Решение № 7828 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1684/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 44/12.01.2026 г. на Административен съд (АС) – Разград, постановено по адм. дело № 194/2025 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо изх. № 02-170-2600/2039 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 (УП изх. № 02-170-2600/2039 от 01.06.2025 г., УП) на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която на „БЪК АГРО“ ЕООД е отказано оторизиране на сумата от 12 176,11 лв., представляваща 100 % от исканата субсидия по интервенция „Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП)“ за кампания 2023; преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от земеделския производител заявление за подпомагане, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона; определен е, на основание чл. 174 АПК, 60 (шестдесет) дневен срок за издаване на административния акт; Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че УП е издадено от компетентен орган, че отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и съдържа всички реквизити на индивидуален административен акт, че УП е уведомление до кандидата за извършената оторизация и изплатени суми, в съответствие с разпоредбите на чл. 11а, ал. 1, т. 9, чл. 28, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 87 и чл. 88 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3 от 10.03.2023 г.). Подробно разяснява фактическата обстановка и приложимата нормативна уредба. Обобщава, че ДФЗ е отказал цялата заявена от „БЪК АГРО“ ЕООД сума, тъй като са били нарушени условията за допустимост по интервенцията. Конкретни допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон не се сочат от касатора. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Абилов. Ответникът по касация – „БЪК АГРО“ ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Стефанова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Решаващият съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е установил следното от фактическа страна: „БЪК АГРО“ ЕООД е подал Заявление за подпомагане 2023, форма за ЕТ/юридически лица УИН 17/020823/31132 от 20.07.2023 г., с което е заявил няколко интервенции за подпомагане под формата на директни плащания, обвързани с площ, за кампания 2023 г., сред които и „Еко схема за намаляване използването на пестициди“ (Еко- НИП). Декларирал е за подпомагане по интервенция Еко-НИП парцели с обща площ 1 192,1 дка (119,21 ха). Исканата сума е в размер на 12 176,11 лв. Към заявлението е приложил Декларация по чл. 46 от Наредба №3 от 10.03.2023 г., в която е заявил, че не е използвал недопустими продукти за растителна защита (ПРЗ) на заявените от него площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1. Представени са и фактури за закупени ПРЗ и опис на същите. След извършена административна проверка е установено, че сред закупените ПРЗ е „Бутизан 400 СК“. В рамките на съдебното следствие съдът е изслушал и приел съдебно агротехническа експертиза (САтЕ). От същата е установил, че ПРЗ „Бутизан 400 СК“ е селективен хербицид, който се прилага при земи, засети с рапица и зеле. През стопанската 2023 г. жалбоподателят е третирал площите, засети с рапица, които са с общ размер 480,79 дка (48,08 ха), които съставляват 40,33 % от заявената за подпомагане площ. Тези ПРЗ е попадал в първа професионална категория, но в последствие (в рамките на същата стопанска година) със Заповед № РД 11-1857/08.08.2023 г. на директора на БАБХ е определен като ПРЗ от втора професионална категория, без да е променен неговият химичен състав (активно вещество), характеристики и начин на приложение. При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Уведомителното писмо е издадено като електронен документ, подписано от неговия автор с валиден квалифициран електронен подпис. Приел е, че писмото не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на акта. В тази връзка е изложил съображения, че в процесното УП не са посочени пълно, ясно и конкретно фактическите и правни основания, обосновали административния орган да постанови своя отказ. Едва в хода на съдебното производство, с оглед становището на процесуалния представител на ответника, се е установило, че отказът за подпомагане се дължи на обстоятелството, че административният орган е приел за установено, че в стопанството на жалбоподателя е използван ПРЗ „Бутизан 400 СК“, който до месец юни 2023 г. е бил определен като ПРЗ от първа професионална група. Цитирайки чл. 87 и чл. 88 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. съдът е посочил, че в разпоредбите са налице множество различни хипотези и административният орган е следвало изрично да посочи, коя от тях е изпълнена в настоящия случай и въз основа на кои конкретни факти, установени от него. Посочил е, че тъй като със Заповед № РД 11-1857/ 08.08.2023 г. на директора на БАБХ, т. е. в рамките на същата стопанска година, ПРЗ „Бутизан 400 СК“ е определен като ПРЗ от втора професионална категория, без да е променен неговият химичен състав (активно вещество), характеристики и начин на приложение административният орган е бил длъжен да изложи и мотиви, от които да е видно към кой момент е преценил, че следва да се проверява категорията на процесните ПРЗ и съответно въз основа на кои фактически и правни основания. Приел е, че в хода на административното производство е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 35 АПК, която вменява задължението индивидуалният административен