1, изр. първо от ЗМДВИППП, „На микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността.“ По ал.5 на същата разпоредба, „Неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми се възстановяват ведно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им. Вземанията за възстановяване са публични държавни вземания. Актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.“

Фактическо основание за установяване на процесното публично държавно вземане е констатацията на административния орган, че поради броя на списъчния състав на предприятието-адресат на акта и свързаните с него дружества, „Тендър Сенд“ ООД не представлява микро, малко или средно предприятие.

Споделят се напълно решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че тази констатация следва да е мотивирана и доказана от административния орган, който е издал акта и че в случая това не е сторено.

Съдът е указал надлежно посочената доказателствена тежест и въпреки това органът не е доказал, че обсъжданият списъчен състав е съответно 395 души за 2018 г. и 369 души за 2019 г.

Установено по делото е, че с възражението си в производството по издаване на акта дружеството е представило 2бр. справки за 2018 г. и 2019 г., съгласно които списъчният състав е съответно 249 бр. за 2018 г. и 216 бр. за 2019 год. Тези справки изобщо не са били обсъждани от административния орган, който и в съдебното производство не е представил доказателства, че верни са именно посочените от него в мотивите на акта цифри. Не могат да бъдат споделени касационните оплаквания, че съдът допуснал съществено процесуално нарушение като не изискал служебна информация относно броя на декларираните пред Националната агенция за приходите наети лица и взел предвид само заключението на назначената от него експертиза, изготвено само въз основа на данните от счетоводството на жалбоподателя. Това оплакване е равносилно на твърдение, че съдът е длъжен служебно да установява верността на фактическите констатации на оспорения пред него административен акт. От друга страна, информацията, събрана от НАП по този въпрос е въз основа на декларации на работодателите, което означава, че тази информация е вторична, както е съобразил и административният съд.

Съгласно чл.4в от Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП),

средносписъчният брой на персонала на предприятието се изчислява на базата на броя на персонала, нает в предприятието или нает от името на предприятието на пълно работно време през цялата година. Персоналът, който не е работил през цялата година, лицата, работещи на непълно работно време, независимо от продължителността на работата, и сезонно наетите лица се преизчисляват към пълна заетост. Персоналът се състои от:

1. наетите лица по трудово правоотношение и приравнено на трудово правоотношение;

2. лицата без трудово или приравнено на него правоотношение, които са в договорно отношение с предприятието и се смятат за наети лица;

3. собствениците - управители, включително едноличните търговци, полагащите труд като член-кооператори по реда на Закона за кооперациите, като занаятчии по реда на Закона за занаятите или като земеделски производители;

4. съдружниците, които участват с личен труд в обичайната дейност на предприятието и получават доход срещу този труд.

Броят на лицата в отпуск поради бременност и раждане, на лицата в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и на лицата в отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст не се включва в числеността на персонала.

Обоснован е решаващият фактически извод на първоинстанционния съд, че издателят на акта не е доказал, че предприятието жалбоподател не отговоря на изискването на чл.3, ал.1, т.1 по ЗМСП, за да се приеме, че то е получило неправомерно подпомагането, искано с процесния АУПДВ.

По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила като на ответника по касационната жалба се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1 840,64 евро, съгласно представения списък.