Определение № 221 от 23.05.2023 г. на ВКС по н. д. № 458/2023 г.

ВКСII наказателно отделение23.05.2023 г.докладчик Милена Панева

Диспозитив

ИЗПРАЩА НЧД № 147/2023 г. по описа на Софийския окръжен съд-Наказателно отделение за разглеждане и решаване на Пазарджишкия окръжен съд. Определението е окончателно. Препис от определението да се изпрати на Софийския окръжен съд за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството пред ВКС е образувано на осн. чл. 44, ал. 1 НПК по спор за подсъдност между Софийския окръжен съд и Окръжен съд - гр. Пазарджик. Постъпило е становище от прокурор Атанас Гебрев от Върховната касационна прокуратура, съгласно което компетентен да разгледа делото е Пазарджишкия окръжен съд, доколкото данните по делото показват, че санкционираното лице е с адрес на местоживеене именно в гр. Пазарджик. Настоящият състав, след като обсъди данните по делото, прие за установено следното: Пазарджишкият окръжен съд е бил сезиран с искане за признаване и изпълнение на постановено от Областната администрация на гр. Нойзидъл ам Зее – Република Австрия решение № BH-ND/03/201000002113/20 за налагане на финансова санкция на лицето З. В. за допуснато административно нарушение на разпоредби за движение по пътищата, свързано с превишаване на скоростта. Санкционираното лице е посочено като българска гражданка, с последен известен адрес в България в гр. Пазарджик, ул. "Л. Я." ***. С протоколно определение № 157 от 08.03.2023 г. състав на съда е прекратил съдебното производство по образуваното пред него ЧНД № 295/2023 г. и е постановил изпращане на делото на Софийския окръжен съд по компетентност, основавайки се на данните от изисканата от него справка от Националната база данни „Население“ за лицето, по отношение на което е наложена подлежащата на изпълнение финансова санкция. Според съдебното определение това лице е с местоживеене в с. К., обл. София. След постъпване на материалите по делото в Софийския окръжен съд и в рамките на образуваното пред този съд НЧД № 147/2023 г. е била задействана процедура по призоваване на санкционираното лице, като призовки за същото са били изпратени, както на посочения в удостоверение по чл. 4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета адрес на местоживеене на това лице, така и на адреса, регистриран в НБД „Население“. Резултатът от процедурата е показал, че на адреса в с. К. лицето не живее, а на адреса в гр. Пазарджик същото е било установено и лично е получило адресираната до него призовка. Тези данни са позволили на съдебния състав от СОС с протоколно определение от 15.05.2023 г. да прекрати образуваното пред него частно производство и да повдигне спор за подсъдност, настоявайки, че местнокомпетентен по правилата на приложимия Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРФС) е именно окръжният съд в гр. Пазарджик. Изводът на съдебния състав от Софийския окръжен съд е верен, като съобразно с данните по делото и правилата на местната подсъдност компетентен да разгледа делото е именно Окръжният съд в гр. Пазарджик. Според правилото на чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРФС местно компетентен да признае решението за налагане на финансова санкция е окръжният съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. В случая в приложеното удостоверение по чл. 4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета като адрес на местоживеене на санкционираното лице е посочен адрес в гр. Пазарджик, ул. "Л. Я." ***. Този адрес поначало определя местната компетентност именно на Пазарджишкия окръжен съд. В рамките на образуваното пред него частно производство този съд е следвало да ползва тази налична по делото информация, предоставена от издаващата държава за призоваване на санкционираното лице. Икономисването на съдебни усилия в тази насока очевидно е довело единствено до неоправдано забавяне на процесуалното развитие. Делото следва да бъде върнато на Пазарджишкия окръжен съд за разглеждането и решаването му по същество от този съд. Водим от изложеното и на осн. чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Цитирани разпоредби

3