акт да се издаде, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованото лице. Посочил е, че административният орган не е изпълнил задължението си служебно да събере всички необходими и относими доказателства (чл. 36 АПК). В тази връзка и след анализ на разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е изложил съображения, че административният орган не е изискал и проверил дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, което е задължително, както и, че е допуснато нарушение на чл. 61 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., тъй като жалбоподателят не е уведомен за резултатите от административните проверки и не му е предоставена възможност в пълен обем и достатъчно ефективно да упражни своите права. Изложил е и съображения, че предвид чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. и факта, че чл. 41, ал. 4 и 5 са в глава втора на Наредба № 3 от 10.03.2023 г. подпомагането по процесната еко схема (Еко-НИП) се изчислява на хектар допустима земеделска земя, в зависимост от начина на земеползване и от представените от земеделския производител документи, заявените площи подлежат на индивидуална проверка за допустимост и спрямо констатациите от тази проверка, административният орган извършва намаление на плащанията, съразмерно на площта, която не отговаря на изискванията или отказва изцяло, но само в случай, че всички заявени площи не отговарят на тези изисквания. Решението е правилно като резултат по следните съображения: Фактическите установявания на съда кореспондират на събраните по делото доказателства и не се оспорват от страните. Правилен е изводът на съда, че УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Неправилно съдът е приел, че административният орган е допуснал нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, т. е., че административният акт не е мотивиран. От посоченото в Приложение 19 „Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП)“, таблица 19.1 „Подадена ли е декларация по Еко-НИП и има ли съответствие между данни от декларацията в СУЕ и декларираните и заредени данни в ИСАК“, таблица 19.2 „Таблица на използваните продукти“ и таблица 19.3 „Таблица с неспазени ЗИУ 7, ЗИУ 8 и условията за допустимост по интервенцията“ (таблиците и поясненията към тях) се установява, че подпомагането е отказано поради установено от декларация по чл. 46, ал 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. използване (закупуване) на ПРЗ от първа професионална категория - Бутизан 400 СК, като не е спазено изискването да са използвани ПРЗ подходящи за Практика 1. Прието е от административния орган, че е налице хипотезата на чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Като правно основание за постановения отказ е посочена разпоредбата на чл. 88, т. 7 във връзка с чл. 41, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Следователно таблиците и поясненията към тях в Приложение 19 към УП съдържат фактическите и правни основания за постановения отказ от финансиране. Дали тези фактическите основания отговарят на действителното фактическо положение и дали са подведени под съответстващата им правна норма е въпрос на преценка дали правилно е приложен материалният закон, както и дали са спазени административнопроизводствените правила при установяване на относимите факти от страна на административния орган. Правилен е изводът на съда, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да даде възможност на земеделския стопанин, кандидатстващ за подпомагане по Еко-НИП да докаже дали е прилагал земеделски практики, подходящи за заявената Практика 1, чрез представянето на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия. В чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в приложимата ѝ редакция (преди изменението с бр. 47/04.06.2024 г. на основание § 50 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции) е предвидено, че кандидатите по еко схемата по чл. 41 могат да докажат закупените продукти за растителна защита и феромонови уловки, като представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки. В чл. 41, ал. 3, изр. първо от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата за кампания 2023 г. редакция, е предвидено, че земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. В чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в относимата за кампания 2023 г. редакция, е посочено, че размерът на помощта по еко схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1. Следователно, за да се предостави подпомагане е необходимо представянето от страна на земеделския стопанин както на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, така и на разходооправдателните документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. Съответно административният орган дължи проверка както на разходооправдателните документи, така и на дневниците за растителнозащитни мероприятия, по аргумент от чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. По делото от ДФЗ е останало недоказано как е осигурена възможност на земеделските стопани, заявили подпомагане по Еко-НИП, да представят пред фонда дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, за да могат същите да бъдат проверени. В тази връзка същественото нарушение на административнопроизводствените правила се изразява в липсата на уреден механизъм и ясни указания за кандидатите за подпомагане по интервенция Еко-НИП как следва да доказват спазването на изискванията за практиката, по която са заявили подпомагане. В случая изпълнителният директор на ДФЗ, преди издаване на акта, е извършил проверка само на разходооправдателните документи и е отказал подпомагане само въз основа на посоченото в декларацията по чл. 46 от ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. В образеца на декларацията, текстът „Декларирам, че не съм използвал продукти за растителна защита на заявените от мен площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 (пестициди т. 1 и т. 2) съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.“ е подвеждащ и при липса на дадени ясни указания към земеделските стопани как следва да се отговори, ако няма да се използват забранени ПЗР (с „ДА“ или с „НЕ“), декларирания отговор, в случая „НЕ“, не може да се тълкува еднозначно. Поради това неправилно административният орган е изградил констатациите си само въз основа на посоченото в декларацията и представените разходооправдателни документи. Административният орган е бил длъжен да предвиди възможност за представянето на дневника за проведените растителнозащитни мероприятия на кандидата за подпомагане по Еко-НИП, за да извърши проверка от документите по чл. 41, ал. 3 Наредба № 3 от 10.03.2023 г., дали са приложени земеделските практики по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. (в случая Практика 1 – пестициди т. 1 и т. 2 в относимата редакция на чл. 14, ал. 1). От разясненията под Таблица 19.1 и Таблица 19.2 въобще не е ясно кога (извън случаите при извършена проверка на място, каквато безспорно на „БЪК АГРО“ ЕООД не е извършвана) следва да се проверява дневника за проведени растителнозащитни мероприятия и торене и защо не следва винаги да се проверява. Само от закупуване на ПРЗ не може да се направи категоричен извод, че същият е използван и върху площите заявени за подпомагане по Еко-НИП, при положение, че по други интервенции, употребата на този препарат не е забранена. Наредба № 3 от 10.03.2023 г. посочва как се установява спазването на изискванията на еко схемата и в случая административният орган не е направил преценката си съобразно изискуемите от нормативната уредба документи. При това положение след връщане на преписката административният орган следва да укаже на земеделския стопанин да предостави Дневника за проведени растителнозащитни мероприятия и торене, за да извърши проверка по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в относимата за кампания 2023 г. редакция, дали заявените площи са допустими за подпомагане, съответно дали земеделският стопанин спазва изискванията на чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата за кампания 2023 г. редакция. Този извод не се променя от установеното в хода на съдебното производство използване на забранен ПРЗ - Бутизан 400 СК върху площи засети с рапица, предвид предвиденото в чл. 41, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., съгласно която плащането по еко схемата по ал. 1 е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал. 2 и е диференцирано според типовете земеползване - за обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи. Това изрично е посочено и в разясненията под Таблица 19.1 „Подадена ли е декларация по ЕКО-НИП и има ли съответствие между данни от декларацията в СЕУ и декларираните и заредени данни в ИСАК“. Според разясненията под тази таблица, в нея следва да са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. Пак според това разяснение за тези площи ДФЗ намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., когато кандидатът за подпомагане не отговоря или не е спазил изискванията, определени в глава втора от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Отделно от това от приетата по делото САтЕ се установява, че за стопанската 2023 г. препаратът Бутизан 400 СК е използван след като вече е променена неговата професионална категория – категорията е променена на 08.08.2023 г., а пръскането е на 30.08.2023 г. Отразеното в Дневника за растителнозащитни мероприятия и торене пръскане с този препарат преди промяната на неговата категория – 30.08.2022 г. не е за стопанската 2023 г., а и е извършено преди приемането на Наредба № 3 от 10.03.2023 г. и не би следвало да се взема предвид. С оглед на това за стопанската 2023 г. няма използване от „БЪК АГРО“ ЕООД на забранен за използване по Практика 1 препарат. Цитираните в касационната жалба разпоредби от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013, наричан за краткост „Регламент (ЕС) 2021/2115“ не са посочени като основание за постановения пълен отказ от подпомагане, което е било дължимо от органа, ако това е основанието за постановения пълен отказ от подпомагане. Разпоредбата на чл. 87 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., с която в съдебно производство се обосновава постановения пълен отказ от подпомагане, не е посочена като правно основание за постановения отказ в УП. В съответствие с чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., която предвижда и възможност за намаляване на плащането, а не за пълен отказ, и предвид чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., на която разпоредба се е позовал от УП, административният орган неправилно е отказал изцяло подпомагането. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно като резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 245,42 евро, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представената фактура № 0000001028/10.02.2026 г. и платежно нареждане УРН 103925542/17.02.2026 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение